January

Напоследък в почти всеки блог се появява ентри за другите блогове.
За това как количеството променя качеството.
Как някой може да бъде изключен от агрегатор.
А другите пишели тъпотии.
А имало и мрънкачи, на които всеки ден се стоварва поредната вселенска трагедия.

Всичко това, разбира се, е вярно.

Обаче, колкото по-четени ставаме, толкова повече внимаваме какво пишем, чудим се дали това ще е достатъчно интересно, и накрая, като не го измислим, пльосваме нещо такова.

Според статистиката все повече хора идват да четат. Противно на логиката обаче, коментарите намаляват.
Не може да не се запиташ - защо не коментират? Сигурно нещо не е наред? Дали не съм се увлякъл от цялото това внимание?

А всъщност всичко си е наред. Блогването не трябва да е като ходене на пръсти в магазин за порцелан.
Защото интересното в личния блог се случва от спонтанността, от личната гледна точка и от нуждата да изплюеш всичко това на момента. И всеки го прави по своя си начин.

Поне аз така си ги представям нещата.

Чувството, че сме на същото място, от което сме стартирали блога, е измамно. Ако имаме достатъчно смелост, надничаме в архивите. И разбираме, че всъщност блогът се е променял, както се е променял живота ни. И е хубаво, че можеш да го видиш черно на бяло, дето се вика.

Най-странното е, че без да искаш, си документирал и всякакви шантави мисли и емоции - не написани, обаче като видиш някое точно определено изречение или ентри, си припомняш какво точно е стояло зад него, докато си го писал. И слава богу, че само ти си наясно за истинското значение на някои неща.

This entry was posted on петък, февруари 2nd, 2007 at 14:39 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.