January

Уикенда мина общо взето в лежане, гледане на филми и ядене.
Докато похапвах сушени сини сливи (ох, много ги обичам!), се сетих за приказката “Сливи за смет”. И друг път ми е правило впечатление, че българския фолклор бъка от двусмислени, обидни и политически некоректни поуки.

Не бе, сериозно - какъв мотив е това за избор на жена - дали невротично бърше прах три пъти дневно?
Плюс това, като се замислиш.. ми че тя може и да не е чак такава чистофайница, а просто предния ден да е правила основно почистване.
Ениуей, от приказката излиза, че основното качество на жената е да чисти. И той си я взел човека. Сигурно му е отровила животеца после с мрънкания за кални цървули и мърляви гащи. Така му се пада, гаден сексист.

След като изложих справедливото си възмущение пред Пухенцето, той цъкна неодобрително и каза: “Ми да, вместо да си земе тая с най-големите цц..”

Мъже!

Open Season не е нещо особено, но си има забавните моменти.
Абе става.
Ако нямате съвсем-нищо-друго подръка.

Най-смешният момент всъщност е една грешка в субтитрите. Репликата в оригинал е:

- Oh, you’re home..
[на фона на затрогваща сцена, в която мечока отказва да се върне при гледачката си, и тя констатира, че той вече си е у дома]

И отдолу най-безцеремонно бива изписано:

- Ти си ми къщата.

It’s hilarious. :lol:

До края на филма не спрях да се смея.

Днес за пръв път си дадох сметка колко много корупция има в тая държава.
Ама БСП го правят толкова нагло, че предишните правителства могат само да седнат отстрани, да наплюнчат моливи и да си водят записки.
В Дневник има подробности как Министерство на икономиката, представяно от Р.Овч., подарява Пловдивския панаир на Георги Гергов. Същия, на който бяха предоставени Слънчев ден и х-л Санкт Петербург.
И така, за година и половина управление, кое според вас е най-значимото нещо, свършено на БСП?

а) невъзпрепятстването на Петя Славова да си закупи запорирани имоти на Косьо Самоковеца
б) промяната Ванко 1 в закона
в) скандала с Вальо Т. и Р. Овч.
г) самоубийството на неслучайни служители на МВР
д) нещото с Панаира

Драйфа ми се от гнусни комунистически кланове, от хора с досиета, които все още се мотаят из политиката или пък са начело на ключови медии.
Ако поне си въртяха далаверките скришом, както е в нормалните държави, всичко щеше да е ОК.
Обаче толкова демонстративно и нагло..

То си беше ясно, че това правителство е един експеримент и голям компромис, колкото да има такова за пред ЕС.
Време е за избори.

Имам шест теми на драфт, които никога няма да видят бял свят.
Като ми мине настроението и емоцията за нещо, после вече ми е тъпо.

_________

Днес си мислех за Star Wars.
Как може да създадеш нещо така гениално, което да стане толкова масово и обичано, че и 30 години по-късно разни хора да се шматкат облечени и говорейки като измисления от теб герой?
И никой не може да те обвини, че си заимствал идеи от “Властелина..” или някакво архаично аниме..

Любим ми е Епизод 4. И 5 също.
Новите стават.
Ама не защото Джордж Лукас се е изхабил, а защото консуматора е станал баси лекето.

Въпреки че в старите серии има недомислици, лоша актьорска игра и малко повече патос в някои сцени, мога просто да ги гледам с респект и някакво умиление.
Новите серии са подвластни на ВИЗИЯТА. Заплювам си тази дума, докато Еленко, Пейо и Ивайло не са я гепили.
С новите серии може да се шегуваш или открито да ги критикуваш. Или да направиш як комик стрип.
Със старите това би било кощунство.

Най-ужасното е, че повече няма да се случват толкова запомнящи се неща, които се превръщат в социо-културни феномени за десетилетия.
Ей на, за Нирвана почти вече не се сещаме.
За Хари Потър се шуми само около нова книга/филм.
На Властелина изгледахме и дългите версии и това е.
Някой да си е пускал Матрицата? Май не.

Последния култов филм беше Криминале.

“Карибски пирати” се опитва, обаче няма да има такъв статус. Никой повече няма да има.

И в модата е така - за кралиците на подиума никой няма и да си спомня, след като Кейт Мос се откаже.

От TIME са абсолютно прави - личността вече си ТИ.

И какво му е хубавото на това?

Ъгх, май имам температура.

Бля, болна съм и не ми се занимава с нищо.

…

Утре повече.

Имаме си значи кълектърс’ едишън, със всякаквите хубави работи вътре.

По тоя случай си направих блъд елфка хънтър.

Пухчо пък я нарисува.
Забележете интимната й прическа - знака на ордата.

Chix dig the horde symbol!

Those are my principles. If you don’t like them I have others.

iPhone!

Мноо яка думичка, нали?

Колкото и тъпо да звучи, няма по-подходяща и бърза.
Можеше да се съчини още по-претенциозна - блогщество примерно.

Играта 5 неща, които не знаеш за мен показа интересен разрез на българската блогосфера. Макар че сме една шепа хора (всъщност колко точно? Мисля че числото е нещо между 600 и 1000).
Ето ги и реакциите:

Група 1: Най-голямата част - приеха играта с ентусиазъм, и наистина, просто като игра. Това бяха авторите на най-леките и жизнерадостни блогове, които не се товарят с мисълта кой и какво би си помислил. Нито пък се вземат много насериозно. Нито пък се плашат от заклеймяването, че са жертва на стадния инстинкт и ще им умре индивидуалността.
Право да си кажем, индивидуалността е доста надценявана. Всъщност или си я имаш и увличаш хората с всяка своя дума, или я нямаш и цял живот трепериш и се бориш за нея.
That simple.

Група 2 - Да ги наречем групата “Пиша, ама с отвращение”.
Любимата ми група - пак направиха играта, но има 5 изречения анонс, как това всъщност е бая тъпичко.
Тези блогъри всъщност са си като Група 1, само дето имат повечко самочувствие или просто не се чувстват толкова интимни с блога си.

Група 3: Единици са, просто споменаха, че няма да участват в играта. Предполагам, че блогът им е тематичен и не искат да излизат от рамката, или да го цапат с плебейски игри. Ама го зацапаха с ентри, че няма да участват в такива мероприятия.

Група 4: Разсеяни блогове на разсеяни хора, които или не са забелязали играта, или не са обърнали внимание. Обикновено пишат рядко, но за сметка на това интересно.

Група 5: Забелязаха играта, но я отминаха с царствено мълчание. Показват склонност да кръщават блоговете си журнал, и естествено, никога не биха се занимавали с такива щуротии. Те са каймака на българското блог-общество.

Нещо не си харесвам предното ентри, то си беше направо отбиване на номера, затова правя втори опит.

1) Много обичам да си купувам пуловери, които почти никога не обличам (не понасям да съм навлечена).

2) Не харесвам бели чаршафи.

3) На конспекта си по Финанси имам написано “Отл. 6″ и подпис на Милен Велчев, от времето когато беше министър на финансите. Човекът ахна, когато му го подадох и казах да ми го разпише за късмет.

4) Когато бях на 4, счупих предното стъкло на колата ни (Лада 5 :D) с глава. Стана така: баща ми ме слагаше на предната седалка, когато ме караше до детската градина. Аз се изправях на крака и се подпирах на таблото. Изведнъж на пътя изскочи пуйка, от рязкото спиране залитнах напред. Образува се солидна паяжина на стъклото, на главата нищо й нямаше.

5) Мога да разпилея всекиго на дама. Оная, дето се играе на дъска, където редиш тройки. Играя я от петгодишна.