January

Не обичам да измислям заглавия.
Нито пък да класифицирам в категории ентритата.
Така или иначе си пиша хронологично за всичко, което ме е вълнувало тая седмица.
Няма пък да подреждам.

В петък трябваше да ида до Дряново, Габрово и Севлиево, в този ред.

От Плевен тръгнахме към Ловеч, оттам по пътя за Варна, докато намерихме някаква апокрифна отбивка за Дряново. Минахме през три много пусти села, гледката там е много красива, беше облачно, обаче слънцето на много места разкъсваше облаците и се появяваше Prayer (досущ като от Хироуса. Даже по-скоро беше Mass Prayer).
И по улиците се мярнаха само някакви баби и едно-две кученца.

Семинара беше в хотел Кайлъка, очевидно в Кайлъка.
Самия парк е много хубав, хотелът също си го бива. Тоест за индивидуално гостуване си е як, за конферентен туризъм - става.
Хубавото е, че е много топъл (което не може да се каже за всеки хотел дори в Пампорово и Боровец), строят му вътрешен басейн, персоналът е прилично отзивчив, и има стаи със собствена сауна (което пък за пръв път го виждам в бг хотел).
Минуси - кухнята не е особено добра.

И в конферентната зала има окачени картини, за които трябва да ви разкажа.
Точно зад президиума картината е: гола жена, гушнала кон. С червена коса и отгоре, и отдолу.
Отстрани има някакви мъж и жена, прегърнати, жената е със зелена коса и ръката й е подпъхната в зелените й бикини.
Следваща: две голи жени се гушкат.
Следваща: три голи жени си говорят.
И така нататък, картините са 9.

Първата ми реакция беше u gotta be kidding me.
И втората беше същата.
Ама се свиква.

А вчера като се прибрах, с Пухенцето играхме hexxagon. Не бях играла от училище, обаче все още МАЖА на тая игрица.

От вчера хвърча из цяла София, за да събера 15 метра средно оранжев тюл и 100 метра оранжеви ленти от органза (тъй ли се пише тая проклетия). С нечовешки разход на енергия и пари ги събрах от 6 места.

Ако ви трябват адреси на магазини за платове и кинкалерия (не, не може да има такава дума ), аз съм вашия човек.

Утре заминавам за Плевен, прибирам се в събота (малък симпатичен фармацевтичен тиймбилдинг).

Искам свободен уикееенд, за да изляза с Жениии, и да пием маргаритииии, и да си клюкарствамееее…
Или до Строеееежа, с Бойко и Джовани..
Или до Тънка червена линия..
Или на киноо..

*хлип*

Айде, отивам да опаковам багаж.

Лейтърз

Така де!

Последните дни вися в офиса докъм 8-9, никаква мисъл не се свърта в главата ми (с изключение на крайни срокове, клиенти, бюджети, отчети и фактури), затуй и не се появявам често. Ще се реванширам, обещавам.

1. За рождения ден на Пухенцето няма да съм в София

2. За коледното парти на Сп. Едно в Ялта, също

3. Агресирам на рекламата на Вивател, оная гнусната, дето се гаври със Смело сърце

4. Започвам да свиквам с новата работа

5. Много ме нерви едно нещо, което се налага да виждам всеки ден:

Срещу Пирогов, на ъгъла на “Славейков” и “Тотлебен” има построена бензиностанция на Петрол. Да, точно на кръстовището. Сутрин там се случват две неща:
- опашката от чакащи за бензиностанцията (тя върви по “Славейков” ) запушва движението по “Тотлебен”
- когато там спре микробус или автобус, закрива светофара на пешеходците.

Ако бях с по-голямо гражданско съзнание, и имах повечко свободно време, бих проверила кой в общината дава разрешителни за строеж, кой ги е давал в годината, в която е направена бензиностанцията, и бих създала петиция за затварянето й. Честно, трън в очите ми е, искам да я няма.

Но тъй като съм социален паразит, просто се разкрещях на шофьора на автобуса, който кротко си сипваше бензинец.

6. Сложих си нов Music call. Позволявам ви да ми звъннете и да чуете къв е як.

Понякога чак ми става смешно каква съм мелодрама.

Обикновено когато съм се смачкала от работа, някой ми е казал нещо навъпреки и аз съм се свила, каквато винаги ми е тъпата първа реакция. Или някой ме е пренебрегнал, когато съм искала да говоря СЕГА. Или си представям как правя нещо, за което просто знам, че никога няма да събера смелост.
Нали знаете, когато мислено провеждате разговор, в който сте върха на мисълта и остроумието, а тонът ви е абсолютно премерен, никакви издайнически нотки.

И ми писва от всички около мен, които се мислят за възрастни. Карат ме да се чувствам като хлапенце, което случайно се е промъкнало при тях. ДГД ве, юпита.

Да се върна на първоначалната идея.
Мисля да патентовам огледало за жени, което сутрин казва: “Hello, gorgeous” и подсвирва одобрително, а вечер: “Каква си патка понякога”.
Сериозно.

Та, четворка на изпита, падна ми се тема “Демокрация”. Добре, че четох в автобуса.

Знаехте ли, че според Аристотел “неправилните” форми на управление са тирания, олигархия и демокрация?
Той всъщност я нарича охлокрация (власт на тълпата).

Навръщане попаднах отново на мегагнусните Витоша Експрес. Освен че са им раздрънкани автобусите, вкарват по 105 правостоящи. Ту мейк да лонг стори шорт, осем човека пътувахме на кълбо на стъпалата. Срещу вратата. От която се просмукваше стабилно течение.

По едно време почнах да си представям как автобусът отбива от пътя и спира, и изведнъж всички от седалките се оказват вампири, и само ние осемте сме нормални. Плюс шофьора.
Успяваме да се измъкнем и побягваме, като поспираме само за минутка, да погледаме как разкъсват шофьора. Така му се пада, като се държа лошо с нас.

В сряда, четвъртък и петък съм на нов семинар, поне е в София.

Скъса ми се готЕнката розова чанта, ама в магазина ми казаха, че ако я занеса, ще я поправят.

Има и друго, ма не е за разправяне.

Обичам сняг!

Последните три дни бях на един лекарски конгрес в НДК, общо взето от сутрин до мрак, та не съм в час с актуалните събития из Интерньета.

Днес трябва се намери време за фризьор и за учене малко, тъй като утре трябва скокна до Пловдив за изпит по Политология.

Първия ден от конгреса си беше скука, подреждане и посрещане на фирмите - изложители.
Втория ден по традиция е йекшън заради регистрацията, откриването, удостоверенията от БЛС, уелкъм коктейла и прочее..
поне заваля сняг, а от петия етаж на НДК през витринните прозорци се разкрива доста хубав изглед.
Ама наистина хубав. Президенството стърчи внушително, с развяващ се флаг, малко по-наляво пък “Александър Невски”, и като цяло всичко изглежда много спретнато, погледнато отгоре.

Конгресът е малък, около 200 души, затова и бяхме само 5 колежки.
Ден втори приключва около 22:00, тъкмо да се прибера навреме за “Лас Вегас”.
Да, обожавам филми за големи казина и жени с големи Ц, натикани в блестящи рокли. Съдете ме.

Вчера (последния ден) имаше някои лекции, които исках да чуя, затова и се пласирах в залата.
Първите бяха за щитовидната жлеза, тях ги слушах, защото моята не е наред, както и на всички жени в семейството ми.
Няма да е лошо да ходя на профилактични прегледи веднъж годишно.

Заключителната лекция на конгреса беше за смъртта по време на секс. Грехота е да не слушаш.
Та, най-разпространена е при мъжете на 60-годишна възраст, най-често породена от сърдечни проблеми.

Обаче, за последната година в България имало два случая на жени под 25 години. Причината - въздушна емболия.
Принципно не е смешно, ама докато се обяснява примерно, че били в “колянно-подлакътна поза”, няма как да не се търкаляш по земята от смях. Вътрешно, разбира се. Няма да петним професията.

Та, за да не умрете от въздушна емболия по време на секс, избягвайте следното:

Да правите секс след аборт (принципно е добре да не се стига чак дотам, така че по-добре заложете на сигурния секс)
Да правите твърде бурен секс с повече от един човек/животно (лол ве)
и най-важното:
Бременните да се въздържат от орални удоволствия, защото ако случайно във влагалището навлезе въздух и попадне под плацентата, се 0мира като куче. Принципно е много рядко срещано, но се случва.

Вечерта беше гала-вечерята, проведохме я в ресторант “Форум” (тоя отзад, той си е към НДК).
За пръв път влязох там, хубавичък е, най-вече защото е панорамен.
Приключихме към 00:30, приятничко беше, щото с колежките поляхме подобаващо края на конгреса.

Леле, нереално е как се отнасям. Почвам с идеята да драсна два реда, а се получава ТОВА.
Извинете.