накратко
Тая сутрин минахме през Благоевград, не бях ходила от години.
Готин град.
—————————————————-
Времето беше много хубаво, събрах доста слънчице и гледки към Пирин.
—————————————————-
Защо хората увиват книгите си с хартия? Мисля че е грозно и би ми убило част от кефа на четенето.
април 21st, 2007 at 22:10
Аз като чета, се забравям. Буквално. Имам някакви задръжки само, когато книгата е чужда. Ако е моя… Не, че не си гледам добруването на книгите, напротив - просто понякога се усещам прекалено късно, толкова се отнасям. Ям и чета, вали ме и чета, сядам на непочистена маса и чета, държа храна в ръка и чета… Всичко това може да не е всеки път, може и да не е в пълната си последователност, но едничкото спасение е да я подвържа с нещо. Иначе е страшно.
Само за илюстрация - докато живеех в Русия, имах вана в банята. Веднъж успях да вкарам книга, докато се кисна вътре. И в един момент, преди да се усетя изобщо, че съм с книга в ръцете, над водата, пуснах душа отгоре си. Усетих се в момента, в който водата заплющя по страниците и аз се разкрещях на умряло от ужас. Оплаквах я като човек после тая книга. От това, разбира се, подвързия не може да те спаси, но само илюстрира защо е добре за всеки друг случай да се застраховам
април 22nd, 2007 at 0:29
Благоевград - и на мен много ми хареса; Времето - и при нас горе е много приятно; Книгите увити с вестник винаги са ме дразнели - друго си е една хубава подвързия (ако има нужда толкова). Поздрави и още слънчеви дни!
април 22nd, 2007 at 12:24
И аз съм така с книгите, понякога докато спя чета и мачакм книгата.
Друг път докато се гмурках и някакси държах книга и тя разбира се се прецака. Буквално се забравям чета книга и започвам да чета друга книга тва е ужасно направо!!!
април 22nd, 2007 at 12:49
Илияне…
И аз имам няколко книги с древни петна от лютеница, шоколад и кафе, ма не ми пречат особено. (:
април 23rd, 2007 at 18:53
преди като ходех лятото при баба ми, където неизменно се четяха книги, обикновено малко по принуда, винаги бяха подвързани с вестник, мен също ме дразни и ми убива кефа и без това не виждам кой знае каква защита да предлага вестника…
април 23rd, 2007 at 19:06
За да не виждат какво четеш!
април 23rd, 2007 at 22:25
стига бе! толкова е романтично с вестник… :Р
април 24th, 2007 at 2:06
едно време… тоест ПО МОЕ време си подвързвах учебниците с найлонови подвързии, продаваха ги в книжарницата
вярвам все още ги продават
април 24th, 2007 at 8:01
Вярно бе… аз си имах някви гъзарски найлони - разноцветни, на квадратчета, с картинки, носеше ми ги леля от Германия.
На другите им бяха увити в бяла хартия и отгоре прозрачен, най-долнокачествен найлон. Лузъри!
април 24th, 2007 at 11:25
по мое време Германия още не беше измислена
април 25th, 2007 at 11:21
помня че точните указания бяха да увиваме учебниците в зелено и тетрадките в бяло, или обратно - така де всяка книга да си знае мястото!
април 25th, 2007 at 23:40
“по мое време Германия още не беше измислена”
младежо, бях продуцент на Стоунхендж.. тепърва има няколко фурни хляб да изядеш преди да минеш за възрастен
lol 