Работа и Кафе
Днес се замислих за взаимовръзката между служебно полагащото се кафе и работната атмосфера.
И открих, че хубавото кафе не винаги означава перфектни работни условия, но гадното кафе ВИНАГИ означава шитняви шефове и една определена мърлявост във взаимоотношенията.
Ще споделя само личния експириънс:
Работа 1: На 16, с един приятел работехме в тяхното кафе през ваканциите и уикендите. Кафето беше стилово завъртяно около музикалния вкус на собственика - от Purple и Rainbow, през Nick Cave до R.E.M, абе имаше над 400 диска само качествена музика. Събирахме се все едни и същи лица, и практически никога не съм оставала сама. Научих се как да правя хубаво кафе и да ценя хубавото кафе. Най-добрата работа ЕВЪР. Искам някой ден да си имам мой бар и да си работя в него.
Накратко: Хубаво кафе = перфектна работа
Работа 2: На 18, администратор в хостел в Стария град. Там за две години се запознах с какви ли не хора от цял свят, адски интересно е, препоръчвам го като перфектната студентска работа, примерно днес играеш скрабъл с момиче от Сидни, утре лондончанин ти разправя какво е видял в Иран, после вади чаен комплект за пътувания и вари оригинален чай за цялата къща… 
Като цяло си набавяш разнородни приятели, и имаш много свободно време да си учиш (или пък не), докато си на смяна.
Накратко: Кафето беше нес+захар+вода = готина работа
Работа 3: На 21, вече в София, Асистент Маркетинг и продажби в голяма верига хотели. Много работа, под ужасно напрежение. Обаче пък няма такава школа - научих много, разбрах кой кой е в бизнеса, и като цяло ми беше добре, особено като ми дадоха конферентния туризъм и корпоративните клиенти.
Накратко: Кафето беше суперкачествено (имаше само Tchibo и Davidoff, със съответната качествена еспресо машина) = сносна работа
Работа 4: Още на интервюто имах големи съмнения - чашата, която ми дадоха, беше нащърбена, мониторите на служителите бяха 17-инчови древни црт-та, стаите бяха клаустрофобично малки, но за сметка на това шефката блестеше с някакви масивни гривни на Dior и караше мерцедес.
Ама си викам, аре бе, това са най-търсените конгресни организатори в София, ще науча много тука… въпреки интуицията си почнах работа там. И какво? Ми отказаха да ми вземат тфт и удобен стол! Не ми дадоха договор, щото си мислеха да ме включат в схемите си за точене на ДДС (то тия гривни Диор не се купуват ей така). Не съм и предполагала, че мога да попадна на такива лайнярски изпълнения.
Иначе само и единствено работата беше супер интересна. Ама хич не може да компенсира останалото.
Накратко: Кафе-машината беше от ония евтинии, дето от едната страна прави еспресо, от другата има кана за шварц. Купуваше се няква брутално гнусна смес от насипно кафе = ужасна работа
Работа 5: Настоящата ми. За пръв път виждам такъв тип колеги, шефове и начин на работа. За пръв път виждам и такава кафе-машина.
Понеже съм си селянче, мога само да я опиша, не знам как се казва. Значи, еспресо е, Lavazza, но работи само с един-единствен вид кафе - от същата марка и е затворено в едни пластмасови капсули. Тоест вземаш си от шкафа пластмасова монета, пълна с кафе, пускаш я в машината и действаш. Оп, намерих я в дебрите на интернеда -> ей я де е.
Сигурно аз не разбирам, ама не ме кефи туй кафе. 
Хем е силно да ти разтрепери коленете, хем никакъв ободрителен ефект.
Накратко: качествено кафе, което не мога да оценя = качествена работа.
И да, естествено че пробвах да отворя една капсула. Не успях.
По срещи обикновено не пия кафе, защото много трака в чинийката и ми става смешно.
От “външните” най ми допадна кафето в редакцията на Капитал - не много силно, не горещо, и захарницата беше много симпатична - тип “къщата на леля у Берковица” (домашнярска такава), чашата и тя беше подобна.
Не се стискайте ако имате примери, теория се проверява тука! 
П.С. Ако не ме мързеше толкова, щях да си сменя скина, ама понеже ме, няма. То нищо и не ми харесва де… някви идеи?
април 12th, 2007 at 14:26
В нашия офис правим шварц и еспресо, за клиентите чашките са много симпатични
а всеки колега си има собствена. Скоро май ще слагаме вендинг машина, но аз не пия кафе и не мога да правя сравнения 
Но работата е добра
април 13th, 2007 at 16:50
уф, ми аз като не съм сменял толкова работи?
на тази - последната, обаче сменихме 4 машини. първо имаше една шварц кафеварка, марка менте, стоеше нон-стоп включена, ама не се счупи. въпреки това взеха нова - гъзарска еспресо машина bosch - много грижа искаше, имаше едни специални хапчета за чистене, сисадмина повече по нея търчеше отколкото по компютрите щото през половината време беше счупена. сменихме офиса и се сдобихме с вендинг автомат, сега имаме друг - пак вендинг (нали, и в двата не пъхаш стотинки, аванта си е)
април 13th, 2007 at 17:44
Пробен коментар с Konqueror.
Инак кафето за мен е Lavazza, само цената му по заведенията не ми харесва
април 13th, 2007 at 19:05
Пламен, ти направо можеш да опишеш трудовия си живот с еволюцията на офисното кафе
Norpheus, GERMAN POWER бе, Tchibo uber alles!
април 14th, 2007 at 11:32
когато постъпих на предната работа бат ваньо ходеше до метро и купуваше 3 кутии 3в1 и 3 кутии 2в1. седяха в гардероба в нашата стая и дори аз злоупотребявах с консумацията просто щото имаше и е достатъчно да се протегнеш, за да си направиш. после разреди покупките и накрая хептен спря. тогава почна да се спряга идеята да се купи робот. ама не се купи, а аз си купувах пакетчета от магазина.
на по-предната работа в кухнята имаше невероятно селски вендинг автомат. сегиз-тогиз идваше някъв батка да го пълни. кафето беше пълна смрад. автоматът, разбира се, беше с пари.
в текущия офис се оказахме с 2 машини за шварц. шварца обаче е само за гости и курсисти, защото 2/3 от дружния ни колектив предпочита разтворимо, 1/3 пие чай. разтворимото, то се знай - якобс кронат голд. и ако някой повече ми каже, че нескафе класик е кафе и има вкус на нещо, ще го обявя за пейзан
говорейки за нескафе, един ден направих следното - обадих се и ги питах какви оферти за вендинг автомати за офиса предлагат. защото якобс не само, че не е ясно кой им е представител, но дори и нямат нормален сайт на български. нито дау егбъртс - марки, които бих предпочел винаги. офертата не беше лоша. дойде пич и ни предложи в нашия случай една малка машинка за 7 напитки, пригодена специално за офиси. напитките са безплатни или поне в смисъла на това, че машината е без монетен апарат. но хич не са безплатни от гледна точка на суровината, защото за да джиткаш на тази оферта трябва всеки месец да консумираш пакет кафе на стойност 70 лева. който, ако не се лъжа, стига за 300 кафета. или пък бяха 600. абе не помня, но себестойността на кефето идваше към 30-35 стотинки. което не е особено ниска оферта ако ще го препродаваш, но за персонална консумация може да мине. пича каза, че за разлика от кафетата, които се продават в кутии, това е 100% арабика и няма база за сравнение. убедително, ама не чак като за 70 лева на месец.
април 14th, 2007 at 11:55
Добре, ама да бяхте казали и по две думи за работата, за да видим зависимостта кафе/работа
април 14th, 2007 at 17:45
… е вдигаха ми заплатата от време на време (но не непременно свързано с новата кафе машина)
април 15th, 2007 at 21:49
А пък в мойта работа имаш право на едно безплатно кафе от автомат на партера след нощно дежурство. Кафето е… ами никога не успявам да му запомня вкуса (да не говорим за марката!), но иначе работата е страхотна! Е, може би, само защото винаги съм мечтала да съм неонатолог…
април 15th, 2007 at 22:29
Брей, че готино
(работата, не кафето)
април 29th, 2007 at 18:20
Нашата в офиса е ето такава. Това е най-яката кафе машина която съм виждал и че работата е от същия калибър (или по-висок) като кафеварката
април 29th, 2007 at 19:34
Уу, много модернистична и дизайнерска изглежда (: