Кутията със Съкровищата
Айде бе, всички момиченца имат пък!
Моята е само на няколко години, като първия артефакт беше едно билетче, цитирано по-долу.
Прибирах се от третата си среща с Пухенцето (посока Варна-Пловдив), пристигайки, свих билета на топче и се прицелих към близкото кошче (винаги го правя, или е останка от баскетболния дух, или обикновен келешлък, още не мога да реша). За мое най-голямо изумление в главата ми се промъкна мисъл, че след нещо такова не мога просто така да изхвърля края му. Тоест, краят на срещата ни не можеше да се валя във фасове и мазни хартии, нали? И изчервена натиках билетчето в джоба си.
Ей го списъка за момента:
~билетите от концерта на Депеш
~билети от ходене в Природо-научния музей (не са ценни, мисля да ги махна)
~билетчета от метрото в Атина ( и те така, откак се научих да чета на гръцки, надписите вече не ме впечатляват толкова)
~късметче от кафе, гласящо Благополучие отпреди почти три години. Бяхме заедно, той яде пица, чакахме едни приятели да се появят. Прекрасен ден.
~скъсана гривничка от розова кожа със сребърни нещица по нея, няма нужда да уточнявам от кого е, предполагам
~гривна от розови миди, купена в един кратък, но перфектен морски уикенд
~три огромни цветни миди, същото като гривничката
~дребни мидички и камъчета, събирани в Пирея (готинки са просто)
~три жълъда (не питайте)
~колекция гумени играчки (те са специални. По времето на първите ни срещи се продаваха едни огромни близалки и тия миниатюрни гумени чудовища бяха комплект с тях. Та, виждахме се ние през седмица-две, ту в Пловдив, ту в София, и всеки път домакинът осигуряваше такива близалки)
~скъсано копче (не помня как се е появило, ама няма да го махам)
~монетка от 20 ст. намерена на концерта на Депеш
~касова бележка от гръцки Макдоналдс (изумителна е, нямаше как да я изхвърля)
~празна опаковка Тирцин (кхъм, болеше ме гърлото на една от срещите ни)
~играчка от Chocapic с герой от Finding Nemo (мама ми го купи)
~откъснат лист хартия, с нарисувано мини-чудовище
~глава на изсъхнал оранжев гербер (пръска листа навсякъде, така че ако продължи да се държи неприлично, ще бъде изваден)
~омачкан билет Варна-Пловдив от 05 август 2004
~билет Пловдив-София от 16 ноември 2004 (специален е)
~омачкан и прокъсан билет София-Пловдив от 04 февруари 2005 (от тая дата сме нещо като неразделни, затова няма повече билети)
~ коледно писъмце и картичка от мама.
Още не мога да си спомня защо съм прибрала копчето. ![]()

февруари 10th, 2007 at 11:24
уахахахахах
:lol:
нарочно подбра всичко, за да изглежда така, признай си
ПАЛАВНИЦА 
февруари 10th, 2007 at 13:23
Въобще не знам за какво говориш. :white_ninja:
февруари 10th, 2007 at 23:22
хехе - сладур бе! :>
март 6th, 2007 at 17:23
Аз пък си имам топка от станиоли от шоколад. Никакво фолио и други измами. Само от шоколад. Започнах я когато бях 13 годишна и сега вече не се побира в ръцете ми. Обиколката й вероятно е около 23-24 см. Като се омъжих я взех със себе си и продължавам да я увивам със станиоли
март 6th, 2007 at 18:06
и един мармот..

а как въобще ти хрумна идеята? и имаш ли снимка на тая поп-арт кулинарна инсталация?
март 7th, 2007 at 16:46
Как ми хрумна? Ле-ле, че помня ли, то си беше през миналия век…
всъщност, какво правиш със станиола, мачкаш ли го?… смачках го, хубавичко… и …ей така някак, реших да видя какво ще стане, ако му намеря другарче… така някак трябва да ми е хрумнало …
Нямам снимка, но това е добра идея. ще направя, ще я кача и ще ти дам линк
март 8th, 2007 at 9:24
Съвсем по женски съм объркала размерите на топката. Премерих я преди снимката - обиколка 43 см.
Снимка: http://www.imagestation.com/8310568/3932501650
март 8th, 2007 at 12:30
Страхотна е!
март 9th, 2007 at 16:39
нали!!!