January

with my blog…

Невъзможността да блогваш за седмица-две определено връща тръпката във връзката.

Няма го чувството, че трябва да си изсмучеш нещо от пръстите, защото не си писал вече 5-6 дена. Напротив, интересни мисли прехвърчат, и знаеш, че след няколко дни ще са достатъчно узрели, за да могат да бъдат смислено пренесени на екран.

Във форума имаше една игра в Музика, Soundtrack of my life. Тогава си мислех, че песента на смъртта ми ще е Perfect Day на Duran Duran. Сега обаче мисля, че би трябвало да е Rocket Man на Elton John. Някаква красива смърт, в парк, когато имаш време да си кажеш последните думи, да погледнеш любимото лице, и да не си сгърчен от страх. Примерно от огнестрелна рана, ама някъде където няма да прави грозно петно и да влиза в кадър.
И после отдръпване на камерата, в кадър остава само корона на дърво, а през клоните се процежда лъч светлина. Това за да не се депресира излишно зрителя и да се намекне, че има нещо по-непреходно от човешкото тяло.

Мисля да изровя темата и да актуализирам музиката към биографичния ми филм. Утре примерно.

Хаххах, сестра ми току-що се обади, че е получила колет от Берлин, съдържащ 240 вафли Ханута. Don’t ask.

This entry was posted on петък, март 23rd, 2007 at 21:25 and is filed under Без категория. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.