January

Е едно такова особено време - задух, телефоните замлъкват, всички са се облегнали на бюрата да храносмилат и да прочетат някой и друг блог..
Е в такъв момент на човек могат да му щукнат какви ли не тъпотии. Примерно да търси в ггл “какво да напиша в любовно писмо” и по неведоми пътища да се озове тук. С една идея по-странно ми идва даже от хората, решили да търсят “гълъби за състезания” и “яко, много ЯКО чукане”.

Останах очарована от идеята, че някой пише любовни писма в наши дни. Винаги съм мислела, че са останали много назад във Викторианска Англия - с именията, перата, мастилниците, восъчния печат, парфюмираната хартия, вярната прислужница, отдалечаващия се конски тропот, мрак, друго имение, верен прислужник.. да де.

А сега по същество - аз любовни писма не съм писала. Не съм и получавала, ако не броим едно ЛС във форум, гласящо: “Marry me, or at least fuck my brains out a couple of times”.

Това не пречи обаче да се опитам да потеоретизирам.

Да видим - в миналото е било твърде вероятно инициативата да се е поемала от жената, тъй като е трябвало да се подаде знак на момъка (каква дума, разкрива едновременно и мъжество, и чиста душа!), че ако поиска ръката на госпожицата, няма да бъде отхвърлен. Писмо от мъж би се тълкувало като скандал и подбуда към извършване на грях. Може и да бъркам, но ми звучи правдоподобно.

В днешните стресови дни май не се обръща особено внимание на инициативата, важното е нещо да се случва. Аз обаче съм привърженичка на неокласическия модел (няма такъв, току-що си го измислих), при който мъжът сдържано засвидетелства интерес, жената подава сигнал “по-скоро да” или “по-скоро не” и ухажването започва.

Според скорошно английско изследване при запознанство с мъж на жените им отнема около 11 секунди да преценят дали евентуално някога биха правили секс с въпросния.
Така мъжете в обкръжението им се делят на “по-скоро да”-та и “по-скоро не”-та. Решаващи са обаче онези 11 секунди, и ако някой не се е класирал в тях.. нека цитирам бате Иво, “ще те накара да разбереш кофти факта, че наистина има жени, които и да се надрищиш от старание, пак не би могъл да имаш”.

В заключение: Ако си нормален хетеросексуален и уверен в силите си мъж, няма и да ти хрумне идеята да се обясняваш на хартия. Ако не си, гледай да станеш.

Ако си жена - спри да се излагаш и излез да си купиш новия гланц на Диор.

This entry was posted on петък, юни 30th, 2006 at 15:56 and is filed under Общи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.