January

Последните 5 дни бях заточена в резиденция Бояна, затуй и липсвах.
Лекарски конгрес. Пак слушах лекции и научих много интересни работи за астмата и ринитите.
Пък английските лектори говорят суперинтересно, направо да се почувстваш като в Хогуортс (т.е научния му еквивалент де).

На 8 декември естествено бях на работа. Не че ми пречи, аз тоя празник не го уважавам. Не знам каква му е била първоначалната идея, ама днешната - да идеш до Боровец и да се направиш на прасе, не ми е в топ-приоритетите.
Та, на 8.12 имахме гала-вечеря в Кемпински, в ресторанта на последния етаж.

В ресторантите долу пък течеше някакъв много ВИП рожден ден. Тъй като моята работа беше да се мотая из фоайето и да посрещам представителите на фармацевтичните компании, за един час успях да огледам отблизо доста бг-звезди, като едва не бях премазана от Галя Каризмова. Няма такова звездно влизане (даже май по-скоро беше нахлуване), заклевам се. :lol:

Бтв знаете ли, че единственият PS3 в България в момента се намира в Геймлофт? Показателно, струва ми се.

А сещате ли се за студиото Massive Black? И че логото им е петел?
Някои хора схванаха шегичката едва когато се появиха тениски с надпис Massive Black Cock.

Ей го подаръчето от Пухенцето -> Keisha Jet Pendant

А по-рано вчера ми купи тениска с надпис Desperate Housewife.

Ами това е, пожелавам си здраве и късмет, за да ви радвам с повече ентрита.

ПГГГХХХМММФФФ, приключи ми последното пътуване за тая година, йей!

Беше семинар на пиар-ците и говорителите на министерствата, за КОМУНИКAЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ на България по случай влизането в ЕС.

Тъй.

Има още десетина дни безумно бачкане, ама няма как..

Осъзнавам колко скучен събеседник съм в последно време, ама в момента наистина нищо друго не правя, освен да работя. И извинявайте, когато не отговарям в icq, то не е щото не ви обичам , а защото не съм имала време и да дишам.

И някой ще ми обясни ли защо и една реклама на Шуменско се гаври със Смело сърце? Блях.

Не мога да повярвам, че вече е декември.

В понеделник ставам на 23.

Обаче създавам доста вредно впечатление как работя.
Обажда ми се някой сутринта: “Какво правиш?” - “Ми.. пием кафе с колежките и редим делегатски комплекти”
Следобед: “Какво правиш?” - “Ми.. пием кафе с колежките и инструктираме сервитьорките за кафе-паузата”
Вечер: “Какво правиш?” - “Ми.. пием мартини с колежките и следим за правилното обслужване на коктейла”.

Не, не и не.

И бях на 70 км от Пухенцето на рождения му ден.
Което си е постижение, защото се е случвало на тоя ден да ни делят и 400 км.
След 3-4 години може да го посрещнем в един град.

Пухс, I love you like a fat kid loves cake!