January

Отвреме-навреме, докато чета новини, попадам на светската част (платена, нали знаете), и когато в заглавието е изведена някаква безумна глупост, не се удържам и цъкам на линка. Примерно за НОВИЯ СКАНДАЛЕН И СЕКСИ ВИДЕОКЛИП НА АНН-ДЖИ.

Няма как да не изникне въпроса защо имаме толкова много хора в България, от които няма никакъв смисъл?
Всяка втора пикла обяснява как не понася Парис Хилтън, която е известна с това, че е известна. Що, да не би българския пичи конвейер дето бълва Анн-Джита и ЛиЛани да предлага нещо по-добро от г-ца Хилтън?

Разликата, доста съществена и ясно очертаваща кой е ВИП и кой е просто неспокойна провинциална душа, бленуваща бляскав живот, е че за Парис Хилтън дузина фотографи са готови да спят пред дома й седмици наред, ако ще имат шанса да й щракнат под полата, докато за втория тип Наско Лазаров спамва половин България къде и как ще се появят няколко седмици предварително.

Всъщност поводът за това ентри тръгна от новината в gbg.bg че е починал Иван Зографски. Под съобщението, незнайно защо, бяха изведени цитати от Дим Дуков, че известният бизнесмен не бил ВИП, а най-обикновен селянин, щом се занимава с хора като Росица Новева.

Като оставим настрана безвкусицата да сложиш нещо такова под съобщение за починал човек, остава да помолим Дим Дуков да ни предостави списък с лицата, които той смята за ВИП, за да ни е по-лесно да оформим мирогледа си.

Явно оная бозица Голямата уста, в която известни хора плюят по други известни хора, дава някакво фалшиво чувство на значимост и уникалност на известния гей-монах-фризьор-хотелиер-водещ, който току-що откри прелестта на хейтенето.

Само че бляскавия период на хейтърството се състоя в Интернет и приключи преди две години. По телевизията няма и как да се случи, защото умните хора са в мрежата, а не пред телевизора, гледащи Нова ТВ. И е доста по-трудно да забавляваш 400 души отбрана публика, която би схванала и най-тънката шегичка, отколкото 40 000 средностатистически люде, следящи предавания от такъв тип.

И сега за десерт - интервю с Крум Савов за avtora.com със заглавие “Ако бях участвал във Вип Брадър 2, бих шамаросал Венета с голямо удоволствие”.

Не обожавате ли такива изречения? Биха могли да звучат и така:

“Ако бях по-хубав, щях да съм фотомодел, а не обикновен журналист”
“Ако бях по-талантлив, щях да стана футболист, а не просто да отразявам мачове”
“Ако баща ми носеше презерватив, нямаше да се родя”.

А забелязали ли сте колко пичовски ореол се създава около мъжете, заявяващи открито, че за устати жени трябва да се прилага физическа саморазправа? Много ориенталска наша черта, за съжаление толерирана и подкрепяна от немалък процент жени.
То и латиноамериканките са доста буйни и устати, ама мъжете го наричат темперамент и просто не им връзват. В България обаче тоя патриархален модел, дето според учителката ми по история ни е съхранил по време на турското робство, според мен направо е изкривил хората.

Съседите ни на село са младо семейство (на по 30 примерно), и поне веднъж седмично се разиграва следния сценарий: той се прибира пиян, тя почва да му крещи да не се прибира вече пиян, а да почне да й помага с децата. В отговор той я ошамарва и ляга да спи. Така си тече техния семеен живот, омг.

За такива мъже сигурно Крум Савов и Здравко от Биг Брадър са некви идоли, които най-спокойно прокламират, че устатниците ТРЯБВА ДА ЯДАТ ШАМАРИ.

Ако си дадете труд да цъкнете на интервюто, ще забележите как Крум още в началото обяснява, че не ползва Интернет при никакви обстоятелства. Бате, аз пък не употребявам телевизия при никакви обстоятелства.

Грандиозната част обаче е малко по-надолу:

автора.ком: Как си подготвяш емисиите и предаването тогава?
КС: От агенции. Освен това съм си обучил екип – да гонят те новините. Аз съм приел по-коментарната, аналитичната част - по-чистата форма на журналистика.

Тоест, напористи репортерчета събират новини, а за него остава чистата журналистика - да се покаже в ефир и да изчете новините, придружени от компетентното му мнение.

Да благодарим на чистата журналистика, която спомага неимоверно за популяризирането на чистите блогове!

TO TASTE IT

Думите са недостатъчни.
Буцата в гърлото, емоцията толкова прелива, че всеки момент очаквам да избухна в плач, изумявайки и себе си.
Дори Цветенцето, не-фен на INXS призна, че това е най-хубавия концерт, на който е бил. А той е бил на доста.

Зала Фестивална естествено не ни събра. Мачкахме се като животни, обаче няма значение - имаше ТАКАВА атмосфера… личеше си, че свирят с голям кеф и това е мястото, където искат да бъдат в момента.
JD просто скъса синджира… ей това е да имаш млад вокал и да му поднесеш света на тепсия… (:
Звука в началото ми се стори толкова силен, че белия ми дроб ще изхвърчи през ушите. Сега просто съм глуха. Но всичко е наред, защото БЯХ ТАМ.

JD е уникален. Облечен с фанелка на AC/DC, постоянно говореше, поздравяваше, танцуваше, мяташе дрехи в публиката, пръскаше с вода… и изпя Folsom Prison Blues на Джони Кеш. Много, много миличка атмосфера, изглеждаха толкова достъпни, все едно свирят за приятелите си от квартала.

Накрая на концерта излязоха най-отпред да поздравят публиката, Цветенцето ме беше вдигнал и съответно бях изключително стърчаща и набиваща се на очи, облечена с бял топ и крещяща и мятаща ръце. Единия китарист за секунда погледна в нашата посока, засмя се като ме видя такава истерична, размаха ръце и имитира пищене и той.

ще реформира изцяло начина на извършване на основната човешка дейност - труд.

вече сме свободни да правим практически каквото ни хрумне, доколкото не причиняваме физическа, психическа и икономическа вреда на други индивиди без тяхно съгласие.

единственото място и момент от деня, в които реално не сме господари на желанията си, моментните настроения и капризи, е работата.

и не ми говорете за новият дух (тм) в напредничавите компании. не искам да гледам повече видеоматериали с щастливи служители, снимки на стаите им за почивка и аматьорски кадри от тиймбилдинги.

работата си е работа. спрете с нелепите опити за превръщане на офиса във втори дом. по-добре спестете разходи от глупости и просто намалете работния ден до 4 часа дневно. тогава ще видите какво значи щастлив служител.
най-скандално ще се установи, че количеството свършена работа не намалява. това естествено се дължи на факта, че никой не може да работи по осем часа и му се налага да уплътнява 2-3 часа с блогове и форуми.

е, има и изключения разбира се, примерно служителката на Ernst&Young Румъния, която умря от работа. Буквално. Тя е можела да работи по осем часа. Даже повече. Корпоративно погребение.

смърт на осемте часа в офиса, в които очакват да си прилежно наведен над клавиатурата, със слушалка, долепена до ухото, на стол с изкривена облегалка, със схванат гръбнак и подут задник.

дори фирмите, парадиращи със свободния режим на работа всъщност държат под око служителите. ако някой прекали със “свободата”, определено ще му бъде припомнено, че не му плащат ХХХХ лева, за да прекара половината ден в цъкане на плейстейшъна.

не е редно 1/3 от живота ни да преминава така. въобще не е замислено да бъде по тоя начин.

времето, прекарано в офиса, трябва да се съкрати. огромните бизнес сгради и разходите по тях могат просто да бъдат спестени и всеки да си работи от вкъщи или откъдето се намира в момента.

така ги виждам аз нещата, в тоя петък, който не означава край на работната седмица.

утре може да съм настроена още по-бунтарски срещу системата.

Само още два дни…

Загрявам като слушам новия албум с JD и си припомням колко се изнервих, когато разбрах, че ще си вземат нов вокал. Докато не чух Pretty Vegas.

Старите INXS, благодарение на Майкъл, звучаха бляскаво, секси, леко декадентски, лъстиво, игриво, несериозно и едновременно с това много смислено. Някои песни просто са неразделна част от мен, тъй като на техен фон са се случвали изключителни събития, запечатвали са се емоции, запомнени са усещания.

Новите INXS са различни. Абе INXS са си, само звучат различно. По-младежки, оживено, оптимистично иии… ъъъм… авантюристично, примерно.

Харесват ми, противно на очакванията ми.

Откъде бих могла да се снабдя с дъждобран? Ако е лилавичък, още по-добре.

И просто няма как да не си припомня миналата година и Depeche Mode. Три дни живях и дишах за тоя концерт, и въпреки че не изпяха любимите ми песни, беше… не, няма сравнение. Който е бил, знае.

Представям си с какво нетърпение очаквахте мнението ми за Карибски пирати 3 но за съжаление ще ви разочаровам - не успяхме да се класираме вчера, затуй остава за близките дни.

Във форума вече го наредиха, аз гледам да не се зачитам, защото не искам НИКАКВИ спойлъри. Но съм сигурна, че ще ми хареса. То си е просто като да чакаш следващата серия на любимия си комикс… или следващата книжка на Пратчет (знаеш, че вече няма да ти хареса толкова като ония първите, но просто-трябва-да-си-вземеш-дозата)
Който не го харесва, да ходи да гледа шведски драми или там хипер-популярните в момента ислямски независими продукции.

Обаче понякога толкова не се диша от претенциозност в Кино-раздела, че ако беше по-физическо място, с удоволствие бих му турнала няколко подпалки и с драсване на клечицата да прочистя малко атмосферата от твърде многото компетентни мнения.

И което най-вече ме ядосва - същите хора, които наредиха Карибски пирати 2 са сред първите, купили билети за третата част.
Равносилно ми е на това да идеш на гости на някого, да почнеш да ядеш ястия, отнели на домакинята целия следобед, като през цялото време й обясняваш, че не ги е сготвила както трябва. Всъщност даже са малко гаднички, ама така и така ти е сипала, ще си ги хапнеш.

Нямаме план за почивката, защото явно не сме се изморили достатъчно, за да се нуждаем от външно презареждане.
Особено аз, след като тая седмица ми се събраха работни само понеделник и вторник до обяд.

Значи не-планът се свежда до излежаване, четене на книжки, гледане на филми и цъкане на игрици, разнообразени тук-там от малко социализиране, въпреки странното време.
След малко скачам до Борисовата, където в зала София започва републиканско по бадминтон, и трябва да гледам как една приятелка не го спечелва.

Довечера най-накрая ще гледаме Fear and Loathing in Las Vegas, да знам, престъпление е, че досега не съм намирала време да го видя.
Утре мислех да ида на фризьор и козметик, ама навалицата от абитуриентки и жени, поканени на нечий бал… така че отлагам за следващата събота. Вместо това ще сготвя нещо вкусничко и времеемко, гледайки 5 и 6 сезон на Sex&the City. Или просто ще гледам, а като се прибере Пухенцето, ще поръчаме пица. Ще решавам в движение.

Събота съм отново на зъболекар, тъй като в един от каналите на лекувания зъб има счупено парченце инструмент от предишното лечение. Отказвам да се ядосвам вече за глупости, независещи от мен.
След това трябва да вечеряме някъде навън с лелята на Цветенцето.
Зъболекар и семейна вечеря в един и същи ден - ПРОСТО НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ!

Неделя - кино, ще спасяваме Джони Деп.

И последно - честит празник на всички.

Кирилицата е най-хубавата азбука, както ние сме най-хубавите хора.
Днес Google е GoogЛe в наша чест. Да си призная, можеха да бъдат и по-щедри, все пак 1 от 6…

Не спя. Ходя на зъболекар.
Всъщност не просто зъболекар, ами най-добрия ендодонт в България. За да ме лекува сега, се наложи да си запиша часовете преди месец и половина.
След като излекуваме тежката коренова инфекция на този зъб (шести, долен, вдясно -което всъщност май е зъболекарско ляво и в този смисъл жените зъболекарки трябва да са адски объркани създания-), най-накрая ще ми направят заветната операция по присаждане на изкуствена кост в челюстта. Йей.

Ебати, почти всички зъболекари, на които съм ходила, явно са супер некадърници. Половината ми зъби с извадени нерви са уж лекувани, със запълнени канали и хубави пломбички отгоре. Няколко години по-късно при случайни снимки се оказва, че не са чак толкова добре излекувани и си имам хубави грануломчета. Един даже го махаха с операция. Повярвайте, не искате да знаете какво е да имаш шест шева в устата.

Да не споменавам натравянето с арсен, заради което почти не ми остана кост под един зъб. Не позволявайте да ви слагат арсен, сериозно. Големи поразии прави и вече почти никой не го ползва.

Ениуей, поне се запознах с нови аспекти на стоматологията, примерно досега не бях виждала кофердам. Гадничко е, ама пък много идейно - изолират ти зъба с гумена подложка и пръстен, точно като тия зелените престилки по време на операции, дето оставят място само за разрез. Ако не болеше, щеше да е много интересно и поучително, почти като да гледам Дискавъри.

***

Едно нещо ми е много непонятно - манията да имаш супер-мупер скъп телефон, надхвърлящ заплатата ти. Днес особено ми се наби в очи, щото рецепционистката ни каза, че ще си взема нов телефон. Ами много съжалявам, обаче за да допусна мисъл в главата си, че мога да дам 800 лв за телефон, трябва да имам поне 2,5к доход месечно. Тъй като съм далече от тая цифра, едва ще се прежаля да се разделя и с 400.
Все пак е просто телефон и го ползвам основно за говорене и аларма сутрин. Даже смс-и не пращам. И съм голям противник на уредите тип 5 в 1, щото като ти се преебе едно нещо, оставаш без петте. А аз мразя такива тъпи ситуации.

Капакът на разговора беше, като споменах че лечението на въпросния зъб струва 450 лв. Реакцията на стояща наблизо колежка: “450 лева за един зъб?”, аз: “Ми, налага се, кореновото лечение е скъпо, и доктора е скъп”.
И репликата, която ме уби: “Еее, ми който има 450 лв. за зъб, дава”. ОМГ. Все едно много се кефя на адските болки в зъбите и даването на значителни суми.

Има нещо сбъркано в това да предпочетеш скъп телефон пред здравни разходи. Всъщност, пред каквото и да било. Вместо 800 лв. за телефон, по-добре 300 за него и с остатъка 2-3 чифта готини обувчици или уикенд в 5* хотел в Гърция.

***

Тая сутрин още нещо ми се наби в оченцето. Закъснявах малко, затова ръсейки стотинки в движение тичах към гишето, обаче преди мен имаше двама души. Първият, чиченце някво, подаде 20 лв. за един билет. Изнервям се, щото след минутка просто ще изтърва влака. Лелята тържествено отброява 19,30 лв. и подава ресто плюс билет.
Момъка пред мен, на около 27 примерно, с костюмче, с черен чадър от ония големите, подава 10 лв. Аааргх. Изглеждам го неприязнено, причислявайки го към оная странна група мъже, дето уж изглеждат добре, работят в банка или нещо подобно, излизат само събота вечер в лъскави клубове и някак все не успяват да се харесат на жените. Не ги трая просто.

И си мисля: Добре, такива шибани идиоти ли са тия хора, че не успяват да си наредят нещата така, че сутринта да имат дребни за транспорт, кафе и кифличка, за да пестят както своето време, така и на околните?
Толкова ли е сложно вечер като си плащаш вечерята или пазаруваш, да подадеш по-едра банкнота, вместо да обираш всичките си дребни?
Аз ще ви кажа - НЕ Е.
Баси, кой ги взима на работа тия идиоти, дето не могат себе си да организират, пък камо ли някакъв отдел или фирма…

Стига толкова емоции за тази вечер, благодаря ви че бяхте с извънредното издание на “Какво мразя днес”, ии както казва един приятел:
It’s not PMS. It’s you.

И друг път съм споделяла мисли, че хората се делят на няколко групи, според някакви си там признаци, каквито са ми били интересни за момента.

И така, представям ви днешното си прозрение: хората се делят на три типа, в зависимост от това как реагират на думите ви и каква комуникация се изгражда:

тип 1 са хората, които схващат почти всяко нещо, което казвате, като няма нужда да се обяснявате. Те просто мислят на същата вълна. Примерно аз често казвам (понеже не ползвам асансьори), “Ще взема стълбите”. Хората от тая група знаят защо съм казала това, и или се усмихват, или просто кимват.
Ако срещнете такъв човек, непременно се оженете за него, аз така направих.
Понякога пък използвам такива странни изрази (е, странни ако мислиш по-бавно или пък нямаш нужната информация, за да си способен да осмислиш нещото), че само Пухенцето би ме разбрал.
Реално от тип 1 познавам не повече от 10 (даже май по-малко) човека, като с повечето познанството е почнало от Интернет.

тип 2 са също тъй рядко срещани като тип 1. Ако понякога не разбират докрай какво и защо го казваш, то поне имат адекватна реакция. Готини хора, не точно като теб, ама почти. И затова са интересни, посвоему. Не е хубаво да циклиш само с тия от тип 1, дето само си четете мислите

тип 3 са ония досадници, с които се сблъсквате на всяка крачка. Те слагат прът в колелото на небрежния разговор и забавни подмятания. Примерно на репликата “Ще взема стълбите” техният отговор би бил “И като ги вземеш къде ще ги занесеш?”

Сега обаче като се замисля, това третото може да е ответна реакция и опит за шега. В конкретния случай неуспешен, разбира се, но в киното има бляскави примери за обратното:

Рени: Ох, май че ми падна гласа!
Павката: Паднал й бил гласа! Ами наведи се да си го вземеш!

Такива ми ти работи…

Снощи преди вечеря се оказахме с един барман по-малко от необходимото.
Съответно реших аз да застана зад бара и да се пробвам да спася вечерта и честта на хотела.

Усещането е уникално. Не познавам дейност, която да е по-небрежно приятна, удовлетворяваща и забавна от това да слушаш музика и пийваш нещо, а междувременно наливаш, отваряш бутилки, подаваш чаши, правиш кафета, зареждаш машината за миене на чаши, пълниш кофи с лед, зареждаш хладилниците и т.н.
Най-добрата част е, че го правиш в един от най-хубавите барове в България.
Няма да е преувеличено ако кажа, че имаме най-добрия и пълен уиски бар в страната.
Естествено предлагаме и леймърски неща като Johnnie Walker Black Label, 12 Tullamore Dew и прочее популярни серийни производства.
Освен тях обаче имаме много специална селекция шотландско уиски – като казвам специална, имам предвид произведения на малки дестилационни фабрики по забутани шотландски села, на които етикетът им е като сертификат – от кой извор му е водата, кой е номера на бъчвата, къде е била тая бъчва и т.н.

Принципно не съм любителка на уискито, опитвала съм някакви стандартни марки от среден клас, но не ми е харесвала нито острата миризма, нито изгарящия гърлото вкус (вкус, условно казано, тъй като такъв няма). Бе не ме кефи и не пия.

Също така се е случвало да се зачета в статии за тази напитка по разни мъжки и лайфстайл списания, и винаги съм си мислела, че тия описания на аромати (торф, дъб, и нз си още какво), вкус, усещания, са една голяма позьорщина и само някакви истински познавачи могат да ги оценят.

Нищо подобно.

Опитах специалното уиски, защото за да продаваш нещо, трябва да го познаваш, нали?
Избрах наслуки бутилката, на нея пишеше Lagavulin и че е отлежавало 16 години (имаше и по-старо, ама на това ми хареса етикета).
Сложих му малко лед, завъртях чашата, подуших го. Миришеше си като обикновено уиски, може би само мъничко по-меко.
Отпих предпазливо, защото очаквах обгаряне на гърлото. Такова нямаше. Нямаше я и нуждата веднага да изпия чаша кока-кола, за да убия вкуса.
Първата глътка ме шокира, защото нямаше нищо общо с гнусните уискита, които съм опитвала преди.
Някои напитки наистина са създадени, за да бъдат консумирани с любов.
Първоначалният вкус и аромат е като усещането да вървиш бос по поляна с цветя. После ти става топло, но не по начина, по който го прави ракията, а така както пролетното слънце гали лицето ти.
А в края има лек горчиво-сладък послевкус и усещане за хладина и изтръпналост. Най-близката асоциация е за планинско езеро и мокра хладна целувка.
Абе поезия. :}

Гугълнах някои от имената, от които имаме най-богата селекция и се оказа че повечето са толкова ексклузивни, че не смятат Интернет за място, където биха могли да се презентират с подобаващ сайт:
Lagavulin, Mackillop, Glenlivet, Talisker.

Нямах време да проуча рафта с коняците, обаче от него имаме само селекция на Hennessy и арманяк Janneau.

Някой ден ще имам най-хубавия бар в София. Yup.

You know what really grinds my gears?

Когато казвам, че някоя си се оженила за някой си, и хор от гласове ме прекъсва с “Искаш да кажеш омъжила се, хихихи”
Не бе, не искам, нали ако исках, щях да го кажа, шибани идиоти.
Много се дразня, когато ме поправят хора, бърчещи чело при изписването на по-дълги думички.
Не съм против богатството на езика, обаче си мисля, че една дума е повече от достатъчна за да изрази, че двама души встъпват в по-официални отношения.
Подозирам че думичката “омъжвам” е създадена доста по-късно от “женя се” и производното “оженвам”.
И няма никакъв смисъл от нея. Дори когато говорим за жена, все пак казваме “тя ще се жени”, а не - “тя ще се мъжи”.
Също така имаме “женитба”, но липсва политически коректен вариант, който би звучал така: МЪЖИТБА.
И така, от днес ви забранявам да използвате фалшиви думи като по-горе цитираната.