January

Когато съм навън (тоест бар/кафе/ресторант), абсолютно игнорирам музиката, ако не ми харесва. Няма значение какво е, стига да не ми бучи, изключвам напълно и си говоря с хората.
В четвъртък за тричасов престой в кръчмица обърнах внимание точно на 2 (!) песни, и то защото и двата пъти ме питаха чия е тая песен.

Единственото място, където наистина чувам музиката, е Тънка червена линия.
Там почти не съм чувала парче, което да си го нямам и вкъщи.. Прелест!

Напоследък забелязах тенденция да се подбира по-внимателно музиката в магазините. Вчера в Benetton бяха пуснали Busta Rhymes. Сетих се, че предишни пъти съм чувала 50 Cent и даже N.E.R.D, което прави добро впечатление. Поне на мен, де. Пазаруването определено придобива нов нюанс..

След това наминах към книжарницата на CIELA, просто за да проверя дали отново звучи Депеш.. и какво мислите? Оттам яко се лее People are People. Замотавам се между щандовете, като същевременно съм наострила уши за следващата.. БАМ! – Master and Servant..
След продължителен оглед се спирам на сборника за Бландингс на Удхаус (само него си нямах), и тъкмо се ориентирам към касата, почва Shake the Disease! Damn it, не мога да изляза сега, не и на тая песен, затова се налага да блуждая с поглед по рафтовете още 5 минути, а с началото на Stripped вече изхвърчам от магазина, защото става някво нагло, нали..

Ама е някакво идейно да се придържат към определен музикален стил, нали?

Купих си и гривна с розови камъчета.

This entry was posted on събота, февруари 3rd, 2007 at 19:40 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.