Сряда, 25-ти
Цял ден лекции.
Малки неразбории и глупости, ама овладяваме положението.
Вечерята е в “Панорама” на последния етаж, който споменах по-рано.
С колежката се разговорихме с асистентите, голям смях падна. И двете си имахме стереотип за учените (особено пък физици), само че тия бяха като Рос от “Приятели”. 
Тоест нормално гийки, под 30, и се обличат досущ като нормални хора.
Ще синтезирам най-важната ни дискусия от вечерта:
Връзката между влиянието на Red Bull и човешкия темперамент
Както знаете, човешките характери се делят на сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик.
Също така знаете каква е активната съставка на енергизиращите напитки - тауринът.
Разговорът започна около това, че всички работим по около 10-11 часа дневно, и доста от нас се наливат с Ред Бул.
На този етап от разговора аз си мълча, защото колкото пъти съм пила, никога не ми е действал, а никой не ми вярва. Нямало начин да не ми действа.
Та Коста изведнъж започна да си развива теорията, че Ред Бул действа различно на хората с различен темперамент. При което аз го прекъсвам с въпроса как действа той на холериците (каквато съм си), и той ми отговаря: “Ми никак, въобще не ти действа”. :о
Ето го и обяснението:
Различните темпераменти се обуславят от различните нива на хормони. В конкретния случай ни интересува адреналинът, защото той отговаря за тонизиращото усещане и леката еуфоричност от това.
Тауринът пък започва да ти действа едва когато задмине стойностите на адреналина.
Тоест, ако по принцип си живееш с високи нива на адреналин (холерик), ще ти трябват примерно три Ред Була, за да усетиш въобще нещо.
При което аз започвам да се чувствам прецакана.
Успокояват ме, че за да се тонизирам, трябва сама да си качвам адреналина с ектремни преживявания. Как не, малко шубенце като мен.
И въобще, като се замислиш.. човек всъщност не е мозъка си (ума си, ако предпочитате). Всичко, което ни отличава, са реакциите ни на ситуации, нагласите ни и т.н. социални деформации.
И специфичното и уникалното са просто жлези и хормони.
Значи ако тялото умира, би трябвало да се затрие и индивидуалността.
Както и да е, не задълбахме в мрачната материя.
октомври 28th, 2006 at 22:28
А бе много ми е интересно това делене на темпераменти. Не, че не го вярвам, но определено имам проблем да се самоопределя. Когато съм спокойна, такава флегма съм, че чак сама си се радвам
Малко работата да се закучи — и адреналинът удря тавана, разхвърчавам се, за нула време приключвам задачката и отново се офлегматичвам. Когато разпускам активно пък се държа като типичен сангвиник. Май само меланхолията ми е напълно чужда.
октомври 29th, 2006 at 11:02
Ами то чисти видове много рядко се срещат.
Ама ей на, аз съм такова нещо. Дори когато си “почивам”, пак стоя на нокти примерно.
Пък ти ми звучиш като сангвиник основно, и малко холеризъм
октомври 29th, 2006 at 19:34
Дееба, може би има нещо вярно. Откакто изкарах една терапия на кортикостероиди (едни нещица дето повишават синтеза на кортизола и адреналина) по-рано тая година, и кафето вече не ми действа
Преди едно капучино ме правеше леко еуфоричен, а сега - нищо. Трябва едно голямо кафе да ударя за да има някакъв ефект. Май ще трябва да опитам нещо по-екстремно. Fight Club anyone?
февруари 1st, 2007 at 18:37
Count me in, dude! Не знам коя категория съм, ама на мен екстремни неща ми дай. Ито такива дето само да си ги мечтае човек, щото то е ясно - няма да се мелим по мазета и улици.