January

.. you gotta love ‘em.

Сетих се покрай гледането на Дънди Крокодила тия дни колко уникален народ са. Днес пък, убедена съм вече сте чули, излезе съобщение за гадния инцидент на Пича-с-крокодилите. Трябва наистина много да ти стиска и да обичаш животните, за да ги вършиш тия неща. Австралийска му работа. Жалко, че свърши така, голяма загуба е за всички любознателни хора по света.

Та, това което ми липсва от предишната (ъм, по-предишната) работа, е постоянният контакт с хора от най-различни страни, и най-вече от Австралия. За тях има доста митични шегички, но колкото и филми да изгледаш, че и Последният континент на Пратчет да прочетеш, пак ще си много далече от истината.

Първо, австралийците не са тъпи. Само изглеждат малко наивни, но са най-приятните хора за общуване - слънчеви, усмихнати, изглеждат хубави и здрави заради многото спортуване, и, естествено - гигантското им чувство за хумор! Постоянно нещо те поднасят. Повечето ще ти покажат някакъв белег и ще твърдят, че е от акула. Ще ти съчинят история с кенгуру, макар истината да е, че жителите на големите градове няма къде да видят кенгурута.

Абсолютно наясно са каква им е репутацията и без свян си правят шегички с невинни чужденци.

Особено ме радва изобретението калъфче-за-да-ти-стои-студена-бирата. Почти сигурна съм, че е австралийско.

Имат и една черна гадост, нещо като паста, не знам от какво се прави, но е отвратителна на вкус. Както и да е, емблематична е. Ето какво казва Уикипедия за нея.

Пътуват много, насърчават децата си да грабват раницата и да пообиколят света. На фона на балканско-ориенталското вкопчване в родата и непрекъснатите страхове “какво може да му се случи на детето” (което примерно е 24-годишен мъж, ама още майчицата му купува бельото), звучи малко странно. И прекрасно.

Ако говорят помежду си, бая ще се напрегнеш докато уловиш нещо от разговора. За щастие, ако има неавстралиец наблизо, превключват на олекотения режим. Пак е ужасно забавно да ги слушаш.

Тук е момента да цитирам Дъглас Адамс:

Значи стоим си ние, британците, нещастни бледи подгизнали създания, наблъскани под сивото ни северно небе, от което капе като от прогнила гъба за миене на чинии, и изпращаме онези, които искаме да накажем особено жестоко, да се припичат на яркото слънце на бреговете на Тасманово море в южния край на Големия бариерен риф, а ако искат и да покарат малко сърф. Нищо чудно, че австралийците имат една особена усмивка, която пазят изключително и само за британци.

This entry was posted on понеделник, септември 4th, 2006 at 15:30 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.