January

От две седмици влача ужасна хрема, която нито фервексите и чайовете, нито конските дози Виброцил успяваха да повлияят.
Което не ми направи особено впечатление, защото откакто се преместих в София, развих алергия към мръсния въздух. Кларитин и Алергодил ми станаха най-добри приятели.

Запушеният нос не те оставя да заспиш. Когато все пак умората те надвие, раздразнената лигавица те събужда час-два преди алармата на телефона.
Да не говорим как убива желанието за ядене, пиене и пр.

До вчера. Не издържах и звъннах на свекървата (тя е педиатър, май съм споменавала). Описах подробно какво ми е, как принципно не съм болна, но дневно генерирам повече сополи от три детски градини взети заедно, и как почва сериозно да ми писва.
Тя ми каза, че лигавицата ми сигурно вече е леш, затова да направя пак една сесия Кларитин, който си е антихистамин и ще й въздейства, а за третиране на носа да си купя капки за очи с мистичното име ТОБРАДЕКС (TobraDex).

Е, направих го.
Още след втората доза усещах не просто чисти ноздри, а чисти синуси.
Това беше забравено чувство - да поглъщаш жадно прекрасни молекули О2 и да усещаш целия им път до мозъка.

Айде, отивам да дишам.

This entry was posted on вторник, февруари 6th, 2007 at 12:29 and is filed under Без категория. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.