January

SMS - 1.00 BGN
A Big Prize - 100 000 BGN
The Look on Desi Slava’s face, losing to a random girl - PRICELESS!

fallty: pohvalih li ti se s noviq si chudovishten display
fallty: its huge
fallty: 22″ almost as big as my penis :closedeyes:
bibbie: ahahahahah
bibbie: nice try :closedeyes:

Пак съм в Банско, имаме семинар на зам. министрите.
[таз година зам., догодина цели, примерно]

За пръв път ми се случи да ми споменат името във вестник, и ЕСТЕСТВЕНО гадовете са го объркали, а на колежката не… усещах аз че така ше стане, щото репортерчето ТРИ пъти ме пита как се пише, а аз имам усет за вселенските закони на иронията.

импулс - това е чувството, което те обзема, когато насреща ти зее зачервен жител на планинските райони, по просташки нахален, с атитюда “аве от софиянец акъл не ща”, и гръмко раздава мнения на родния диалект. Та чувството е следното: изпълва цялото ти тяло и се концентрира в лявата ръка, при което ти се иска да я вдигнеш и с опакото да го плеснеш (цигански шамар, понародному). Извиква най-злобното у теб, карайки те да се чудиш какво пък му е толкова лошото на робовладелския строй.

Принципно още нещо исках да разправям, ама забравих какво… после ако се сетя, ще споделя.

Лейтърз!

Тая сутрин минахме през Благоевград, не бях ходила от години.
Готин град.

—————————————————-

Времето беше много хубаво, събрах доста слънчице и гледки към Пирин.

—————————————————-

Защо хората увиват книгите си с хартия? Мисля че е грозно и би ми убило част от кефа на четенето.

Днес заминавам за Банско, връщане в събота.

Времето е хубаво,
най-сетне успях да се наспя,
и ако нещо не е наред със света, то на него по нищо не му личи (Удхаус, не е мое).

Zero 7 - In the Waiting
е песента на деня.

Чао! {}

1. Blades of Glory - комедия, с Уил Ферел. Е, не точно да-си-скъсаш-гз-от-смях, ама филма е забавен и увлича много. Нямаше и минутка скука и блуждаещ поглед с чудене колко ли още остава до края, а това си е бая сериозно постижение в моите очи.
Майтапът с характерната атмосфера на филмите за спортисти е много тънък, това ми ти СИЛА, ВЯРА, ОТДАДЕНОСТ и ТРУДНИЯ ПЪТ КЪМ УСПЕХА…
Супер е филмчето, препоръчвам.

2. Music and Lyrics - остарял Хю Грант, свежа Дрю Баримор, неква музикална интрижка… абе има си добрите моменти, ама… Нито романтиката му е романтика, нито комедията му е комедия, остаря кучето.
Не препоръчвам M&L, вместо него винаги можем да гледаме:
Love Actually (Той ми е в Топ 5 на най-любими филми ЕВЪР)
About a Boy (английски, какво повече да говорим… и е 0_о)
Notting Hill (аре аре, винаги можем да го изгледаме още веднъж)

3. Ghost Rider - ъъм, нямах никакви очаквания за него. Средна работа е, става. Бе не е лош.

Това е първото ентри в този блог, което не касае авторката му.

Тук ще говоря за едно нещастно момиче, което 15 години се бори да стане известна и отказва да признае възрастта си, докато България не я признае за талантлива.
Тъй като в момента дори АЗ съм по-популярна от нея, ще проявя милосърдие и ще линкна сайта й -> ЦЪК!
Не се стряскайте от музиката, бутона за изключване е долу вдясно.

Предлагам да се стартира кампания “Да направим Петя известна!”
Дано тогава спре с компетентните изказвания как пиратството ограбва автори като нея. КАТО НЕЯ… шото тракерите са пълни с нейни песни и клипове, разбираш ли…

Днес се замислих за взаимовръзката между служебно полагащото се кафе и работната атмосфера.
И открих, че хубавото кафе не винаги означава перфектни работни условия, но гадното кафе ВИНАГИ означава шитняви шефове и една определена мърлявост във взаимоотношенията.
Ще споделя само личния експириънс:

Работа 1: На 16, с един приятел работехме в тяхното кафе през ваканциите и уикендите. Кафето беше стилово завъртяно около музикалния вкус на собственика - от Purple и Rainbow, през Nick Cave до R.E.M, абе имаше над 400 диска само качествена музика. Събирахме се все едни и същи лица, и практически никога не съм оставала сама. Научих се как да правя хубаво кафе и да ценя хубавото кафе. Най-добрата работа ЕВЪР. Искам някой ден да си имам мой бар и да си работя в него.
Накратко: Хубаво кафе = перфектна работа

Работа 2: На 18, администратор в хостел в Стария град. Там за две години се запознах с какви ли не хора от цял свят, адски интересно е, препоръчвам го като перфектната студентска работа, примерно днес играеш скрабъл с момиче от Сидни, утре лондончанин ти разправя какво е видял в Иран, после вади чаен комплект за пътувания и вари оригинален чай за цялата къща…
Като цяло си набавяш разнородни приятели, и имаш много свободно време да си учиш (или пък не), докато си на смяна.
Накратко: Кафето беше нес+захар+вода = готина работа

Работа 3: На 21, вече в София, Асистент Маркетинг и продажби в голяма верига хотели. Много работа, под ужасно напрежение. Обаче пък няма такава школа - научих много, разбрах кой кой е в бизнеса, и като цяло ми беше добре, особено като ми дадоха конферентния туризъм и корпоративните клиенти.
Накратко: Кафето беше суперкачествено (имаше само Tchibo и Davidoff, със съответната качествена еспресо машина) = сносна работа

Работа 4: Още на интервюто имах големи съмнения - чашата, която ми дадоха, беше нащърбена, мониторите на служителите бяха 17-инчови древни црт-та, стаите бяха клаустрофобично малки, но за сметка на това шефката блестеше с някакви масивни гривни на Dior и караше мерцедес.
Ама си викам, аре бе, това са най-търсените конгресни организатори в София, ще науча много тука… въпреки интуицията си почнах работа там. И какво? Ми отказаха да ми вземат тфт и удобен стол! Не ми дадоха договор, щото си мислеха да ме включат в схемите си за точене на ДДС (то тия гривни Диор не се купуват ей така). Не съм и предполагала, че мога да попадна на такива лайнярски изпълнения.
Иначе само и единствено работата беше супер интересна. Ама хич не може да компенсира останалото.
Накратко: Кафе-машината беше от ония евтинии, дето от едната страна прави еспресо, от другата има кана за шварц. Купуваше се няква брутално гнусна смес от насипно кафе = ужасна работа

Работа 5: Настоящата ми. За пръв път виждам такъв тип колеги, шефове и начин на работа. За пръв път виждам и такава кафе-машина.
Понеже съм си селянче, мога само да я опиша, не знам как се казва. Значи, еспресо е, Lavazza, но работи само с един-единствен вид кафе - от същата марка и е затворено в едни пластмасови капсули. Тоест вземаш си от шкафа пластмасова монета, пълна с кафе, пускаш я в машината и действаш. Оп, намерих я в дебрите на интернеда -> ей я де е.
Сигурно аз не разбирам, ама не ме кефи туй кафе.
Хем е силно да ти разтрепери коленете, хем никакъв ободрителен ефект.
Накратко: качествено кафе, което не мога да оценя = качествена работа.

И да, естествено че пробвах да отворя една капсула. Не успях.

По срещи обикновено не пия кафе, защото много трака в чинийката и ми става смешно.
От “външните” най ми допадна кафето в редакцията на Капитал - не много силно, не горещо, и захарницата беше много симпатична - тип “къщата на леля у Берковица” (домашнярска такава), чашата и тя беше подобна.

Не се стискайте ако имате примери, теория се проверява тука!

П.С. Ако не ме мързеше толкова, щях да си сменя скина, ама понеже ме, няма. То нищо и не ми харесва де… някви идеи?

За Великден си бяхме на село, спокойничко такова, само в неделя сутринта настана известна суматоха и видях наживо как се ражда агънце…
Понеделник прибиране.
Днес отскочихме до Банско. Не бях стъпвала от поне 7-8 месеца, строителството вече се изнася навън, във вътрешността не са много незавършените хотели, така че прахът и шумотевицата са в границите на приемливото.
Временцето беше чудничко - небето синьо, та синьо, върховете блестят мазничко с остатъчния сняг, слънчице, чист въздух… въпреки хотелите Банско си е все така хубаво.

Такива ми ти работи.

Уф, сега забелязах, че скина нещо се е прецакал, буквичките са сини, а не лилави, бля.

Тая седмица почнах нова работа, затова и нямах време за писане.

Прецених, че колкото и да е интересна една работа, нерегламентираните законово отношения, безумният овъртайм и работни уикенди, лицемерни колежки и недооценяване, определено могат да ти стопят желанието за работа.

И така, обратно в хотелиерството.

Плюсовете: чувствам се абсолютно компетентна и подготвена; колективът изглежда какъвто трябва да бъде, а не змиярник като да-не-казвам-коя-фирма; служебния ми лаптоп е ‘ного симпатичен IBM

Тъй, ако някой от вас, любими читатели ( ) иска да си прави семинарче или фирмена пукница или уотевър в 4* в Банско, да сигнализира, за да получи суперпреференциални цени.
Сериозно говоря, идвайте, за да ми вдигате процента

Аре, стискайте палци най-сетне да изкарам поне година на едно работно място.

П.П. Току-що повторих думата “ново” около 10 пъти и тя напълно изгуби смисъл, даже се зачудих дали я пиша правилно. Знам че знаете, че така става. Просто исках да споделя.