January

Всичко започна с една серия на Family Guy в която Питър и Лоис отиват на концерт на KISS.
И си дадох сметка, че за последно ги слушах около излизането на последния им албум (98-99), който беше слабичък, да си кажем честно.
Налегната от носталгия, побързах да купя любимия си албум Carnival of Souls, да си сложа черна тениска, да си пусна косата и да си представям какво е да си на техен концерт и 40 000 гърла да крещят God Gave Rock’n'Roll to You…
Бърза справка показа, че не се очертава да наминават край Европа.

Странно, след концерта на DM си мислех, че няма какво повече да искам. Пък то… нищо общо.

Хубаво е, че се раздвижват нещата, обаче сега ми направи впечатление, че концертите на Iron Maiden, INXS и George Michael са наредени през два дни. Глупаво. Бих отишла и на трите, ако бяха по-нормално разположени във времето.

Абе искам KISS беее… и малко боя. Без тъпи въпроси моля, естествено че ще съм DEMON.

Иначе Пухенцето при всеки удобен повод ми поднася шегичката: “Ако Black Sabbath са бащите на хеви-метъла, то кои са майките?”
Аз, разсеяно: “Кои?”
Той: “KISS”

Аз, мислено укорявайки се, че се хващам за пети път на тая тъпотия, се измъквам с най-леймърската реплика: “KISS са хард-рок, дгд”

Пфт, кво да очакваш от фен на Judas Priest, освен да напада мъжествеността на други, откровено по-хетеросексуални банди!

Поздравче за всички с KISS - I Will Be There

П.С. \m/ ^_^ \m/

user1 (03:30 PM) : watcha dooooin
user2 (03:30 PM) : svalqm muzika ot ****** :pirat:
user1 (03:31 PM) : omg :GDBOP:
user2 (03:31 PM) : nooooooez! :gniene v zatvora:

Една човешка драма, събрана в 4 реда..

Миналогодишният ми разбор може да се види тук.

Тази година БГ Радио са отбелязали страхотен напредък. Като визия, сцена, ефекти, всичко изглеждаше много качествено и професионално. Липсваше само едно нещо - качествена българска музика.

Отново Мария Илиева бе обявена за БГ изпълнителка на годината. Въпреки съмнителните певчески способности и ужасна музика. Не проумявам.

Не разбрах също каква връзка имат БГ наградите с Казино Роял и Джеймз Бонд.

Руши се опитваше да докара стил на водене като Джъстин Тимбърлейк на наградите на МТВ Европа. Бих се подразнила принципно, ама в България трябва да се свиква с творческите заемки. Пък и Руши е хубаво и умно момче, така че му прощавам.

Абе Любо от ТЕ няма ли да направо нещо с тоя нос вече? Деба тва гъгниво носово пеене…

Д2 никога не са ми харесвали, макар че с новия вокал определено са малко по-интересни и спряха с лиготиите тип Ледено момиче.
Което ме подсеща… преди години от Кречетало правеха някакви анти-класации. Запомнила съм само една категория, казваше се “Най-селски изглеждащ фронтмен”.
Мисля че това определение лепне на Дичо като… като чревце на наденица.

Не, като цяло БГ Радио са си свършили работата много професионално.
БГ изпълнителите - не. ПИРАТСТВОТО ОГРАБИ ТАЛАНТА ИМ!

Ъм, нещо автоматично се трият коментарите, случайно забелязах по известията в и-мейла, които gmail дори обозначава като спам.
Та, видях само един изтрит, на madlen, други и да е имало, не съм ги видяла. Извинявайте и да се надяваме, че скоро ще се оправят нещата, защото обичам да знам какво си мислят хората по въпроси, които ме вълнуват в момента.

Целувки!

[EDIT] Оп, готово! Би трябвало да са ОК нещата вече, след бързата намеса на Валери.

Такам, новият лист е готов. Нанесох доста промени в първия вариант, публикуван в Музика.
Споменавала ли съм, че имаме най-правилно развитите музикална и кино-секция в българското интернет пространство? Май не. Е, сега го заявявам.
Наскоро ми се наложи да ровичкам из други форуми, големи и известни, други - не чак толкова. Хората масово си нямат понятие от качествени неща. Изключвам тясно специализираните форуми, естествено.

Земи тоя саундтрак:

opening credits: kula shaker - hush

waking up scene: moby – the rafters

road trip scene: inxs – pretty vegas

high school flashback scene: ramones – now i wanna sniff some glue

anger scene: audioslave – show me how to live

relaxing scene: alicia keys - a woman’s worth

excited/happy scene: elvis presley – viva las vegas

waiting/bored scene: nelly mckay - david

breakup scene: robbie williams – sexed up

regret scene: garbage – stupid girl

party scene: dandy warhols – bohemian like you [да се разберем, тая песен си я обичам от поне 3-4 години, много преди някой от маркетинга на Vodafone да я е чувал и няма да се откажа просто така от нея]

together with friends/good times scene: barry manilow – can’t smile without you

reminiscing scene: billy joel – new york state of mind

breakdown scene: david gray – sail away

death scene: elton john – rocket man

funeral scene: moby – sunday

cheer up scene: toy dolls – idle gossip

dream/think about someone scene: tanita tikaram – light up the world

falling in love scene: frank & nancy sinatra – something stupid

sex scene: gorillaz – last living souls [от 1:17 нататък, понякога таймингът е много важен, всеки режисьор ще го потвърди]

running/chase scene: rhcp – get on top

being the hero/heroine scene: iggy pop – private hell

romantic scene: inxs – beautiful girl

happy ending scene: the fun lovin’ criminals – scooby snacks

closing credits: fugees – if i ruled the world

Мисля че би се получил чудничък филм. Или поне музикалното му оформление.

with my blog…

Невъзможността да блогваш за седмица-две определено връща тръпката във връзката.

Няма го чувството, че трябва да си изсмучеш нещо от пръстите, защото не си писал вече 5-6 дена. Напротив, интересни мисли прехвърчат, и знаеш, че след няколко дни ще са достатъчно узрели, за да могат да бъдат смислено пренесени на екран.

Във форума имаше една игра в Музика, Soundtrack of my life. Тогава си мислех, че песента на смъртта ми ще е Perfect Day на Duran Duran. Сега обаче мисля, че би трябвало да е Rocket Man на Elton John. Някаква красива смърт, в парк, когато имаш време да си кажеш последните думи, да погледнеш любимото лице, и да не си сгърчен от страх. Примерно от огнестрелна рана, ама някъде където няма да прави грозно петно и да влиза в кадър.
И после отдръпване на камерата, в кадър остава само корона на дърво, а през клоните се процежда лъч светлина. Това за да не се депресира излишно зрителя и да се намекне, че има нещо по-непреходно от човешкото тяло.

Мисля да изровя темата и да актуализирам музиката към биографичния ми филм. Утре примерно.

Хаххах, сестра ми току-що се обади, че е получила колет от Берлин, съдържащ 240 вафли Ханута. Don’t ask.

Това е засега, не си водих записки докато бях офлайн, така че може да погледнете предишното ентри, сътворено няколко часа преди ПАДАНЕТО.

Лейтърз.

Купих билетите!
Концертът е преместен с ден и ще бъде на 1 юни, ст. Академик, 20:30h

Понякога ми става малко тъпо, че съм изпуснала великите моменти на любимите си групи поради драстично разминаване във времето - я се разпаднали, я половината членове вече не са между живите.. или по-лошо - остарели са и вече ти е жал да ги гледаш, защото всичко онова, което са били, е останало в миналото.

Да бе, знам че новия вокал е добър. Затова отивам.

—————————————————-

Почнах играта на Дневник - симулация на Софийската борса. Два дни следих целите сесии, после ми доскуча. Твърде мудно и нискообхватно е. Явно не е лесно да си брокер в България.

Добре де, ето я истината - фрустрирах се, защото послушах съвета на изтъкнатия блогър Ивайло Борисов и продадох акциите си в Албена, с които се бях запасила предния ден. Имах неблагоразумието да му кажа, че основната инвестиция в портфейла ми са те, при което той каза да продавам.
Викам си, ОК, изчаках благоприятно положително ниво и се отървах от тях.
И кво мислите става на другата сутрин? Скачат с +6%!
Ивайлооо, дължиш ми 600 виртуални лева за пропуснати ползи!

—————————————————-

Следва кратък филмов преглед:

Pan’s Labyrinth

Описание с една дума: Ебати!
Описание с едно изречение (дочуто от един приятел): Евала Гилермо, евала дел Торо!

Визуално, човешко, приказно, тъжно.
Само с един-два дразнещи момента, които даже не си заслужава да се споменават.

Чакаме Hellboy 2.

Happy Feet

Ето това е филм, който не можеш да гледаш всеки ден.
След края оставаш изумен, защото тоя филм няма ни идея, ни смисъл.
Обективно няма никаква причина той да съществува.
Най-добрия момент - началото с дуета на Никол Кидман и Хю Джакман.

Little Miss Sunshine

Хареса ми. Обичам малки затворени филми с щипка американска невротична реалност.
В горното изречение има 4 прилагателни. Beat that.

Има какви ли не категоризации на хората съобразно демографски, социални, икономически, психологически и прочее параметри.
Аз пък си мисля, че има само две големи групи: едните са на страната на Том и Уайл Койоти; другите харесват Джери и Роуд рънъра. Мик-мик!
О, и две маргинални групи: нямащите телевизор и досег до филмчетата, и такива, които считат анимацията за детска работа.
Уф, тук гъмжи от препинателни знаци. Може да едитна като ми се избистри мисълта..
Ениуей, как може някой да харесва садистичния мишок и противния бегач?