Понеделник, 23 октомври
Лекции до обяд.
Обяд.
Начало на екскурзията.
Тръгваме към Бачковския манастир. Не съм си взела равни обувки, в резултат на което страдам до вечерта.
И в Бачково не бях ходила.
И там е красиво.
Влизаме в двора на манастира.
Сутринта е валяло, носи се миризма на.. нещо като мухъл е. Може би от намокрената дървения. Доста е силна и неприятна.
Токчетата ми затъват в кал.
Екскурзовода е пълен загубеняк и адски ме нерви, затова спирам да го слушам. По-отвратителен английски не бях чувала, да не говорим за интерпретацията му на исторически факти.
Манастирската църква е цялата опушена, стенописите едва се виждат.
Появява се един господин, който се оказа, че е авторът на историята на манастира и много начетен човек. Обясни, че в свещите има някаква мизерия, която принципно се премахва точно за да не цапа, което оскъпява свещите.
Нашите производители обаче чарджват за скъпата процедура, но не я правят.
В резултат на което църквите се покриват със сажди.
В един глас трима души питат дали е обратимо.
Човекът обяснява че да, в Германия се продават препарати, които чистят без да разрушават стенописа.
Още гласове “А колко струва?”
Тук човекът се впуска в дълга история, че същото го питал и Симеон II, когато бил на посещение преди три години.
Отговорът му гласял: “По-малко от два депутатски мерцедеса”.
Стенописите още си стоят опушени.
След църквата отиваме до най-впечатляващото нещо в тоя край на Балканския полуостров - магерницата.
Вадим ужасен късмет, че се появи въпросния човек - разказва удивителни неща за стенописите вътре, за историята на манастира.. честно, оставам занемяла от възхищение какво е било това място преди.
Някои наричат стаята зад магерницата Малката Сикстинска капела. Неправилно. Защото нашето е по-добро и няма нужда от сравнения.
Когато зографът е изрисувал някои от светците, по това време те са били извадени от официалната религия, но той е имал смелостта да ги почете въпреки това. По-късно и църквата ги признава обратно.
Има и една жена сред светците, която държи свитък, на който пише: “Не се чудете, заслужила съм мястото си сред тях”. Средновековна сексистка шегичка. 
Уникални стенописи, наистина. В смисъл - уникални в буквалния смисъл. 
На огромна картина на цар Иван Александър пише “Иван Александър, цар на българи и гърци”.
Просто обожавам балканската история и надцакването със съседите.
