January

Пак цял ден лекции и презентации.

Вечерта беше заключителната вечеря, бяхме им подготвили много красива украса и въобще атмосфера.
Оставихме ги да се забавляват, а с колежката се свряхме на по-невидимо място и поляхме достойно края с по няколко мартинита.

Днес напуснахме хотела и потеглихме към София.
Част от хората биват откарани на летището, а другите (с полети утре), настаняваме в хотел Експо.

След това на мен се пада честта да ги придружа до ядрената лаборатория, а колежката отплава към офиса.

Супер мижаво на пръв поглед е, отначало скучая.
После обаче влизаме при реактора и ОМГ като по филмите е - запусната соц. сграда, гигантска зала, в която ехото е на три степени, буквално си представяш как тук може да се укрива зъл гений, замислящ зли неща, свързани с плутоний.

Отвън има три режима на пропускане, огради, бодлива тел, детектори, камери и всякакви ОМГ неща.

След това на кафе в конферентнала зала дискутираха. Интересно ми беше, даже си взех една книжка от тия, приготвените за делегатите.

А после се прибрах.
И утре имам почивен ден.
Не е ли чудесно?

Лекции до обяд.

Колежката ми гласува огромно доверие и само аз ще водя екскурзията.

в 12:30 потегляме към Рилския манастир. Отново съм зад шофьора и направо се чувствам като учителка, повела третокласници.

Наели сме две екскурзоводки от София, проверени са, имат много знания и най-елитния английски, който съм чувала от българска уста. Впечатляващо е.

В 14:30 пристигаме в ресторантчето под манастира, в което сме заявили обяд. Димитровден е, не можем да се разминем от автобуси с гърци.

Настъпва малка суматоха, защото няма вода. После пък управителят ме доизнервя, защото сервитьорите се туткат с други групи, а ние трябва непременно да стигнем до 15:30, щото музеят затваря много рано.

Едва не закъсняхме, не оставих и стотинка бакшиш при сметка 594 лева, и го излъгах, че и друг път ще водя групи там.

Криво-ляво успявам да пришпоря нещата и да ги натоваря в автобуса, при което казвам на шофьора да даде всичко от себе си, щото бая се бави преди това. Изгледах го лошо, за да разбере че съм сериозна. Бахти охлюва.

И невероятно дори за мен, в 15:37 спираме пред манастира!

Разделят се на две групи и започват обиколката. Аз се мотам при лелките с плащане и фактури, но успявам да настигна едните. Екскурзоводката разказва много увлекателно.
Интересно, колко са глупави децата. Като хлапе въобще не се впечатлих.

А сега наистина оцених каква красота е Рилския манастир. Можеш просто да стоиш на двора и да гледаш към склоновете, и да си много щастлив.

В музея се застоях само при Рафаиловия кръст. Едва ли има нещо по-впечатляващо (в религиозния смисъл) в целия православен свят.

Външните стенописи на църквата са със сюжети от Ада, доста нетрадиционно.

Абе нещо се изморих, ще синтезирам остатъка в няколко изречения и ще ходя да си чета книжката.

По искане на гостите трябваше същата вечер да ги изведем в битов ресторант/механа.
Боровец има доста гадни ресторантчета, затова се спряхме на идеята да вечеряме в механата в ЛИОН Боровец, за мое огромно удоволствие.

Тая верига хотели си ми е още на сърце, в тях се чувствам като у дома си.
Та, звъня на управителката Хранене - напуснала!
Търсим шефката на комплекса - тя пък напускала след седмица, обаче ни съдейства да направим при тях вечеря.

Като пристигнах в хотела, кръв ми закапа от сърцето.
Светлана (бившата ми шефка) напуска след месец, всеки си хванал шапката нанякъде, въобще цари пълно безхаберие.
Така се съсипват прекрасни хотели. С кофти политика към персонала.
Много гадно ми стана, сякаш някой продава родната ми къща.

Както и да е, мина вечерята, едва допълзях до стаята си, тъй като си беше бая ден.

Цял ден лекции.
Малки неразбории и глупости, ама овладяваме положението.

Вечерята е в “Панорама” на последния етаж, който споменах по-рано.
С колежката се разговорихме с асистентите, голям смях падна. И двете си имахме стереотип за учените (особено пък физици), само че тия бяха като Рос от “Приятели”.
Тоест нормално гийки, под 30, и се обличат досущ като нормални хора.

Ще синтезирам най-важната ни дискусия от вечерта:

Връзката между влиянието на Red Bull и човешкия темперамент

Както знаете, човешките характери се делят на сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик.
Също така знаете каква е активната съставка на енергизиращите напитки - тауринът.

Разговорът започна около това, че всички работим по около 10-11 часа дневно, и доста от нас се наливат с Ред Бул.
На този етап от разговора аз си мълча, защото колкото пъти съм пила, никога не ми е действал, а никой не ми вярва. Нямало начин да не ми действа.

Та Коста изведнъж започна да си развива теорията, че Ред Бул действа различно на хората с различен темперамент. При което аз го прекъсвам с въпроса как действа той на холериците (каквато съм си), и той ми отговаря: “Ми никак, въобще не ти действа”. :о

Ето го и обяснението:

Различните темпераменти се обуславят от различните нива на хормони. В конкретния случай ни интересува адреналинът, защото той отговаря за тонизиращото усещане и леката еуфоричност от това.
Тауринът пък започва да ти действа едва когато задмине стойностите на адреналина.
Тоест, ако по принцип си живееш с високи нива на адреналин (холерик), ще ти трябват примерно три Ред Була, за да усетиш въобще нещо.

При което аз започвам да се чувствам прецакана.
Успокояват ме, че за да се тонизирам, трябва сама да си качвам адреналина с ектремни преживявания. Как не, малко шубенце като мен.

И въобще, като се замислиш.. човек всъщност не е мозъка си (ума си, ако предпочитате). Всичко, което ни отличава, са реакциите ни на ситуации, нагласите ни и т.н. социални деформации.
И специфичното и уникалното са просто жлези и хормони.
Значи ако тялото умира, би трябвало да се затрие и индивидуалността.

Както и да е, не задълбахме в мрачната материя.

Сутринта идва шофьор на фирмата. Трябва по най-бърз начин да се озова в Боровец, където започва семинарът на физиците - ядрени учени.
Този път домакин е страната ни, и по-точно - Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика.
Една стара професорка е лицето на конгреса (то е уъркшоп де, ама да не ви тормозя с излишни глупости), но организационно координираме нещата с четирима от младите й асистенти. Петият в момента бил в Белгия.

Пристигаме, една колежка е там от предния ден.
Хотелът е “Самоков”. Безсрамно са му лепнали 4 звезди, може би заради големината. Той други достойнства почти няма.
Фоайето, където е регистрационното бюро, е най-подтискащото място в познатата ни Вселена. Хубавичко го намразих за четирите дни там.

Стаите са абсолютния мега соц. Завивките са родопски одеяла, които въпреки топлинните достойнства, съгласете се, не са най-елегантното нещо на света.
Баните са уникално гадни - спомнете си ония кафеникаво-бежови плочки, които всички имахме едно време. Там са си същите. Влизаш да вземеш душ и БАМ! - озоваваш се в 80-те.

Хотел “Самоков” обаче има най-скандалното предимство пред ВСИЧКИ хотели в България. 300 стаи и 8(!) перфектно оборудвани конферентни зали, както и 3 ресторанта. И това само на 70 км от международно летище, но все пак в курорт.

Абсолютно безумие е, но този хотел е домакин на нечувано ВИП гости и конференции.

Все пак съм длъжна да изтъкна предимствата му. Кухнята е отлична. Наистина.

И безспорно изключително атрактивния ресторант и бар “Панорама”, намиращ се на последния етаж. Целият е остъклен и е толкова близо до пистите, че.. абе ако сте отседнали някъде из Боровец, идете да пиете кафе там.

Е, за нашите коктейли имаше специална подредба и украса, ама и без тях определено си струва.

И което е доста необичайно за Боровец, персоналът не е много тъп.

За петвековната си история Бачковския манастир не е затварял порти дори за ден.

След разходката из манастира тръгваме за Брестовица за дегустация на вино и вечеря във Винарна “Тодоров” (естествено сме заявили VIP гостуване, няма се излагаме пред чужденците ).

Там ни посрещат с хляб и сол (хлябът всъщност е пита, най-вкусната, която съм опитвала някога).

Влизаме в мястото за производство, кратка история на винарната и слизаме в избата, където се провеждат дегустации.
Девойката, която я води, го прави по много атрактивен начин и всички се забавляват чудесно.
Абе адски интересно е, трябва да се види и опита.
Научих доста неща за виното.

Към винарната се строи кокетно хотелче, а ресторантът е вече завършен. Влизаме за вечеря, където има подготвена фолклорна програма. Кратка е, не твърде шумна, основно надиграване на моми и момци със закачки помежду им. Доста готинко.
Накрая прасват една импровизация на Гершуин, изпълнена на гайда, и се омитат.

Атмосферата в ресторанта е прекрасна, обаче кухнята не струва. Срамота си е направо.

След това оживен час и половина в автобуса по обратния път към Велинград и хубав завършек на деня.

Лекции до обяд.
Обяд.
Начало на екскурзията.

Тръгваме към Бачковския манастир. Не съм си взела равни обувки, в резултат на което страдам до вечерта.

И в Бачково не бях ходила.
И там е красиво.

Влизаме в двора на манастира.
Сутринта е валяло, носи се миризма на.. нещо като мухъл е. Може би от намокрената дървения. Доста е силна и неприятна.
Токчетата ми затъват в кал.

Екскурзовода е пълен загубеняк и адски ме нерви, затова спирам да го слушам. По-отвратителен английски не бях чувала, да не говорим за интерпретацията му на исторически факти.

Манастирската църква е цялата опушена, стенописите едва се виждат.
Появява се един господин, който се оказа, че е авторът на историята на манастира и много начетен човек. Обясни, че в свещите има някаква мизерия, която принципно се премахва точно за да не цапа, което оскъпява свещите.
Нашите производители обаче чарджват за скъпата процедура, но не я правят.
В резултат на което църквите се покриват със сажди.

В един глас трима души питат дали е обратимо.

Човекът обяснява че да, в Германия се продават препарати, които чистят без да разрушават стенописа.

Още гласове “А колко струва?”

Тук човекът се впуска в дълга история, че същото го питал и Симеон II, когато бил на посещение преди три години.
Отговорът му гласял: “По-малко от два депутатски мерцедеса”.

Стенописите още си стоят опушени.

След църквата отиваме до най-впечатляващото нещо в тоя край на Балканския полуостров - магерницата.
Вадим ужасен късмет, че се появи въпросния човек - разказва удивителни неща за стенописите вътре, за историята на манастира.. честно, оставам занемяла от възхищение какво е било това място преди.

Някои наричат стаята зад магерницата Малката Сикстинска капела. Неправилно. Защото нашето е по-добро и няма нужда от сравнения.
Когато зографът е изрисувал някои от светците, по това време те са били извадени от официалната религия, но той е имал смелостта да ги почете въпреки това. По-късно и църквата ги признава обратно.

Има и една жена сред светците, която държи свитък, на който пише: “Не се чудете, заслужила съм мястото си сред тях”. Средновековна сексистка шегичка.

Уникални стенописи, наистина. В смисъл - уникални в буквалния смисъл.

На огромна картина на цар Иван Александър пише “Иван Александър, цар на българи и гърци”.
Просто обожавам балканската история и надцакването със съседите.

Цял ден текат лекции.

Отвреме - навреме поглеждам към външния басейн. И така действа освежаващо, много важно че няма да си топна даже палеца.

Делегатите са математически учени. Тези от соц. блока (тук броя и нашите), говорят много смешно английски. Учили са го, спазват граматиката, обаче си личи, че докато са учили, не са чували как звучи.

По-младите учени имат много мазен вид. Нямам й доверие аз на математиката.

Започна четиридневния ARW на NATO, провеждащ се в хотел “Двореца” във Велинград.
Темата на семинара беше “Сигурност чрез наука”.

За пръв път видях Велинград. Много е красиво, а от хотела се разкрива такава гледка..

Интересно за сградата на “Двореца” - тип “тлъста комунистическа резиденция”, каквато всъщност си е била. По стените са запазени картини на гроздоберачки, портрети на Д. Благоев, бюст на Г. Димитров.. Даже има петолъчки по фасадата.

По името би се подвел, че ще затънеш в разкош. Нищо подобно. Хотелът си е абсолютно като 4*, даже по някои неща е назад (това по отношение на акомодейшъна).

Защо трябва да посетите Велинград и да отседнете в “Двореца”:

- ще си напълните очите с приказна гледка
- външните басейни и топила работят целогодишно, т.е можете да се замеряте със снежни топки, докато сте в двата края на джакузито (това обаче важи за повечето велинградски хотели от висок клас)
- можете да се поглезите с прекрасни масажи и терапии
- кухнята е добра
- матраците са потресаващо удобни (много равни и твърди, ама не в лошия смисъл)
- персоналът е приемливо отзивчив
- добри конферентни условия

Защо НЕ трябва да отсядате в “Двореца”:

- уикендите е пълно с пловдивски и софийски келемета
- пълно е с хлапетии
- баните са ужасно малки, не са добре оборудвани, сешоарът е смотан под бюрото (мен лично това ме изнерви много, щото го видях на третия ден)
- скъпичко е, а на по-ниски цени можете да си се поглезите качествено и в 4-звездните хотели на града

Заключение: Аз пак бих отседнала там, като единствено ще внимавам да не е през уикенда.

За последните дни ми се насъбра много обикаляне, много работа, много емоции, за сметка на малко сън и почивка, обаче пък колко беше интересноо..

Ще се опитам да разказвам максимално сбито, макар че ще е ужасно трудно, толкова работи искам да разправям.

В отделни ентрита, за по-прегледно.

Хайде, омитам се за десетина дни.
Причината - две командировки.

Като се върна ще разправям.

Цунки по муцунки! {}