January

Когато съм навън (тоест бар/кафе/ресторант), абсолютно игнорирам музиката, ако не ми харесва. Няма значение какво е, стига да не ми бучи, изключвам напълно и си говоря с хората.
В четвъртък за тричасов престой в кръчмица обърнах внимание точно на 2 (!) песни, и то защото и двата пъти ме питаха чия е тая песен.

Единственото място, където наистина чувам музиката, е Тънка червена линия.
Там почти не съм чувала парче, което да си го нямам и вкъщи.. Прелест!

Напоследък забелязах тенденция да се подбира по-внимателно музиката в магазините. Вчера в Benetton бяха пуснали Busta Rhymes. Сетих се, че предишни пъти съм чувала 50 Cent и даже N.E.R.D, което прави добро впечатление. Поне на мен, де. Пазаруването определено придобива нов нюанс..

След това наминах към книжарницата на CIELA, просто за да проверя дали отново звучи Депеш.. и какво мислите? Оттам яко се лее People are People. Замотавам се между щандовете, като същевременно съм наострила уши за следващата.. БАМ! – Master and Servant..
След продължителен оглед се спирам на сборника за Бландингс на Удхаус (само него си нямах), и тъкмо се ориентирам към касата, почва Shake the Disease! Damn it, не мога да изляза сега, не и на тая песен, затова се налага да блуждая с поглед по рафтовете още 5 минути, а с началото на Stripped вече изхвърчам от магазина, защото става някво нагло, нали..

Ама е някакво идейно да се придържат към определен музикален стил, нали?

Купих си и гривна с розови камъчета.

Напоследък в почти всеки блог се появява ентри за другите блогове.
За това как количеството променя качеството.
Как някой може да бъде изключен от агрегатор.
А другите пишели тъпотии.
А имало и мрънкачи, на които всеки ден се стоварва поредната вселенска трагедия.

Всичко това, разбира се, е вярно.

Обаче, колкото по-четени ставаме, толкова повече внимаваме какво пишем, чудим се дали това ще е достатъчно интересно, и накрая, като не го измислим, пльосваме нещо такова.

Според статистиката все повече хора идват да четат. Противно на логиката обаче, коментарите намаляват.
Не може да не се запиташ - защо не коментират? Сигурно нещо не е наред? Дали не съм се увлякъл от цялото това внимание?

А всъщност всичко си е наред. Блогването не трябва да е като ходене на пръсти в магазин за порцелан.
Защото интересното в личния блог се случва от спонтанността, от личната гледна точка и от нуждата да изплюеш всичко това на момента. И всеки го прави по своя си начин.

Поне аз така си ги представям нещата.

Чувството, че сме на същото място, от което сме стартирали блога, е измамно. Ако имаме достатъчно смелост, надничаме в архивите. И разбираме, че всъщност блогът се е променял, както се е променял живота ни. И е хубаво, че можеш да го видиш черно на бяло, дето се вика.

Най-странното е, че без да искаш, си документирал и всякакви шантави мисли и емоции - не написани, обаче като видиш някое точно определено изречение или ентри, си припомняш какво точно е стояло зад него, докато си го писал. И слава богу, че само ти си наясно за истинското значение на някои неща.

Уикенда мина общо взето в лежане, гледане на филми и ядене.
Докато похапвах сушени сини сливи (ох, много ги обичам!), се сетих за приказката “Сливи за смет”. И друг път ми е правило впечатление, че българския фолклор бъка от двусмислени, обидни и политически некоректни поуки.

Не бе, сериозно - какъв мотив е това за избор на жена - дали невротично бърше прах три пъти дневно?
Плюс това, като се замислиш.. ми че тя може и да не е чак такава чистофайница, а просто предния ден да е правила основно почистване.
Ениуей, от приказката излиза, че основното качество на жената е да чисти. И той си я взел човека. Сигурно му е отровила животеца после с мрънкания за кални цървули и мърляви гащи. Така му се пада, гаден сексист.

След като изложих справедливото си възмущение пред Пухенцето, той цъкна неодобрително и каза: “Ми да, вместо да си земе тая с най-големите цц..”

Мъже!

Open Season не е нещо особено, но си има забавните моменти.
Абе става.
Ако нямате съвсем-нищо-друго подръка.

Най-смешният момент всъщност е една грешка в субтитрите. Репликата в оригинал е:

- Oh, you’re home..
[на фона на затрогваща сцена, в която мечока отказва да се върне при гледачката си, и тя констатира, че той вече си е у дома]

И отдолу най-безцеремонно бива изписано:

- Ти си ми къщата.

It’s hilarious. :lol:

До края на филма не спрях да се смея.

Днес за пръв път си дадох сметка колко много корупция има в тая държава.
Ама БСП го правят толкова нагло, че предишните правителства могат само да седнат отстрани, да наплюнчат моливи и да си водят записки.
В Дневник има подробности как Министерство на икономиката, представяно от Р.Овч., подарява Пловдивския панаир на Георги Гергов. Същия, на който бяха предоставени Слънчев ден и х-л Санкт Петербург.
И така, за година и половина управление, кое според вас е най-значимото нещо, свършено на БСП?

а) невъзпрепятстването на Петя Славова да си закупи запорирани имоти на Косьо Самоковеца
б) промяната Ванко 1 в закона
в) скандала с Вальо Т. и Р. Овч.
г) самоубийството на неслучайни служители на МВР
д) нещото с Панаира

Драйфа ми се от гнусни комунистически кланове, от хора с досиета, които все още се мотаят из политиката или пък са начело на ключови медии.
Ако поне си въртяха далаверките скришом, както е в нормалните държави, всичко щеше да е ОК.
Обаче толкова демонстративно и нагло..

То си беше ясно, че това правителство е един експеримент и голям компромис, колкото да има такова за пред ЕС.
Време е за избори.

Имам шест теми на драфт, които никога няма да видят бял свят.
Като ми мине настроението и емоцията за нещо, после вече ми е тъпо.

_________

Днес си мислех за Star Wars.
Как може да създадеш нещо така гениално, което да стане толкова масово и обичано, че и 30 години по-късно разни хора да се шматкат облечени и говорейки като измисления от теб герой?
И никой не може да те обвини, че си заимствал идеи от “Властелина..” или някакво архаично аниме..

Любим ми е Епизод 4. И 5 също.
Новите стават.
Ама не защото Джордж Лукас се е изхабил, а защото консуматора е станал баси лекето.

Въпреки че в старите серии има недомислици, лоша актьорска игра и малко повече патос в някои сцени, мога просто да ги гледам с респект и някакво умиление.
Новите серии са подвластни на ВИЗИЯТА. Заплювам си тази дума, докато Еленко, Пейо и Ивайло не са я гепили.
С новите серии може да се шегуваш или открито да ги критикуваш. Или да направиш як комик стрип.
Със старите това би било кощунство.

Най-ужасното е, че повече няма да се случват толкова запомнящи се неща, които се превръщат в социо-културни феномени за десетилетия.
Ей на, за Нирвана почти вече не се сещаме.
За Хари Потър се шуми само около нова книга/филм.
На Властелина изгледахме и дългите версии и това е.
Някой да си е пускал Матрицата? Май не.

Последния култов филм беше Криминале.

“Карибски пирати” се опитва, обаче няма да има такъв статус. Никой повече няма да има.

И в модата е така - за кралиците на подиума никой няма и да си спомня, след като Кейт Мос се откаже.

От TIME са абсолютно прави - личността вече си ТИ.

И какво му е хубавото на това?

Ъгх, май имам температура.

Бля, болна съм и не ми се занимава с нищо.

…

Утре повече.

Имаме си значи кълектърс’ едишън, със всякаквите хубави работи вътре.

По тоя случай си направих блъд елфка хънтър.

Пухчо пък я нарисува.
Забележете интимната й прическа - знака на ордата.

Chix dig the horde symbol!

Those are my principles. If you don’t like them I have others.

iPhone!