бъра-бъра
Вчера ходих до Пловдив, успешно записах последен осми семестър. Сега остава и да си взема десетте висящи изпита.
В ПУ ремонтите продължават, навсякъде властва алуминиева дограма в бяло и червено. Безспорно класическа комбинация, макар че вече не изглежда като университет, а като място, където ще ходиш по гишета и ще внасяш данъци.
После посветих сестра ми в тайните на българската блогосфера. 
Засега чете само моя, като го е почнала отначало. Отвреме-навреме ми праща съобщения, че е много як и много се смяла.
При което се наложи и аз да се заровя в архивите, да видя на какво толкова се смее.
И вярно бе, голяма съм остроумница на моменти.. 
После ми докривя, защото си помислих, че след като пионерския ентусиазъм от блогирането се поизпари, вече не се напрягам толкова за забавно писане.
И всъщност чак сега си дадох сметка защо пиша така, както пиша. Ето ги моите приоритетно наредени стимули:
1. Да разкажеш нещо
2. Да го направиш по максимално увлекателен начин (максималното за настроението ти в момента, няма да се изтезаваме сега)
3. По възможност да разсмееш човека, който ще го чете.
После си мислех за другите блогове. Стилът е сложно понятие и много хора решават, че могат да го овладеят. Даже започват да си изкарват парите с писане, без дори да са осъзнали, че го могат колкото го може всеки, само че те са имали и желание. Стилът се ражда в главата и е плод на специфичен ред, по който ти тече мисълта. Не мисля, че това се учи някъде. Най-доброто, на което можеш да се надяваш, е да научиш достатъчен брой думи и разни стилистични номерца. Ето, примерно аз се сещам само за трима блогъри със свой уникален стил. Странно, но и тримата са мъже, и на никой от тях писането не му е професия.
Също така един въпрос не ми дава мира. Как се получава така, че всеки път в автобуса има някой с тежка кашлица, който сяда зад мене и два часа ми кашля във врата?
В такива моменти си повтарям, че това ме възпитава в дух на социална търпимост, което е нещо хубаво. А всъщност само си представях как ще се обърна и ще му се разкрещя да вземе да ПУКНЕ вече от тая кашлица и да ни отърве от миризливото си съществуване.
Такива ми ти работи.. 
февруари 13th, 2007 at 12:54
Иначе за блоговете, ами не знам, аз моя като че ли го пиша изцяло за себе си, т.е. да си запазя някъде някакви мисли и идеи, свързани с конкретен ден или период, защото е по-ефективно от запомнянето. Което май се приближава повече до идеята за дневник отколкото за блог … Но пък обмислям да си направя втори, в който редовно да пиша на злободневни теми и да се възмущавам от проблемите на обществото хах.
Майка ми научих на айсикю/скайп/четене на новини онлайн, мисля че Б(Л)ОГОСФЕРАТА ще и дойде малко много :>
А постът ти почва едно такова тихо и спокойно и накрая е с БОМБАСТИЧЕН финал :>>
февруари 13th, 2007 at 13:05
Градация малко се е получила, да
февруари 14th, 2007 at 21:32
чудя се кога ли ще излезе първата книга за БЛОГОСФЕРАТА :Д