January

Петък!

1. Размина ми се на косъм командировката

2. Дадоха ми бонус към заплатата за отлично свършена работа през последния месец

3. Бонусът замина към сметките на Пенсионно осигуряване (разправях веднъж как поради надвзети пари в момента ми текат убийствени лихви). Мобилизирах се да платя, защото ме уведомиха, че скоро ще ми забранят да излизам от страната. Вече е така - ако дължиш 500 лв. на държавата те тормозят, ако дължиш 50 млн., те пускат да се скатаеш в ЮАР.

4. По обяд имахме офис-излизане по женски, запиляхме се в MNG, мерихме рокли и поли, в крайна сметка аз не взех нищо, въпреки че една рокля доста ми хвана окото; после сандвичи и бира в KFC; после в разговор с antea спонтанно измъдрих следния дзен:

Ако няма цена, как ще познаеш стойността?

:lol:

Ако задълбаем в икономическата теория, ще забележим колко абсурдно невярно е предпоставянето, че цената е първоизточника. Както всички знаем, цената е ефимерно понятие, прост израз на стойността, която потребителят придава на желанието си да има дадената стока.

В конкретния случай аз съм изразила новото в тенденцията на консуматорското общество - закупуването на имидж, т.е стока, на която самата цена придава съвсем друга потребителна стойност. С прости думи - “Искам нещо, защото освен хубаво, е и много скъпо - то правилно ще отрази моя статут в обществото”.

Да се чуди човек как с такива импровизации още не съм се дипломирала..

А любимият ми дзен е създаденият от Пухчо:

Важна е победата на Егото над реалността.

Сами се досещате, че такова гениално прозрение не може да се постигне на трезв ум - нужен е малко външен стимул, за да се протегне човек и мозъка му да докосне небето за частица от секундата. Така се раждат гениалните идеи.

This entry was posted on петък, юни 9th, 2006 at 16:36 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.