January

Три часа обикаляне и мерене. Резултатът:

- бяла риза от Esprit
- лилаво пуловерче от Benetton
- вълнен каскет от Mango

и лилава ютия Siemens.

Изгубила съм си очилата!

Вече три дена мисля къде може да съм ги оставила. Много хубави очила бяха.

Обаче си взех моделирането. I R smart.

За десерт малко забавни неща от форума:

[картинка] Having a girl is like a rubik’s cube…

По темата за гейзера пред Шератон вчера, и туй е най-сериозното мнение:

Не, просто си представете ако беше отходен канал
Седи си някой богат чичко в 5-звездния Шератон, а по прозореца валят ли, валят лайна. Или пък спира колата на някой президент със кордона си, излиза нашия да го посрещне, и “зарята” започва по-рано от предвиденото

A positive attitude will not solve all your problems, but it will annoy enough people to make it worth the effort.

— Herm Albright

Бях на работа!

В 18,30 цъфнах в НДК за оперативката. Мероприятието почва утре, гостите са над 300, аз с неща от такъв мащаб не съм се занимавала. То като се замисля, и на оперативка не съм била, тъй като преди всичко вършех сама. Жалко, че ще присъствам само на регистрирането, четвъртък и петък пак ще скокна до Пловдив.

Изненадаха ме - по време на конференции всички трябва да сме облечени еднакво, утре ще ми вземат мерките и ще ми правят и на мен. И трябва да нося идентификационна карта. Добре че костюмите са много хубави, иначе щях да мрънкам.

Суперинтересно е, организацията е пер-фект-на. Тия хора определено знаят как да провеждат безупречно семинари от всякакъв мащаб. Малко дразнещо е само, че се обясняват елементарни неща. Дано скоро ми дадат нещо по-отговорно, за да покажа какво мога.

Ох, яко бе!

~ сутринта на фризьор (тая жена прави много хубави работи с косата ми), целия салон говореше за Big Brother.

~ по обяд на финална среща с бъдещите работодатели. Не успях да договоря парите, които исках. Мухлеста работа просто. Мъжете винаги успяват да си издействат повече, отколкото жените.

Принципно мислех да започна другата седмица, обаче ми предложиха утре и вдругиден да съм в НДК, където провеждаме конференция, да понаблюдавам начина на работа. Имам 12 колеги.

Толкоз засега относно работата.

~ причиних ужасни неща на краката си. Тесни обувки + дълго ходене не е най-разумното нещо на света.

~ навръщане се натъпках с най-лютото бурито евър.

~ сега няма да е лошо да порешавам малко задачи.

Тук бих разказала един виц кой колко дини може да носи наведнъж, обаче е твърде вулгарен, тъй че ще се въздържа. Който иска да го чуе, да ме намери в icq.

Unknown undead male:

roses are gray
violets are gray
i am dead
and colorblind

When Your Best Just Isn’t Good Enough.

YUP.

Единия изпит не се състоя, на втория се провалих. Нищо, все още има надежда.

Купих си много хубавки дънки fornarina, за да се утеша.

Се оказа доста скромна сбирка, със слаба организация и много непознати физиономии.
Няма вече срещи като едно време.. като се сетя 2004 каква бешееее.. още някъде се пази видеоматериала..

Така де, събрахме се 20-30 човека като за начало в Стария воин (там почна и 2004 срещата), ама се оказа че мястото вече дори не се казва така. Поостанахме докъм 10, след което правилните хора минус един несериозен uncle Joe отпрашихме към Тънка червена линия (много хубаво е станало, често ще се ходи при бате Макс). Там Симо празнуваше грандиозен рожден ден, прекарахме си чудничко, по някое време бих Илиян (по-познат като cain, glide, glow, последния да затвори вратата ) на билярд, и в крайна сметка се ометохме към 2.

***

Следобед пак пътуване към Пловдив. Ще видим тая седмица каква ще я свърша.

***

Миналата седмица случайно сътворих нещо ужасно вкусно: нали ги знаете тия големите съдове, дето са като грамадни гювечета? Та в един такъв наредих пилешко, нарязани печени зелени чушки и обезкостилени маслини, залях с доматен сос, прибавих малко зехтин, много черен пипер и сол. Няма да ви казвам тия маслини какъв аромат пускат след двучасовото печене! Ако ги обичате, това е вашата рецепта.

Върнах се.
В университета кипеше трескав ремонт, навсякъде се лутат студенти, търсещи преподаватели, които пък са труднооткриваеми.. въобще една симпатична лудница.

Бях си съставила план за действие, с разбивки по дни и часове. Нищо подобно не осъществих, но поне имам дати за изпити, имам лекции от които да се подготвя (дано така да стане), имам индивидуални протоколи. Ако не запиша, ще е изцяло по моя вина.

Абе да учиш в държавен ВУЗ не е за слабохарактерни хора. Някакво русо пиченце се разрева пред деканата, защото не могло да си подаде молбата за общежитие (а крайния срок е след две седмици)

Нагледах се на глупости иначе - момиче по джапанки, завършило някоя от безбройните педагогики, работещо като продавач-консултант, се реди пред нашия факултет, щото ще кара магистратура по Финансов мениджмънт. Ооокей. Заради такива заблудени души аз трябва да чакам по сто часа на опашки. Какво си въобразяват бе, че на Уолстрийт ги чакат?

Оф, както и да е.. всеки има право да се образова както намери за добре.

Естествено най-любими са ми кандидатките да стават Али Макбийл - да водят шантави дела и да носят Шанел, като всяка себеуважаваща се българска адвокатка.

Не бе, отплесвам се. А ме чакат лекциите по Теория на риска I част.

Довечера заминавам за Пловдив.
Предстоят ми разни трудни срещи и разговори с администрацията, изпити, убеждаване на преподаватели че АЗ точно трябва да завърша, ако ми остане време ще ида и на очните.

Ама как е направено така, че трети курс е като ритник в корема (основно математически дисциплини), а програмата ми за четвърти е: Търговско право, Социална политика, Политология, Управление на персонала.
Правото си го взех още преди година, другите са смехория.

Много ще ми е интересно да видя и колежките, с които записах. Те вече са с дипломи от елитната специалност МАКРОИКОНОМИКА.
В годината на кандидатстването ни това беше топ-специалността, имаше 37 кандидата за едно място. И какво? От нея няма никакъв смисъл, освен ако случайно не станеш управител на БНБ или поне зам. министър.

Колежките ми.. купуваха си сборници и си решаваха задачки по статистика, ей така, да се упражняват. Още във втори курс си бяха намислили магистратурите. Такъв глад за знания ми е много необясним.
И всъщност какъв е смисъла да решиш 60 задачи от един тип? Бая слабоумно ми се вижда.

Както и да е, те вече имат дипломи, а аз не, което май доказва коя е формулата на успеха.