January

Преди малко обявих пред началството, че напускам.
Що? Ми щото съм инат. По принцип не съм въобще, чак се изненадах от себе си.

Ето историята:

Преди две седмици попитах дали мога да ползвам отпуск от 4 август. Беше ми отговорено утвърдително. Планирахме си нещата.
Днес след като дадох молбата си за отпуск на прекия ръководител, тя ми я подписа и я прибра, за да я занесе в ЧР. След час обаче явно размисли, и каза, че мога да изляза от 10 август. Културно обясних, че ми е било одобрено още преди две седмици, хора съм ангажирала с тия дати, Цецо си е пуснал отпуск от по-рано, а аз все пак държа да си карам отпуска с него.
И получавам наглия отговор: “Фирмата не я интересува с кого искаш да си прекараш отпуска, след 10 август ще е.”

Така лииии? Ми като фирмата не я интересува служителите й да са доволни, аз за какво се бъхтя за нея?
Естествено само казах: “Такъв вариант не ме устройва. Напускам.”

Много странно ми стана. Първо се обадих на Цецо да го питам дали трябва да се инатя толкоз. После ми стана много яко, почувствах се голяма и важна. :lol::lol:
После пък ми стана мъчно, щото си обичам работата.

В случая обаче усещам, че съм права. Дори и сега да кажа, че приемам да почивам след 10-ти, ще ме върнат на работа. Само че има компромиси, които не бих направила. Ебати, дори и шефовете трябва да си спазват обещанията. Всъщност, особено шефовете.

Нямам никаква идея накъде да се ориентирам. Пък и все още не съм завършила, без диплома ще е малко по-трудно.
Като за начало май ще пратя CV към отделите за Конгресен туризъм в някои 4* и 5* хотели. Или пък по-добре да изчакам да си взема препоръките? Хм.
План Б - отново Асистент маркетинг и продажби, в какъвто и да е отрасъл.

Два плана засега стигат.

П.П. Абе да си ебат майката, мъжа ми е по-важен от всякаква тъпа работа.

This entry was posted on сряда, юли 12th, 2006 at 17:10 and is filed under Общи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.