Вторник, 24-ти
Сутринта идва шофьор на фирмата. Трябва по най-бърз начин да се озова в Боровец, където започва семинарът на физиците - ядрени учени.
Този път домакин е страната ни, и по-точно - Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика.
Една стара професорка е лицето на конгреса (то е уъркшоп де, ама да не ви тормозя с излишни глупости), но организационно координираме нещата с четирима от младите й асистенти. Петият в момента бил в Белгия. 
Пристигаме, една колежка е там от предния ден.
Хотелът е “Самоков”. Безсрамно са му лепнали 4 звезди, може би заради големината. Той други достойнства почти няма.
Фоайето, където е регистрационното бюро, е най-подтискащото място в познатата ни Вселена. Хубавичко го намразих за четирите дни там.
Стаите са абсолютния мега соц. Завивките са родопски одеяла, които въпреки топлинните достойнства, съгласете се, не са най-елегантното нещо на света.
Баните са уникално гадни - спомнете си ония кафеникаво-бежови плочки, които всички имахме едно време. Там са си същите. Влизаш да вземеш душ и БАМ! - озоваваш се в 80-те.
Хотел “Самоков” обаче има най-скандалното предимство пред ВСИЧКИ хотели в България. 300 стаи и 8(!) перфектно оборудвани конферентни зали, както и 3 ресторанта. И това само на 70 км от международно летище, но все пак в курорт.
Абсолютно безумие е, но този хотел е домакин на нечувано ВИП гости и конференции.
Все пак съм длъжна да изтъкна предимствата му. Кухнята е отлична. Наистина.
И безспорно изключително атрактивния ресторант и бар “Панорама”, намиращ се на последния етаж. Целият е остъклен и е толкова близо до пистите, че.. абе ако сте отседнали някъде из Боровец, идете да пиете кафе там. 
Е, за нашите коктейли имаше специална подредба и украса, ама и без тях определено си струва.
И което е доста необичайно за Боровец, персоналът не е много тъп.
