преди концерта
Само още два дни…
Загрявам като слушам новия албум с JD и си припомням колко се изнервих, когато разбрах, че ще си вземат нов вокал. Докато не чух Pretty Vegas.
Старите INXS, благодарение на Майкъл, звучаха бляскаво, секси, леко декадентски, лъстиво, игриво, несериозно и едновременно с това много смислено. Някои песни просто са неразделна част от мен, тъй като на техен фон са се случвали изключителни събития, запечатвали са се емоции, запомнени са усещания.
Новите INXS са различни. Абе INXS са си, само звучат различно. По-младежки, оживено, оптимистично иии… ъъъм… авантюристично, примерно. 
Харесват ми, противно на очакванията ми.
Откъде бих могла да се снабдя с дъждобран? Ако е лилавичък, още по-добре.
И просто няма как да не си припомня миналата година и Depeche Mode. Три дни живях и дишах за тоя концерт, и въпреки че не изпяха любимите ми песни, беше… не, няма сравнение. Който е бил, знае.
