yippie
Имам си свободен уикенд, ПЪК! 
Вчера ми беше последното мероприятие за тая година - коктейл на ядрените физици.
Както и доста непохватен ден.
По обяд трябваше да изпратя два автобуса с лекари за Пампорово (друго мероприятие, на което за щастие не бях разпределена), и тъкмо им обяснявам, че тръгват, ще имат почивка за кафе еди-къде си, и им пожелавам лек път, тръгвам да слизам от автобуса, обаче нещо ми се замотава крака в най-горното стъпало. Политам към средното стъпало, обаче и там не успявам да убия инерцията, затова направо скочих с два крака на земята. С токчета. На паветата. Еми болеше, ама поне изглеждаше все едно сама съм скочила, а не като да съм идиот, който не може да слезе от автобус, без да се пребие.
Вечерта на коктейла пък си вървя аз нещо, ама така, все едно не съм организатор на конгреси, ами.. организатор на света примерно 
, и как, ебаси, точно с токчето съм нацелила един фъстък на земята! Няма да ви казвам как ми се изметна напред крака и как почти не паднах върху една маса.
Като се освестих се върнах за оглед, и по остатъчния мазен жълт прашец разбрах, че е фъстъче. Изгледах строго хората, които вероятно го бяха изтървали, и си седнах безславно на нашата маса.
Поне вече преживявам спокойно такива моменти, след като съм виждала доста изтъкнати учени да се спъват като се качват на президиума да си четат доклада. Няма да повярвате, обаче на всеки конгрес има по 2-3 такива случая.
