January

Днес се замислих за взаимовръзката между служебно полагащото се кафе и работната атмосфера.
И открих, че хубавото кафе не винаги означава перфектни работни условия, но гадното кафе ВИНАГИ означава шитняви шефове и една определена мърлявост във взаимоотношенията.
Ще споделя само личния експириънс:

Работа 1: На 16, с един приятел работехме в тяхното кафе през ваканциите и уикендите. Кафето беше стилово завъртяно около музикалния вкус на собственика - от Purple и Rainbow, през Nick Cave до R.E.M, абе имаше над 400 диска само качествена музика. Събирахме се все едни и същи лица, и практически никога не съм оставала сама. Научих се как да правя хубаво кафе и да ценя хубавото кафе. Най-добрата работа ЕВЪР. Искам някой ден да си имам мой бар и да си работя в него.
Накратко: Хубаво кафе = перфектна работа

Работа 2: На 18, администратор в хостел в Стария град. Там за две години се запознах с какви ли не хора от цял свят, адски интересно е, препоръчвам го като перфектната студентска работа, примерно днес играеш скрабъл с момиче от Сидни, утре лондончанин ти разправя какво е видял в Иран, после вади чаен комплект за пътувания и вари оригинален чай за цялата къща…
Като цяло си набавяш разнородни приятели, и имаш много свободно време да си учиш (или пък не), докато си на смяна.
Накратко: Кафето беше нес+захар+вода = готина работа

Работа 3: На 21, вече в София, Асистент Маркетинг и продажби в голяма верига хотели. Много работа, под ужасно напрежение. Обаче пък няма такава школа - научих много, разбрах кой кой е в бизнеса, и като цяло ми беше добре, особено като ми дадоха конферентния туризъм и корпоративните клиенти.
Накратко: Кафето беше суперкачествено (имаше само Tchibo и Davidoff, със съответната качествена еспресо машина) = сносна работа

Работа 4: Още на интервюто имах големи съмнения - чашата, която ми дадоха, беше нащърбена, мониторите на служителите бяха 17-инчови древни црт-та, стаите бяха клаустрофобично малки, но за сметка на това шефката блестеше с някакви масивни гривни на Dior и караше мерцедес.
Ама си викам, аре бе, това са най-търсените конгресни организатори в София, ще науча много тука… въпреки интуицията си почнах работа там. И какво? Ми отказаха да ми вземат тфт и удобен стол! Не ми дадоха договор, щото си мислеха да ме включат в схемите си за точене на ДДС (то тия гривни Диор не се купуват ей така). Не съм и предполагала, че мога да попадна на такива лайнярски изпълнения.
Иначе само и единствено работата беше супер интересна. Ама хич не може да компенсира останалото.
Накратко: Кафе-машината беше от ония евтинии, дето от едната страна прави еспресо, от другата има кана за шварц. Купуваше се няква брутално гнусна смес от насипно кафе = ужасна работа

Работа 5: Настоящата ми. За пръв път виждам такъв тип колеги, шефове и начин на работа. За пръв път виждам и такава кафе-машина.
Понеже съм си селянче, мога само да я опиша, не знам как се казва. Значи, еспресо е, Lavazza, но работи само с един-единствен вид кафе - от същата марка и е затворено в едни пластмасови капсули. Тоест вземаш си от шкафа пластмасова монета, пълна с кафе, пускаш я в машината и действаш. Оп, намерих я в дебрите на интернеда -> ей я де е.
Сигурно аз не разбирам, ама не ме кефи туй кафе.
Хем е силно да ти разтрепери коленете, хем никакъв ободрителен ефект.
Накратко: качествено кафе, което не мога да оценя = качествена работа.

И да, естествено че пробвах да отворя една капсула. Не успях.

По срещи обикновено не пия кафе, защото много трака в чинийката и ми става смешно.
От “външните” най ми допадна кафето в редакцията на Капитал - не много силно, не горещо, и захарницата беше много симпатична - тип “къщата на леля у Берковица” (домашнярска такава), чашата и тя беше подобна.

Не се стискайте ако имате примери, теория се проверява тука!

П.С. Ако не ме мързеше толкова, щях да си сменя скина, ама понеже ме, няма. То нищо и не ми харесва де… някви идеи?

За Великден си бяхме на село, спокойничко такова, само в неделя сутринта настана известна суматоха и видях наживо как се ражда агънце…
Понеделник прибиране.
Днес отскочихме до Банско. Не бях стъпвала от поне 7-8 месеца, строителството вече се изнася навън, във вътрешността не са много незавършените хотели, така че прахът и шумотевицата са в границите на приемливото.
Временцето беше чудничко - небето синьо, та синьо, върховете блестят мазничко с остатъчния сняг, слънчице, чист въздух… въпреки хотелите Банско си е все така хубаво.

Такива ми ти работи.

Уф, сега забелязах, че скина нещо се е прецакал, буквичките са сини, а не лилави, бля.

Тая седмица почнах нова работа, затова и нямах време за писане.

Прецених, че колкото и да е интересна една работа, нерегламентираните законово отношения, безумният овъртайм и работни уикенди, лицемерни колежки и недооценяване, определено могат да ти стопят желанието за работа.

И така, обратно в хотелиерството.

Плюсовете: чувствам се абсолютно компетентна и подготвена; колективът изглежда какъвто трябва да бъде, а не змиярник като да-не-казвам-коя-фирма; служебния ми лаптоп е ‘ного симпатичен IBM

Тъй, ако някой от вас, любими читатели ( ) иска да си прави семинарче или фирмена пукница или уотевър в 4* в Банско, да сигнализира, за да получи суперпреференциални цени.
Сериозно говоря, идвайте, за да ми вдигате процента

Аре, стискайте палци най-сетне да изкарам поне година на едно работно място.

П.П. Току-що повторих думата “ново” около 10 пъти и тя напълно изгуби смисъл, даже се зачудих дали я пиша правилно. Знам че знаете, че така става. Просто исках да споделя.

Всичко започна с една серия на Family Guy в която Питър и Лоис отиват на концерт на KISS.
И си дадох сметка, че за последно ги слушах около излизането на последния им албум (98-99), който беше слабичък, да си кажем честно.
Налегната от носталгия, побързах да купя любимия си албум Carnival of Souls, да си сложа черна тениска, да си пусна косата и да си представям какво е да си на техен концерт и 40 000 гърла да крещят God Gave Rock’n'Roll to You…
Бърза справка показа, че не се очертава да наминават край Европа.

Странно, след концерта на DM си мислех, че няма какво повече да искам. Пък то… нищо общо.

Хубаво е, че се раздвижват нещата, обаче сега ми направи впечатление, че концертите на Iron Maiden, INXS и George Michael са наредени през два дни. Глупаво. Бих отишла и на трите, ако бяха по-нормално разположени във времето.

Абе искам KISS беее… и малко боя. Без тъпи въпроси моля, естествено че ще съм DEMON.

Иначе Пухенцето при всеки удобен повод ми поднася шегичката: “Ако Black Sabbath са бащите на хеви-метъла, то кои са майките?”
Аз, разсеяно: “Кои?”
Той: “KISS”

Аз, мислено укорявайки се, че се хващам за пети път на тая тъпотия, се измъквам с най-леймърската реплика: “KISS са хард-рок, дгд”

Пфт, кво да очакваш от фен на Judas Priest, освен да напада мъжествеността на други, откровено по-хетеросексуални банди!

Поздравче за всички с KISS - I Will Be There

П.С. \m/ ^_^ \m/

user1 (03:30 PM) : watcha dooooin
user2 (03:30 PM) : svalqm muzika ot ****** :pirat:
user1 (03:31 PM) : omg :GDBOP:
user2 (03:31 PM) : nooooooez! :gniene v zatvora:

Една човешка драма, събрана в 4 реда..

Миналогодишният ми разбор може да се види тук.

Тази година БГ Радио са отбелязали страхотен напредък. Като визия, сцена, ефекти, всичко изглеждаше много качествено и професионално. Липсваше само едно нещо - качествена българска музика.

Отново Мария Илиева бе обявена за БГ изпълнителка на годината. Въпреки съмнителните певчески способности и ужасна музика. Не проумявам.

Не разбрах също каква връзка имат БГ наградите с Казино Роял и Джеймз Бонд.

Руши се опитваше да докара стил на водене като Джъстин Тимбърлейк на наградите на МТВ Европа. Бих се подразнила принципно, ама в България трябва да се свиква с творческите заемки. Пък и Руши е хубаво и умно момче, така че му прощавам.

Абе Любо от ТЕ няма ли да направо нещо с тоя нос вече? Деба тва гъгниво носово пеене…

Д2 никога не са ми харесвали, макар че с новия вокал определено са малко по-интересни и спряха с лиготиите тип Ледено момиче.
Което ме подсеща… преди години от Кречетало правеха някакви анти-класации. Запомнила съм само една категория, казваше се “Най-селски изглеждащ фронтмен”.
Мисля че това определение лепне на Дичо като… като чревце на наденица.

Не, като цяло БГ Радио са си свършили работата много професионално.
БГ изпълнителите - не. ПИРАТСТВОТО ОГРАБИ ТАЛАНТА ИМ!

Ъм, нещо автоматично се трият коментарите, случайно забелязах по известията в и-мейла, които gmail дори обозначава като спам.
Та, видях само един изтрит, на madlen, други и да е имало, не съм ги видяла. Извинявайте и да се надяваме, че скоро ще се оправят нещата, защото обичам да знам какво си мислят хората по въпроси, които ме вълнуват в момента.

Целувки!

[EDIT] Оп, готово! Би трябвало да са ОК нещата вече, след бързата намеса на Валери.

Такам, новият лист е готов. Нанесох доста промени в първия вариант, публикуван в Музика.
Споменавала ли съм, че имаме най-правилно развитите музикална и кино-секция в българското интернет пространство? Май не. Е, сега го заявявам.
Наскоро ми се наложи да ровичкам из други форуми, големи и известни, други - не чак толкова. Хората масово си нямат понятие от качествени неща. Изключвам тясно специализираните форуми, естествено.

Земи тоя саундтрак:

opening credits: kula shaker - hush

waking up scene: moby – the rafters

road trip scene: inxs – pretty vegas

high school flashback scene: ramones – now i wanna sniff some glue

anger scene: audioslave – show me how to live

relaxing scene: alicia keys - a woman’s worth

excited/happy scene: elvis presley – viva las vegas

waiting/bored scene: nelly mckay - david

breakup scene: robbie williams – sexed up

regret scene: garbage – stupid girl

party scene: dandy warhols – bohemian like you [да се разберем, тая песен си я обичам от поне 3-4 години, много преди някой от маркетинга на Vodafone да я е чувал и няма да се откажа просто така от нея]

together with friends/good times scene: barry manilow – can’t smile without you

reminiscing scene: billy joel – new york state of mind

breakdown scene: david gray – sail away

death scene: elton john – rocket man

funeral scene: moby – sunday

cheer up scene: toy dolls – idle gossip

dream/think about someone scene: tanita tikaram – light up the world

falling in love scene: frank & nancy sinatra – something stupid

sex scene: gorillaz – last living souls [от 1:17 нататък, понякога таймингът е много важен, всеки режисьор ще го потвърди]

running/chase scene: rhcp – get on top

being the hero/heroine scene: iggy pop – private hell

romantic scene: inxs – beautiful girl

happy ending scene: the fun lovin’ criminals – scooby snacks

closing credits: fugees – if i ruled the world

Мисля че би се получил чудничък филм. Или поне музикалното му оформление.

with my blog…

Невъзможността да блогваш за седмица-две определено връща тръпката във връзката.

Няма го чувството, че трябва да си изсмучеш нещо от пръстите, защото не си писал вече 5-6 дена. Напротив, интересни мисли прехвърчат, и знаеш, че след няколко дни ще са достатъчно узрели, за да могат да бъдат смислено пренесени на екран.

Във форума имаше една игра в Музика, Soundtrack of my life. Тогава си мислех, че песента на смъртта ми ще е Perfect Day на Duran Duran. Сега обаче мисля, че би трябвало да е Rocket Man на Elton John. Някаква красива смърт, в парк, когато имаш време да си кажеш последните думи, да погледнеш любимото лице, и да не си сгърчен от страх. Примерно от огнестрелна рана, ама някъде където няма да прави грозно петно и да влиза в кадър.
И после отдръпване на камерата, в кадър остава само корона на дърво, а през клоните се процежда лъч светлина. Това за да не се депресира излишно зрителя и да се намекне, че има нещо по-непреходно от човешкото тяло.

Мисля да изровя темата и да актуализирам музиката към биографичния ми филм. Утре примерно.

Хаххах, сестра ми току-що се обади, че е получила колет от Берлин, съдържащ 240 вафли Ханута. Don’t ask.

Това е засега, не си водих записки докато бях офлайн, така че може да погледнете предишното ентри, сътворено няколко часа преди ПАДАНЕТО.

Лейтърз.