January

Върнах се.
В университета кипеше трескав ремонт, навсякъде се лутат студенти, търсещи преподаватели, които пък са труднооткриваеми.. въобще една симпатична лудница.

Бях си съставила план за действие, с разбивки по дни и часове. Нищо подобно не осъществих, но поне имам дати за изпити, имам лекции от които да се подготвя (дано така да стане), имам индивидуални протоколи. Ако не запиша, ще е изцяло по моя вина.

Абе да учиш в държавен ВУЗ не е за слабохарактерни хора. Някакво русо пиченце се разрева пред деканата, защото не могло да си подаде молбата за общежитие (а крайния срок е след две седмици)

Нагледах се на глупости иначе - момиче по джапанки, завършило някоя от безбройните педагогики, работещо като продавач-консултант, се реди пред нашия факултет, щото ще кара магистратура по Финансов мениджмънт. Ооокей. Заради такива заблудени души аз трябва да чакам по сто часа на опашки. Какво си въобразяват бе, че на Уолстрийт ги чакат?

Оф, както и да е.. всеки има право да се образова както намери за добре.

Естествено най-любими са ми кандидатките да стават Али Макбийл - да водят шантави дела и да носят Шанел, като всяка себеуважаваща се българска адвокатка.

Не бе, отплесвам се. А ме чакат лекциите по Теория на риска I част.

This entry was posted on сряда, септември 13th, 2006 at 13:23 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.