мисъл
Има какви ли не категоризации на хората съобразно демографски, социални, икономически, психологически и прочее параметри.
Аз пък си мисля, че има само две големи групи: едните са на страната на Том и Уайл Койоти; другите харесват Джери и Роуд рънъра. Мик-мик!
О, и две маргинални групи: нямащите телевизор и досег до филмчетата, и такива, които считат анимацията за детска работа.
Уф, тук гъмжи от препинателни знаци. Може да едитна като ми се избистри мисълта..
Ениуей, как може някой да харесва садистичния мишок и противния бегач? 
март 5th, 2007 at 15:49
Наистина ли има такива? :-O
март 5th, 2007 at 17:53
Мхм, мога да цитирам имена и адреси
март 5th, 2007 at 18:40
Джери е симпатичен на пръв поглед с безпомощността си, защото всеки знае, че ако пуснеш мишка на котка, котката ще удари два пъти мишката и всичко свършва. Но в такова забавно филмче се представя нещо различно. На второ място - Джери никога не иска да стори нищо лошо на Том…винаги котката се опитва по някакъв начин да хванe мишката. Все едно да симпатизираш на Силвестър, който постоянно иска да изяде Туити. Не става. :).
За роуд рънъра важи същото. :).
март 5th, 2007 at 20:11
Симпатизирам повече на Роуд Рънъра щото едно време от шоколадовите яйца ми се беше паднал, а Койтотът така и не успях да си го намеря.
Но не съм се отказал хаха.
март 5th, 2007 at 20:12
AirMonkey, кажи го пак като видиш тъжно увисналия нос на неудачния койот
март 5th, 2007 at 20:32
Койота е миличък, особено като е тъжен и му клепнало едното ухо :love:
AirMonkey, въобще не си прав, само си спомни за десетките серии, в които котарака спи, а гадната мишка идва и почва да му пие млякото, връзва мустаците, дърпа клепачите, удря с тигани по главата и т.н.
sequential, стиа се оправдава
март 6th, 2007 at 11:26
Роуд Рънърът ми напомня за Шумахер, а Койотът е жив, пластичен и убедителен събирателен образ на всичките тези които все не можеха да го стигнат през последните години. Авторът е подходил твърде пророчески с това филмче хах
Обичайната сценка, в която Койотът пада от голяма височина и се изгубва в далечината, докато долу не се появи едно облаче от прах, е … нямам думи :>
март 6th, 2007 at 11:39
Аз само да вметна, че симпатизирам и на Силвестър, щото тъпото канарче е с пъти по-неприятно от най-неприятните версии на Джери (онези, по-новите, на Чък Джоунс (R.I.P), на който Том и Джери просто не му се получиха…). Ай тоу ай тоу а пути кет, ааааргх… Силвестър е точно като койта, супер цветен образ
март 6th, 2007 at 18:27
Господа, пропускате основното - тук не си говорим просто за някакви анимационни животни - говорим за поведенчески модели!
От една страна, имаме хищника - той е гладен и преследва жертвата, просто за да продължи да съществува. Това е естествен природен закон. Когато не са гладни и не кроят планове, как ги виждаме? Спящи, четящи книга и пр. миролюбиви дейности.
На другия полюс са малките дребни гадинки. Какво е характерно за тях? Те не просто се опитват да избегнат смърт чрез изяждане - о, не! - удрят с тигани, изтърват ютии, боравят умело с АКМЕ динамит.. и то не само когато са преследвани! Техните злобни отмъстителни душички живеят за момента, в който котката ще заспи, за да й пъхнат чадър в.. кхм.
Това, в най-общи линии..
:lol:
март 6th, 2007 at 19:36
Убиваш всичко весело в тези филмчета. :). Ако някой иска да гледа как хищникът хваща жертвата си и я изяжда да пусне Animal Planet. :P.
А Джери действа така, само защото дори да не е показано, той е подложен на опасност от дебнещата котка - все пак и тя трябва да спи понякога, но това не означава, че не иска да изяде мишката. :). А лоченето на мляко и изнасянето на сирене от хладилника - еми и то е животинка и то душа носи, трябва да яде.
март 7th, 2007 at 12:21
Jan, пропускаш третото филмче - тия дето се радват на Джери и на Бегача са същите, които като гледат Ну Погоди си казват: “Ох това бедно, мъничко зайче, как го гони гадния вълк…”
март 7th, 2007 at 12:57
Джери в тигана, Туйти също.
Бър, аз за това не гледам Картуун Нетуърк, адкси гадни неща пускат. Пък за деца.
Баси гнусотията.
То не е кръв, мозъци, зъби, гейове (HIM от ППГ) изобщо, пълен ужас.
Бър!
Не знам кой ги е мислил, но са гнусни.
март 7th, 2007 at 14:40
Имам двама приятели, които замисляха петиция до картуна, да вземат да произведат поне една серия, в която тоя гаден роуд рънър бива ударен, обесен, сплескан, опечен, застрелян, заклан, оскубан и изяден! Мисля, че засега не е изпратена…
март 7th, 2007 at 14:45
Ахахахахаха, извинете оффтопик-включването ми, ама HIM е баси скандалния персонаж, верно! АХАХАХАХАХАХ
март 8th, 2007 at 12:38
аз симпатизирам на интелекта на койота. всеки път крои и реализира адски гениални планове и само отчайващата липса на късмет досега му е попречила да оглозга безмозъчното тичащо същество.
март 9th, 2007 at 3:16
Ей т’ва се вика дискусия!
” о, не! - удрят с тигани, изтърват ютии, боравят умело с АКМЕ динамит..” - Jan, колко точно успяваш да уловиш момента :).
И аз често съм разсъждавал над стереотипния проблем Том/Джери и …абе мисля си, че има малко възрастни /пораснали/ хора, които да симпатизират на мишока. Някак си doesn’t fit нали? И цялото това насилие, дори и невинно представено. А всички като малки сме им се радвали и сме се смяли, когато котарака бива остриган, запален, гръмнат /нали..с АКМЕ/. Стигам до извода, че децата се асоциират с гореспоменатите гадни садистични гадинки, просто защото те са си жестоки по природа и това си мисля ни е ясно на всички. Първосигналните закони за оцеляване не включват ни оценката на интелекта на койота, ни музикалните влечения на котарака в “Are you gonna be my baby”. Дечицата са си такива - слаби, хитри и готови да направят мамба на всеки заспал рано на лагера. Горе-долу с това си обяснявам успеха на такъв тип картуунс.
п.с. следващия път с нас на бар! и поздрави на Морт!
март 9th, 2007 at 14:38
Непременно (: