January

Не агнешки.
Пък и когато се говори за такива, обикновено се използва умалителна форма. Агнешки дреболийки.
Принципно ми се пише, но мозъка ми замръзва наложи ли се да съчиня повече от 2-3 изречения по дадена тема. Затова само складирам някакви мисли с идеята, че някой ден може да узреят за цяло ентри.
Мисля да го нарека творческа суша.

Писането успокоява. Сигурно затова го предпочитам пред говоренето.
Оскар Уайлд е проговорил чак когато навършил 5 години.
Харесва ми да си мисля, че човек може да овладее до съвършенство само едно от двете.
Не знам дали е така, но поне се успокоявам, че не може всички да сме бъбриви сладкодумци.

Едва преди няколко дни схванах защо парфюма на Каролина Херера се казва 212. И ми стана много смешно. Мислех, че само в България раждаме такива тъпи идеи. Не ве, как ще си кръстиш парфюма на телефонен код, пък бил той и на Ню Йорк? Уди Алън сигурно умира от срам.
Да беше използвала кода на Русе (082), нуличката отпред изглежда доста мистично.

Също така ме тормози една мисъл - как жена като Дженифър Лопес се жени за мъж като Марк Антъни? Изглежда любовта наистина е сляпа. Четох, че той се опитва да я приобщи към сциентологията. Не ставайте сциентолози, за да не се превърнете в Том Круз.

Днес местим офиса. Тоест други хора го местят, защото аз пак съм в Банско.

Забравих да спомена, че най-сетне гледах 300. Точно каквото и очаквах - красивичко, но бутафорно, изключително артикулиращи спартанци (спуквах се от смях всеки път когато отвореха уста), и ще се въздържа да употребя термина plot holes, само защото за да имаш дупки в плота (лол), все пак трябва да имаш някакъв плот.
Сцена - личен фаворит: когато Леонидас нарече атиняните “философи и бой-ловъри”.

Много добър.
След 1 и 2 си мислех, че няма как да надскочат летвата, обачее…

Новия Спайди е грандиозен. Ама наистина. Не искам да спойлвам, така че само ще кажа, че Сам Рейми прави такива неща с героите си, че просто си личи как не са пестени пари, любов към детайла и неробуване на кино-догми, за да се получи максимално красив и забавен филм.
Повече от два часа е, с разточителни сцени, но няма нито минутка, която да не си е на мястото и да не те приковава на стола.
Случайно уцелихме час с прожекция в най-голямата зала в Арена и беше ОМГ.

Нямам думи, к-е-ф на 100%.

Времето ме успива и замайва, по цял ден стоя свлечена на стола и размишлявам над факта, че явно не съм замесена от кариеристко и високомотивирано тесто.

Пия витамини, Центрум (с лутеин).

Един колега днес си купи.

Явно не само аз се чувствам като забравен в центрофуга чорап.

За внезапно разсънване чета любими английски вицове. Ето тоя никога не може да ме остави равнодушна. Убива ви, сър Джон.

Ето ви още един, щото ви обичам:

Сър Хари има подозрения, че съпругата му - лейди Мейбъл - има връзка с младия сър Лейтън. В тази връзка, преди да замине извън Лондон за няколко дни, той дава съответни разпореждания на иконома си Джеймс. Вечерта след завръщането си лордът вика Джеймс на отчет.
- Ами, да, сър. Младият сър Лейтън беше тук завчера.
- И после, Джеймс?
- Двамата с милейди вечеряха в Синята столова, после им поднесох напитки на верандата…
- А после, Джеймс?
- След това двамата се оттеглиха в спалнята на милейди и аз продължих наблюдението си през ключалката, както ми заповяда Ваша светлост…
- А след това, Джеймс?
- Двамата се съблякоха и в този момент сър Лейтън изгаси лампата, поради което не успях да видя нищо повече, сър.
- По дяволите, Джеймс! Пак тази мъчителна неизвестност!

Приятна вечер, пухенца {}

SMS - 1.00 BGN
A Big Prize - 100 000 BGN
The Look on Desi Slava’s face, losing to a random girl - PRICELESS!

fallty: pohvalih li ti se s noviq si chudovishten display
fallty: its huge
fallty: 22″ almost as big as my penis :closedeyes:
bibbie: ahahahahah
bibbie: nice try :closedeyes:

Пак съм в Банско, имаме семинар на зам. министрите.
[таз година зам., догодина цели, примерно]

За пръв път ми се случи да ми споменат името във вестник, и ЕСТЕСТВЕНО гадовете са го объркали, а на колежката не… усещах аз че така ше стане, щото репортерчето ТРИ пъти ме пита как се пише, а аз имам усет за вселенските закони на иронията.

импулс - това е чувството, което те обзема, когато насреща ти зее зачервен жител на планинските райони, по просташки нахален, с атитюда “аве от софиянец акъл не ща”, и гръмко раздава мнения на родния диалект. Та чувството е следното: изпълва цялото ти тяло и се концентрира в лявата ръка, при което ти се иска да я вдигнеш и с опакото да го плеснеш (цигански шамар, понародному). Извиква най-злобното у теб, карайки те да се чудиш какво пък му е толкова лошото на робовладелския строй.

Принципно още нещо исках да разправям, ама забравих какво… после ако се сетя, ще споделя.

Лейтърз!

Тая сутрин минахме през Благоевград, не бях ходила от години.
Готин град.

—————————————————-

Времето беше много хубаво, събрах доста слънчице и гледки към Пирин.

—————————————————-

Защо хората увиват книгите си с хартия? Мисля че е грозно и би ми убило част от кефа на четенето.

Днес заминавам за Банско, връщане в събота.

Времето е хубаво,
най-сетне успях да се наспя,
и ако нещо не е наред със света, то на него по нищо не му личи (Удхаус, не е мое).

Zero 7 - In the Waiting
е песента на деня.

Чао! {}

1. Blades of Glory - комедия, с Уил Ферел. Е, не точно да-си-скъсаш-гз-от-смях, ама филма е забавен и увлича много. Нямаше и минутка скука и блуждаещ поглед с чудене колко ли още остава до края, а това си е бая сериозно постижение в моите очи.
Майтапът с характерната атмосфера на филмите за спортисти е много тънък, това ми ти СИЛА, ВЯРА, ОТДАДЕНОСТ и ТРУДНИЯ ПЪТ КЪМ УСПЕХА…
Супер е филмчето, препоръчвам.

2. Music and Lyrics - остарял Хю Грант, свежа Дрю Баримор, неква музикална интрижка… абе има си добрите моменти, ама… Нито романтиката му е романтика, нито комедията му е комедия, остаря кучето.
Не препоръчвам M&L, вместо него винаги можем да гледаме:
Love Actually (Той ми е в Топ 5 на най-любими филми ЕВЪР)
About a Boy (английски, какво повече да говорим… и е 0_о)
Notting Hill (аре аре, винаги можем да го изгледаме още веднъж)

3. Ghost Rider - ъъм, нямах никакви очаквания за него. Средна работа е, става. Бе не е лош.

Това е първото ентри в този блог, което не касае авторката му.

Тук ще говоря за едно нещастно момиче, което 15 години се бори да стане известна и отказва да признае възрастта си, докато България не я признае за талантлива.
Тъй като в момента дори АЗ съм по-популярна от нея, ще проявя милосърдие и ще линкна сайта й -> ЦЪК!
Не се стряскайте от музиката, бутона за изключване е долу вдясно.

Предлагам да се стартира кампания “Да направим Петя известна!”
Дано тогава спре с компетентните изказвания как пиратството ограбва автори като нея. КАТО НЕЯ… шото тракерите са пълни с нейни песни и клипове, разбираш ли…