January

Някои новини не могат да ме трогнат. Примерно такива, с които съм отраснала - “Палестинец се взриви в супермаркет в Израел. Загинали са над 30 души”.
Няма как иначе - това е ежедневие, а хората приемат, че нещо, което се случва често, е нормално. Иначе нямаше да се случва, нали?

Не харесвам особено евреите. Арабите пък - още повече. Не защото са убили Исус, или са с различен цвят на кожата.
Не харесвам политическата им доктрина, сплотеността срещу външните, нагласите им за чужденците и т.н. и т.н.
Имам еднаквото право да не харесвам американци/руснаци/евреи. Дискриминация е, когато някой ти казва, че не можеш да не харесваш дадена нация, защото се различават по религия или етническа група от теб.

Много ме кефи някой като почне да ми обяснява за еврейското световно господство.
Точно в момента Google и Китай са доста по-близо до world domination.

Специално в конфликта на Израел с палестинците, мисля че е очевидно кой е прав. Все пак евреите не са се самонастанили на тая земя - пари са броени навремето за всеки квадратен метър от нея. Така че могат да си я пазят.
Палестинците, от своя страна, не мирясват. Виждат, че ядат бой толкова години, виждат, че винаги ще бъде така. Какво предприемат? Раждат повече деца, от петгодишни им дават да си играят с оръжия, учат ги, че те живеят, за да убиват евреи.

Светът свикна с тоя конфликт, точещ се с десетилетия. И спря да му пука.

Сега обаче се случва нещо различно. Израел съвсем законно избива цивилни ливански граждани пред смаяния поглед на никому ненужната вече Организация на обединените нации.
Някой може да каже “ама те си го просят, дъра-бъра, Хизбула, терористи”. И няма да е прав.

Да кажем, че Хизбула държи с нещо ливанските управляващи - пари или нещо друго, няма значение. Какво се случва с обикновените ливанци? Имат кофти управляващи, в страната им лагеруват терористи, а чужда страна започва серия нападения, при които половината жертви са деца.

Ами кажете ми - не са ли ливанците заложници в собствената си страна?

Какво прави по въпроса ООН? Всеки ден излиза с декларации, че това, което се случва, е потресаващо. NO SHIT, SHERLOCK?

Всъщност откак Буш плю на ООН и нападна Ирак, авторитета на организацията спадна рязко. Вместо обаче светът (представен от световната организация) да вземе адекватни мерки и да наложи санкции на САЩ, всички си затраяха и замижиха с очи. Защото това е САЩ.
Мен пък ми писна света да ги крепи. В последните години икономиката им се издува като балон, който някой ден ще гръмне с такава сила, че ще повлече световната икономика в черна дупка. В момента всички работят за да отдалечат максимално този момент.

Нападението над Ирак показа, че ако някой самонадеян държавен глава си науми нещо, то никой не може (или не иска) да го спре.
Сегашната ситуация го затвърждава.
Щом ООН няма силата да наложи поне икономически санкции на разни военнонастроени елементи, то за какво въобще си говорим?

Преди малко Добо (Hunchback) ми прати следната загадка:

ЦЪК!

Всички, които са я решили, казват че е изключително елементарна.
Аз си поблъсках главата пет минути и я оставих за после.

Както ще прочетете отдолу, някои я решават в първите минути, на други пък им отнема година.

Плийз ако някой види решението, да не го казва.
Може евентуално само да се похвали, че го е видял.

[ЕДИТ]

Омъжила съм се за гений! Разби загадката след третото завъртане! Обаче не издържах и го попитах. Сега знам. Душевен мир - възстановен.

+ Всички шефове се ометоха за чужбина, настъпиха доста приятни и спокойни дни
+ Обиколих магазините преди обяд - придобивки: шалче и лак за нокти, който ще седи убийствено на плажа
+ Следобедите минават в четене на книжки и модни списания. Нека им - можеха да ме освободят от договора, след като няма работа за вършене. Ама като са решили да ми плащат още месец, коя съм аз че да споря..

+ Ставам все по-добра на Worms. Мажа двойно повече червеи с лекота. Естествено само с базука, помпа и гранати.
+ В събота почнахме да играем The Longest Journey. Тоест Пухчо играе, аз гледам и се опитвам да не спойлвам и да не му казвам решението на загадките веднага. Трудно е.
Уникална игра, а пък озвучаването на персонажите.. ОМГ. Тия дето са я играли, знаят.

+ Задават се доста поводи за празнуване:

28 юли - Двегодишнина
4 август - Първа годишнина от сключването на брак
5 август - Изчезваме от София - първо 10-15 дни във Варна, после може да пообиколим насам-натам
6 август - Блогчето навършва една годинка
13 август - Световен ден на леворъките, за който вече уговорихме параметрите на отбелязване

Очертава се и огромна форумна морска среща!

Ето и малко минуси:

- Все още нямам идея кога и къде ще почна работа. Мех, не може всичко да ти е на шест.
- Колежката ми яде много шумно солети. Не, сериозно - вече дотолкова ми пречи, че излизам от офиса само като чуя шума от отваряне на пакетче.

Темата за леворъкството винаги ми е била доста интересна - първо, аз съм такъв индивид, и второ - то няма безспорно научно обяснение.

Около 10% от населението на Земята е с водеща лява ръка. Среща се по-често в мъже, отколкото жени. Съществуват митове, че леворъките хора са по-интелигентни и по-креативни.

Английски изследвания показват, че действително сред леваците има големи диспропорции - много по-висок дял на интелигентни хора, но и много по-висок дял на хора, родени със Синдром на Даун, аутизъм и далеч по-леките дислексия и заекване, в сравнение с десноръките хора.

Няма теория, която да обяснява всички видове леворъкщина.

Мозъкът на десняци и леваци е устроен различно - десният е много сегментиран, всяко нещо отговаря за точно определено действие. При леворъките няма висока специализация, а всичко е разпръснато. Това е доказано с факта, че при инсулт леваците се възстановяват по-бързо, защото контролът над тялото е разпръснат из много дялове на мозъка.
Доказано е, че лефтитата се възстановяват и по-бързо от травми. Бе следващото стъпало на еволюцията сме, което се подкрепя от факта, че се раждат все повече леворъки деца.

Ето една хипотеза и за високото ниво на леворъки деца, родени с увреждания - изследвания в Швеция допускат, че ултразвука причинява мозъчни изменения, т.е в планиран за деснорък мозък настъпват изменения, което докарва леворъкство и понякога някакво увреждане.

Демографската статистика сочи, че леворъките хора имат средна продължителност на живота с 9 години по-малка от десняците.

Възможни обяснения:

- преди години леворъщината е била принудително “лекувана”, в резултат на което доста хора са ставали десняци, и то не особено сръчни. Такива хора загиват по-често в инциденти.

- светът е построен за десняци, което е принуждавало леворъките да се нагаждат - ето тук се появяват хибриди като мен - лефти, пишещо с дясна ръка (научих се да пиша на 5 години, баба ми обясни, че хващам молива с “грешната ръчичка”; боравя с ножици с дясна ръка, тъй като през 80-те нямаше ножици за леваци, и т.н и т.н). И ние не се отличаваме с особена сръчност. Хибридните леворъци са по-често срещани, отколкото си мислех.

- и най-прозаичното обяснение - по-голяма част от леваците са мъже, а те и без това са с по-малка средна продължителност на живота.

Друго - не винаги леворък=левокрак (т.е по-сръчен и силен ляв, нали). При мен си е ляв, де.

О, и има международен ден на леворъките - 13 август.

Пухчо ми нарисува зайче.

Да, събота гледахме Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца.
Няма такъв смях!
Сценарият е много силен, нито веднъж за 150-те минути не се запитваш колко още остава, няма ни една излишна сцена, няма дразнещи реплики.
Абе, няма такъв филм..
Джони Деп е невъзможно култов поне с половината от репликите си.

Elizabeth Swann: There will come a moment when you have the chance to do the right thing.
Jack Sparrow: I love those moments. I like to wave at them as they pass by.

:lol:

Кийра Найтли почти никак не дразни - играе много уверено за пръв път. Почти ми стана симпатична.
Орландо Блум е една идея по-мъжествен, зарязал е интонацията на Леголас, която толкова натрапчиво ръсеше из първата част, бе и той е ОК.
Само вуду-лейдито леко дразни. И Джак са го направили малко твърде комичен на моменти. Но пък това си е стилистиката на Дисни, така че..

А като се прибрахме, преговорихме и първата част.

Pirates are way cooler than ninjas.

Savvy?

Днес малко преди обяд ми звъннаха от Човешки ресурси.
Половин час ми разясняваха как не съм си в правото, да съм размислела, щото така или иначе с едномесечно предизвестие пак няма да съм свободна на проблемните дати.
Три пъти ме молиха да се чуем следобед, да размисля.. явно шефката и фирмата не искат да ме губят. Което е някакво готинко, досега никого не са молили да остане.

После почнаха с лошо - не мога да си пусна отпуск, няма да ми го одобрят. Ни платен, ни неплатен. Ако пък не си изработя до последния час тоя едномесечен период, имат право да ме уволнят дисциплинарно. Да съм погледнела Кодекса на труда ако не вярвам. Погледнах. Така си е.

Супер много се изнервих, щото не ме помоли лично шефката да остана, а праща ЧР да ми говори в стил “Така и така изпускаш дните за които напускаш - що не останеш?”

Обаче аз нагло заявих, че ще си изработя трите седмици, а за последната ще представя болничен лист. И пак ще стане на моята. Не мислех да изгрубявам толкова, ама народът го е казал: На зла круша - зъл прът.

Преди малко обявих пред началството, че напускам.
Що? Ми щото съм инат. По принцип не съм въобще, чак се изненадах от себе си.

Ето историята:

Преди две седмици попитах дали мога да ползвам отпуск от 4 август. Беше ми отговорено утвърдително. Планирахме си нещата.
Днес след като дадох молбата си за отпуск на прекия ръководител, тя ми я подписа и я прибра, за да я занесе в ЧР. След час обаче явно размисли, и каза, че мога да изляза от 10 август. Културно обясних, че ми е било одобрено още преди две седмици, хора съм ангажирала с тия дати, Цецо си е пуснал отпуск от по-рано, а аз все пак държа да си карам отпуска с него.
И получавам наглия отговор: “Фирмата не я интересува с кого искаш да си прекараш отпуска, след 10 август ще е.”

Така лииии? Ми като фирмата не я интересува служителите й да са доволни, аз за какво се бъхтя за нея?
Естествено само казах: “Такъв вариант не ме устройва. Напускам.”

Много странно ми стана. Първо се обадих на Цецо да го питам дали трябва да се инатя толкоз. После ми стана много яко, почувствах се голяма и важна. :lol::lol:
После пък ми стана мъчно, щото си обичам работата.

В случая обаче усещам, че съм права. Дори и сега да кажа, че приемам да почивам след 10-ти, ще ме върнат на работа. Само че има компромиси, които не бих направила. Ебати, дори и шефовете трябва да си спазват обещанията. Всъщност, особено шефовете.

Нямам никаква идея накъде да се ориентирам. Пък и все още не съм завършила, без диплома ще е малко по-трудно.
Като за начало май ще пратя CV към отделите за Конгресен туризъм в някои 4* и 5* хотели. Или пък по-добре да изчакам да си взема препоръките? Хм.
План Б - отново Асистент маркетинг и продажби, в какъвто и да е отрасъл.

Два плана засега стигат.

П.П. Абе да си ебат майката, мъжа ми е по-важен от всякаква тъпа работа.

Много еднообразно всяка седмица започва с понеделник. По-не-дел-ник. Даже името звучи респектиращо. Още от неделя следобед се предусещат тоновете работа, мисълта за разхвърляното бюро, както и какво точно си говори с онзи клиент в петък следобед, което те домързя да си запишеш на листче.

Но да разкажа за уикенда първо.

В петък имаше фирмен празник, затова свих към къщи в 14.00. Разполагах с цялото време на света и реших да се пробвам да направя кюфтенца. Тъй като нямам готварски книги, а и никога не съм наблюдавала процеса на приготвяне, се получиха едни много нескопосани кюфтета, всъщност почти неядяеми. Естествено не очаквах провал, затова наплесках към 20 парчета. Ей това се получава от прехваленото експериментиране в кухнята.

Половината събота я прекарахме в зоопарка заедно с Бойко и Джовани, присъединиха се и още хора впоследствие. Така де, погледахме животинки, хапнахме, пийнахме, тия трите неща.

Двойката рисове, които видяхме есента, сега имаха малко рисче - ама малко колкото коте, с тая разлика че имаше огромни лапи.
Не видяхме големия тигър, а лъвът беше болен и затворен вътре, отделно от двете лъвици. Ревеше много, кракът му май беше навехнат и общо взето изглеждаше много омърлушен.
Имаше много прерийни кученца и сурикати, както и една гигантска чинчила, каквато ще подарим на Дракон за рождения му ден, да има с какво да си играе хайванчето.
Бе кво ви обяснявам, идете до зоопарка.

И хранихме костенурките с пуканки! Пускаш няколко във водата и изведнъж 30 костенурки се устремяват натам.

В неделя най-сетне отидохме да го видим тоя Mall, все пак е на 5 минути от вкъщи, направо е срамота да не сме ходили, хехе.
Приятничко, ама си е същото като на Витошка, всеки занесъл същите колекции. Не си харесах нищо, щото повечето дрехи ги бях виждала.
Купихме си някакви страхотни бонбони от един германец, на първия етаж това. Само заради бонбоните май честичко ще ходим дотам. Взех си и книжка, после си спретнахме късен обяд.
А в Kenvelo ни помолиха да не влизаме с пластмасова бутилчица Кока-кола. Тъпи евреи. Все едно щях да я отворя и да я посипя по смотаните им дрехи.

Айде, отивам да си пиша молбата за отпуск. Приятна седмица на всички.