ОФ!
Така е то, като тръгне смотано от сутринта..
Новичката ютия реши, че трябва да подлее вода точно на новичката пола.
Ципът на новичката жилетка е толкова срамежлив, че три пъти защипвах плат и дърпах като откачена, докато забележа какво става..
Гр!
Докато вървя към работа ми звъни телефона. Непознат номер. Писах ли, че си сложих Music call? Май не. Засега съм с YMCA. 
Беше HR-ката на Шератон. Предлагат ми работа два месеца след като съм им пратила апликейшън (сори ама за една дума няма превключвам на латиница). Ениуей, не й изревах TOO FUCKING LATE, IDIOT!, а се полигавихме малко и затворихме. Готинко такова, за самочувствието. (:
Денят беше ОК, ама едно нещо ми е тъпо.
Аз съм си доверчива и твърде открита дори към слабо познати хора (както е видно от щуротиите, дето ги говоря на десетки непознати хора тук). Кажете ми нещо бе, тъпо е да ви знам IP-тата, а не имената. 
Като срещна малко резервираност и се спихвам.
Не трябва така, не всеки може да се сближава след 2 седмици познанство. Ама винаги съм много нетърпелива. И винаги много ми е пречило това качество.
Туй ми е мъката де. Да си имам проблемите. 
Май първоначалната идея беше да се оплаквам малко. Както и да е, не се получава, писането ме разведрява твърде много.
Лека ви вечер, пухенца! {}
октомври 18th, 2006 at 22:17
няма смисъл да притискаш нещата, поне по отношение сближаването с колеги на нова работа..
с времето и работата, която вършите заедно, нещата полека-лека се изясняват. имам предвид - кои ти допада и кой не.
щото предполагам не искаш да се сближаваш с всички, а само с тези, които са ти приятни, right? (:
пък не е нужно да си се сближил с някой, за да наясно поне с това дали емоциите спрямо него са по-скоро положителни или по-скоро отрицателни.
най-общо казано, достатъчно е да си контактен/а, да говориш с хората, когато и те имат желание за това, разбира се и с течение на времето, с някои от тях просто ще преминете от теми свързани само с работа (които са стандартно начало за повечето разговори с нови колеги), към по-персонални такива. особено, като и на двамата разговарящи почнат да им се изясняват общите теми.
от почти 4 седмици за пореден път много усилено го практикувам това (опознаването с новите колеги, имам предвид) и трябва да ти кажа, че нещата са особено фънки, когато изведнъж се озовеш в една стая с още 100+ постоянно щъкащи насам-натам и говорещи човека и прекарваш там поне по 8-10 часа от денонощието си. ;D
октомври 19th, 2006 at 20:42
Да, ще се усмирявам някак, нещата ще си дойдат по места след време
Или поне ще опитам де. Припряността не се превъзмогва лесно.
октомври 20th, 2006 at 18:20
“Ама винаги съм много нетърпелива. И винаги много ми е пречило това качество.”
I az sum taka
Ot druga strana, to vremeto si e malko taka ili inache - niama vreme za turpenie 
“Кажете ми нещо бе, тъпо е да ви знам IP-тата, а не имената.” - eto, kazah
октомври 20th, 2006 at 20:31
Hullo
Знам аз, че търпението е добродетел, само ако край тебе е пълно с флегми
октомври 24th, 2006 at 20:30
Hallo,
Това е сигурно третия път който ти чета блога. Май, че ми изпадна чрез препратка от wsphere.
Мисля вече да сложа препратка към него от мойто блогче.
P.S. Май, че сме се засичали на последната форумна сбирка, ама бяхме в различни краища на масата.
ноември 21st, 2006 at 10:31
Нещо.
А името ми е Петър и не си знам IP-то.