there’s no place like home
Така си е.
Отпускът, накратко: по 5-6 часа дневно висяхме по плажовете; четохме книжки; гледахме филми; разни други работи, ама за тях после.
Морето беше пер-фект-но. Топличко, някои дни спокойно, някои с големи вълни, сещате се - дето като те ударят ти свалят банския (ако носиш, де).
Успях да съсипя любимите плувни очила на Цветенцето. Като се гмуркахме аз носех въпросното Speedo, и просто се е случило да драсна по вътрешната страна на стъклото, в резултат на което една тлъста лента от анти-фог слоя е обелена.
А дъното на някои места е пълно с много интересни животинки. Предимно рачета и медузи, всъщност, ама е яко да ходиш да ги бучкаш с пръст.
О, и видях за пръв път делфин!
Преди години един приятел минавал през Гибралтар и през целия път имало пасажи от делфини край тях. Иска ми се и аз да го видя това.
А ето и как би могло да се осъществи - заделяме си по месец - месец и половина отпуск. Тръгва се с кола (4 души, за да е оправдан разходът на бензин). Мотаем се из Европа, но все пак се държи основен курс югозапад. От полуострова се спускаме през Гибралтар в Сеута. И оттам - в страната на приказките Мароко.
Но да се върнем на това лято. Изчетох доста книжки на Удхаус, които не бях намерила досега. Първите му са доста по-силни.
Най-сетне се справих и с Трилогия за номите на Пратчет. Става. Няма да я препрочитам обаче, което пък ми е критерий колко ми е харесала една книга.
Стига толкова безделие, ето го планът за септември:
Примерно.

август 22nd, 2006 at 10:02
Добре дошла отново, успех по изброените точки :).