January

Довечера заминавам за Пловдив.
Предстоят ми разни трудни срещи и разговори с администрацията, изпити, убеждаване на преподаватели че АЗ точно трябва да завърша, ако ми остане време ще ида и на очните.

Ама как е направено така, че трети курс е като ритник в корема (основно математически дисциплини), а програмата ми за четвърти е: Търговско право, Социална политика, Политология, Управление на персонала.
Правото си го взех още преди година, другите са смехория.

Много ще ми е интересно да видя и колежките, с които записах. Те вече са с дипломи от елитната специалност МАКРОИКОНОМИКА.
В годината на кандидатстването ни това беше топ-специалността, имаше 37 кандидата за едно място. И какво? От нея няма никакъв смисъл, освен ако случайно не станеш управител на БНБ или поне зам. министър.

Колежките ми.. купуваха си сборници и си решаваха задачки по статистика, ей така, да се упражняват. Още във втори курс си бяха намислили магистратурите. Такъв глад за знания ми е много необясним.
И всъщност какъв е смисъла да решиш 60 задачи от един тип? Бая слабоумно ми се вижда.

Както и да е, те вече имат дипломи, а аз не, което май доказва коя е формулата на успеха.

This entry was posted on неделя, септември 10th, 2006 at 12:12 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.