следващата социална революция
ще реформира изцяло начина на извършване на основната човешка дейност - труд.
вече сме свободни да правим практически каквото ни хрумне, доколкото не причиняваме физическа, психическа и икономическа вреда на други индивиди без тяхно съгласие.
единственото място и момент от деня, в които реално не сме господари на желанията си, моментните настроения и капризи, е работата.
и не ми говорете за новият дух (тм) в напредничавите компании. не искам да гледам повече видеоматериали с щастливи служители, снимки на стаите им за почивка и аматьорски кадри от тиймбилдинги.
работата си е работа. спрете с нелепите опити за превръщане на офиса във втори дом. по-добре спестете разходи от глупости и просто намалете работния ден до 4 часа дневно. тогава ще видите какво значи щастлив служител.
най-скандално ще се установи, че количеството свършена работа не намалява. това естествено се дължи на факта, че никой не може да работи по осем часа и му се налага да уплътнява 2-3 часа с блогове и форуми.
е, има и изключения разбира се, примерно служителката на Ernst&Young Румъния, която умря от работа. Буквално. Тя е можела да работи по осем часа. Даже повече. Корпоративно погребение.
смърт на осемте часа в офиса, в които очакват да си прилежно наведен над клавиатурата, със слушалка, долепена до ухото, на стол с изкривена облегалка, със схванат гръбнак и подут задник.
дори фирмите, парадиращи със свободния режим на работа всъщност държат под око служителите. ако някой прекали със “свободата”, определено ще му бъде припомнено, че не му плащат ХХХХ лева, за да прекара половината ден в цъкане на плейстейшъна.
не е редно 1/3 от живота ни да преминава така. въобще не е замислено да бъде по тоя начин.
времето, прекарано в офиса, трябва да се съкрати. огромните бизнес сгради и разходите по тях могат просто да бъдат спестени и всеки да си работи от вкъщи или откъдето се намира в момента.
така ги виждам аз нещата, в тоя петък, който не означава край на работната седмица. 
утре може да съм настроена още по-бунтарски срещу системата.
юни 1st, 2007 at 19:02
оф, много добра тема, ама много дълга. нашата компания има практиката празниците не се отработват, така че ще кажя хя хя хя
юни 1st, 2007 at 20:30
Ще се подобрят нещата, когато повечето ръководители започнат да оценяват приоритетно на база свършена работа, а не на прекарано време в офиса. Така или иначе това което се прави в офиса е свързано основно с работа на компютър или комуникация с хора. Дори в момента е постижимо почти цялата работа да се прави от вкъщи ..
юни 1st, 2007 at 21:01
Ех, Jan, чета те и ти се радвам на идеите… Особено след днешната среща с шефа, който се опитва да ме изнудва да давам освен 10-те нощни дежурства в отделението и 6-7 в Спешното за почти без пари. И понеже и аз постъпих малко нещо бунтарски, сега чакам да видя какви ще са последствията.
А иначе, от известно време насам чета тук и определено ти се кефя на постовете. Поздрави!
P.S. Sorry, ако се явявам малко ОФФ, ама нямам опит с офисите…
юни 1st, 2007 at 23:02
Не си хич ОФФ, ама аз не искам да говоря просто от името на всички, за да не се обидят хората с истински професии (различни от офисните плъхове като нас).
Бунтувай се при всеки удобен повод, много освежаващо и оживително действа.