January

Две извадки от днешните сърчове, довели хора тук:

секс в Кайлъка
секс в Габрово

Ей тва е, напече слънцето и хората се заоглеждаха за двете най-приятни неща в живота: пътувания и секс. Какви са вашите планове?

Отвреме-навреме, докато чета новини, попадам на светската част (платена, нали знаете), и когато в заглавието е изведена някаква безумна глупост, не се удържам и цъкам на линка. Примерно за НОВИЯ СКАНДАЛЕН И СЕКСИ ВИДЕОКЛИП НА АНН-ДЖИ.

Няма как да не изникне въпроса защо имаме толкова много хора в България, от които няма никакъв смисъл?
Всяка втора пикла обяснява как не понася Парис Хилтън, която е известна с това, че е известна. Що, да не би българския пичи конвейер дето бълва Анн-Джита и ЛиЛани да предлага нещо по-добро от г-ца Хилтън?

Разликата, доста съществена и ясно очертаваща кой е ВИП и кой е просто неспокойна провинциална душа, бленуваща бляскав живот, е че за Парис Хилтън дузина фотографи са готови да спят пред дома й седмици наред, ако ще имат шанса да й щракнат под полата, докато за втория тип Наско Лазаров спамва половин България къде и как ще се появят няколко седмици предварително.

Всъщност поводът за това ентри тръгна от новината в gbg.bg че е починал Иван Зографски. Под съобщението, незнайно защо, бяха изведени цитати от Дим Дуков, че известният бизнесмен не бил ВИП, а най-обикновен селянин, щом се занимава с хора като Росица Новева.

Като оставим настрана безвкусицата да сложиш нещо такова под съобщение за починал човек, остава да помолим Дим Дуков да ни предостави списък с лицата, които той смята за ВИП, за да ни е по-лесно да оформим мирогледа си.

Явно оная бозица Голямата уста, в която известни хора плюят по други известни хора, дава някакво фалшиво чувство на значимост и уникалност на известния гей-монах-фризьор-хотелиер-водещ, който току-що откри прелестта на хейтенето.

Само че бляскавия период на хейтърството се състоя в Интернет и приключи преди две години. По телевизията няма и как да се случи, защото умните хора са в мрежата, а не пред телевизора, гледащи Нова ТВ. И е доста по-трудно да забавляваш 400 души отбрана публика, която би схванала и най-тънката шегичка, отколкото 40 000 средностатистически люде, следящи предавания от такъв тип.

И сега за десерт - интервю с Крум Савов за avtora.com със заглавие “Ако бях участвал във Вип Брадър 2, бих шамаросал Венета с голямо удоволствие”.

Не обожавате ли такива изречения? Биха могли да звучат и така:

“Ако бях по-хубав, щях да съм фотомодел, а не обикновен журналист”
“Ако бях по-талантлив, щях да стана футболист, а не просто да отразявам мачове”
“Ако баща ми носеше презерватив, нямаше да се родя”.

А забелязали ли сте колко пичовски ореол се създава около мъжете, заявяващи открито, че за устати жени трябва да се прилага физическа саморазправа? Много ориенталска наша черта, за съжаление толерирана и подкрепяна от немалък процент жени.
То и латиноамериканките са доста буйни и устати, ама мъжете го наричат темперамент и просто не им връзват. В България обаче тоя патриархален модел, дето според учителката ми по история ни е съхранил по време на турското робство, според мен направо е изкривил хората.

Съседите ни на село са младо семейство (на по 30 примерно), и поне веднъж седмично се разиграва следния сценарий: той се прибира пиян, тя почва да му крещи да не се прибира вече пиян, а да почне да й помага с децата. В отговор той я ошамарва и ляга да спи. Така си тече техния семеен живот, омг.

За такива мъже сигурно Крум Савов и Здравко от Биг Брадър са некви идоли, които най-спокойно прокламират, че устатниците ТРЯБВА ДА ЯДАТ ШАМАРИ.

Ако си дадете труд да цъкнете на интервюто, ще забележите как Крум още в началото обяснява, че не ползва Интернет при никакви обстоятелства. Бате, аз пък не употребявам телевизия при никакви обстоятелства.

Грандиозната част обаче е малко по-надолу:

автора.ком: Как си подготвяш емисиите и предаването тогава?
КС: От агенции. Освен това съм си обучил екип – да гонят те новините. Аз съм приел по-коментарната, аналитичната част - по-чистата форма на журналистика.

Тоест, напористи репортерчета събират новини, а за него остава чистата журналистика - да се покаже в ефир и да изчете новините, придружени от компетентното му мнение.

Да благодарим на чистата журналистика, която спомага неимоверно за популяризирането на чистите блогове!

TO TASTE IT

Думите са недостатъчни.
Буцата в гърлото, емоцията толкова прелива, че всеки момент очаквам да избухна в плач, изумявайки и себе си.
Дори Цветенцето, не-фен на INXS призна, че това е най-хубавия концерт, на който е бил. А той е бил на доста.

Зала Фестивална естествено не ни събра. Мачкахме се като животни, обаче няма значение - имаше ТАКАВА атмосфера… личеше си, че свирят с голям кеф и това е мястото, където искат да бъдат в момента.
JD просто скъса синджира… ей това е да имаш млад вокал и да му поднесеш света на тепсия… (:
Звука в началото ми се стори толкова силен, че белия ми дроб ще изхвърчи през ушите. Сега просто съм глуха. Но всичко е наред, защото БЯХ ТАМ.

JD е уникален. Облечен с фанелка на AC/DC, постоянно говореше, поздравяваше, танцуваше, мяташе дрехи в публиката, пръскаше с вода… и изпя Folsom Prison Blues на Джони Кеш. Много, много миличка атмосфера, изглеждаха толкова достъпни, все едно свирят за приятелите си от квартала.

Накрая на концерта излязоха най-отпред да поздравят публиката, Цветенцето ме беше вдигнал и съответно бях изключително стърчаща и набиваща се на очи, облечена с бял топ и крещяща и мятаща ръце. Единия китарист за секунда погледна в нашата посока, засмя се като ме видя такава истерична, размаха ръце и имитира пищене и той.

ще реформира изцяло начина на извършване на основната човешка дейност - труд.

вече сме свободни да правим практически каквото ни хрумне, доколкото не причиняваме физическа, психическа и икономическа вреда на други индивиди без тяхно съгласие.

единственото място и момент от деня, в които реално не сме господари на желанията си, моментните настроения и капризи, е работата.

и не ми говорете за новият дух (тм) в напредничавите компании. не искам да гледам повече видеоматериали с щастливи служители, снимки на стаите им за почивка и аматьорски кадри от тиймбилдинги.

работата си е работа. спрете с нелепите опити за превръщане на офиса във втори дом. по-добре спестете разходи от глупости и просто намалете работния ден до 4 часа дневно. тогава ще видите какво значи щастлив служител.
най-скандално ще се установи, че количеството свършена работа не намалява. това естествено се дължи на факта, че никой не може да работи по осем часа и му се налага да уплътнява 2-3 часа с блогове и форуми.

е, има и изключения разбира се, примерно служителката на Ernst&Young Румъния, която умря от работа. Буквално. Тя е можела да работи по осем часа. Даже повече. Корпоративно погребение.

смърт на осемте часа в офиса, в които очакват да си прилежно наведен над клавиатурата, със слушалка, долепена до ухото, на стол с изкривена облегалка, със схванат гръбнак и подут задник.

дори фирмите, парадиращи със свободния режим на работа всъщност държат под око служителите. ако някой прекали със “свободата”, определено ще му бъде припомнено, че не му плащат ХХХХ лева, за да прекара половината ден в цъкане на плейстейшъна.

не е редно 1/3 от живота ни да преминава така. въобще не е замислено да бъде по тоя начин.

времето, прекарано в офиса, трябва да се съкрати. огромните бизнес сгради и разходите по тях могат просто да бъдат спестени и всеки да си работи от вкъщи или откъдето се намира в момента.

така ги виждам аз нещата, в тоя петък, който не означава край на работната седмица.

утре може да съм настроена още по-бунтарски срещу системата.