January

Така е то, като тръгне смотано от сутринта..

Новичката ютия реши, че трябва да подлее вода точно на новичката пола.
Ципът на новичката жилетка е толкова срамежлив, че три пъти защипвах плат и дърпах като откачена, докато забележа какво става..

Гр!

Докато вървя към работа ми звъни телефона. Непознат номер. Писах ли, че си сложих Music call? Май не. Засега съм с YMCA.
Беше HR-ката на Шератон. Предлагат ми работа два месеца след като съм им пратила апликейшън (сори ама за една дума няма превключвам на латиница). Ениуей, не й изревах TOO FUCKING LATE, IDIOT!, а се полигавихме малко и затворихме. Готинко такова, за самочувствието. (:

Денят беше ОК, ама едно нещо ми е тъпо.
Аз съм си доверчива и твърде открита дори към слабо познати хора (както е видно от щуротиите, дето ги говоря на десетки непознати хора тук). Кажете ми нещо бе, тъпо е да ви знам IP-тата, а не имената.
Като срещна малко резервираност и се спихвам.
Не трябва така, не всеки може да се сближава след 2 седмици познанство. Ама винаги съм много нетърпелива. И винаги много ми е пречило това качество.

Туй ми е мъката де. Да си имам проблемите.

Май първоначалната идея беше да се оплаквам малко. Както и да е, не се получава, писането ме разведрява твърде много.

Лека ви вечер, пухенца! {}

Току-що си закупих зелено-лилава пола от Sisley и невзрачна жилетчица от MNG.

Направо е изумително как колкото и да печелиш, винаги ще харчиш повече.

Също така е изумително как при толкова елементарно упражнение като разрязване на нар, изпръсках целия монитор и се порязах ДВА пъти.
(Да бе, ям на компютъра. Проблем?)

При разпределянето на екипите в понеделник графикът ми за октомври беше 19-21 в Сл.бряг и после 24-28 на Боровец. Тия мероприятия нито ги знам, нито съм ги чувала, затуй и щяха да ми връчат най-скучната работа.

Днес се поразмрънках, че съм свършила цялата работа за НАТО във Велинград и там ще съм най-полезна, а ме пращат на други неща.
Разместиха графика, и сега аз заминавам за Велинград (в “Двореца”, хехе) за 21-25, и после директно към Боровец до 28-ми.

За ноември даже не ми се говори. Само ще кажа, че това ми е последният неработен уикенд за следващите месец и половина-два. Междувременно ще опитам да взема поне 3 изпита, че сега са 7, пущините.

Когато няма много и интересна работа, ми е скучно.
Когато има много, се тюхкам, че нямам време за Пухенцето.
Няма угодия, ей!

кхъм..

ЗАПИСАХ !
ЧЕТВЪРТИ !
КУРС !

А ето как се случи всичко..

[флашбек с размътване на кадъра]

Неясно ставане в 5,30.
Още по-неясно приготвяне, излизане по тъмно, мигащи светофари, пусти булеварди с изключение на трамвая и някакъв Голф 3 (бял), 5-6 минувача.

Автобусът за Пловдив. Не ми вдъхва доверие.
Претъпкано е, обаждам се на сестра ми, за да се поразведря. Пие кафе, подготвя се за урок, днес ще вземат буква А. Любимата ми.
Тръгваме.
До мен седи бабичка, палтото й дъха на нафталин, ама не ми пречи. Ноктите й са лакирани в розово.
Изведнъж носа ми почва да тече неудържимо, бабето ми подава кърпичка.
Така.
Бършем носа, слушаме радио, слънцето изгрява, вадим лекциите по Държавна власт.
Не ми се чете, мисля си, че ще ми пишат тройка и без това.
Пристигаме. КАФЕ! Пеша до университета. Подранила съм с 30 минути, този път наистина си чета от лекциите.

Четири мънички въпроса. Два знам, пиша. По другите импровизирам.
Аз лично бих си писала двойка. Добре че не се изпитвам сама. Тройка. Разпитва ме какво работя. Разказвам й, впечатлява се. Очертала си е очите с черен молив, дори долния клепач. Чак неудобно ми става, прилича на панда.

На бегом при инспекторката, която всъщност издейства всичко и аз записвам четвърти курс. Почти припадам от вълнение, не съм очаквала, че ще стане толкова лесно.

Последваха странни анкети, приятно кафе с колежки, клюки, учебници и лекции за предстоящите изпити.
Литър портокалов сок по-късно отивам у какчето, мажем сандвичи, дрънкаме си щастливо, играем с Уфо. По някое време цъфва Мирена. С нея вече нещата излизат извън контрол.

Смрачаване и кротко прибиране в София.

К’ъв ден само!

+ Robbie Williams.
Абе има такива хора. Можеш само да ги следиш занемял и с очарован поглед.
Изнамерих негови лайв-ове, щях да припадна, като чух кавъри на Take That.
И на U2, Elvis, The Troggs (!), Oasis..

Не бе, той е просто прекрасен.

+ Майк Майърс.
По-любим ми е от Том Грийн даже, заклевам се.

+ Несериозното отношение.
Понякога забравям, че има хора, които не схващат кога казвам (пиша) нещо насериозно, и кога го правя само за да разсмея някого. Майната им на тия пръчки бе!

- Крайни и нетолерантни мнения.
Нещо не им се кефя много.

+ Elvis.
Цял уикенд си връткам Viva Las Vegas и Suspicious Minds.

+ Новата серия на South Park.
Специално за всички фенове на WoW, създадена с много любов.

+ Оказа се, че мога да ходя на токчета.
Тайната е да си мислиш, че си с равни обувки и да си ходиш както го правиш по принцип.

… минавам да драсна, да не се притесните нещо.

В момента сме заринати от работа, буквално нямам време пощата да си проверя, едва открадвам минутки привечер за трите любими блога и малко форумчето да разцъкам.

Понеделник ми беше първия работен ден в офиса. Нищо особено, ама разделих един .pdf файл на две и ме гледаха като полубожество.
Офиса е много симпатичен, колежките също.

Във вторник се случи немислимото! Взех си работа за вкъщи.
А да, бях и в Министерство на транспорта. Баси скуката. И грандомански полилеи.

В сряда цъфнах по дънки, за да разбера, че дънките са позволени само в петък. Casual Friday for teh win..

А да, изготвих първия си истински бюджет. За семинар на NATO в “Двореца”. Спечелихме го.

Тая вечер пък си купих ботушки. На ток. Сега остава и да се науча да ходя с тях. Ама са много хубавки.

Равносметката от първата работна седмица - много доволна и малко изморена. Обаче оная умора, дето се получава когато вършиш добре това, с което се занимаваш. Тоест, пак е хубаво.

Има предпоставка за добро разбирателство с шефове и колеги. Моите критерии за добър шеф са:

- не е скръндза
- не дебне кой кога идва и си отива, просто раздава задачи и иска резултати.

Life is goooooooood.