January

Плетене за психопати. :lol:

Е едно такова особено време - задух, телефоните замлъкват, всички са се облегнали на бюрата да храносмилат и да прочетат някой и друг блог..
Е в такъв момент на човек могат да му щукнат какви ли не тъпотии. Примерно да търси в ггл “какво да напиша в любовно писмо” и по неведоми пътища да се озове тук. С една идея по-странно ми идва даже от хората, решили да търсят “гълъби за състезания” и “яко, много ЯКО чукане”.

Останах очарована от идеята, че някой пише любовни писма в наши дни. Винаги съм мислела, че са останали много назад във Викторианска Англия - с именията, перата, мастилниците, восъчния печат, парфюмираната хартия, вярната прислужница, отдалечаващия се конски тропот, мрак, друго имение, верен прислужник.. да де.

А сега по същество - аз любовни писма не съм писала. Не съм и получавала, ако не броим едно ЛС във форум, гласящо: “Marry me, or at least fuck my brains out a couple of times”.

Това не пречи обаче да се опитам да потеоретизирам.

Да видим - в миналото е било твърде вероятно инициативата да се е поемала от жената, тъй като е трябвало да се подаде знак на момъка (каква дума, разкрива едновременно и мъжество, и чиста душа!), че ако поиска ръката на госпожицата, няма да бъде отхвърлен. Писмо от мъж би се тълкувало като скандал и подбуда към извършване на грях. Може и да бъркам, но ми звучи правдоподобно.

В днешните стресови дни май не се обръща особено внимание на инициативата, важното е нещо да се случва. Аз обаче съм привърженичка на неокласическия модел (няма такъв, току-що си го измислих), при който мъжът сдържано засвидетелства интерес, жената подава сигнал “по-скоро да” или “по-скоро не” и ухажването започва.

Според скорошно английско изследване при запознанство с мъж на жените им отнема около 11 секунди да преценят дали евентуално някога биха правили секс с въпросния.
Така мъжете в обкръжението им се делят на “по-скоро да”-та и “по-скоро не”-та. Решаващи са обаче онези 11 секунди, и ако някой не се е класирал в тях.. нека цитирам бате Иво, “ще те накара да разбереш кофти факта, че наистина има жени, които и да се надрищиш от старание, пак не би могъл да имаш”.

В заключение: Ако си нормален хетеросексуален и уверен в силите си мъж, няма и да ти хрумне идеята да се обясняваш на хартия. Ако не си, гледай да станеш.

Ако си жена - спри да се излагаш и излез да си купиш новия гланц на Диор.

Има нещо подчертано сексуално в ърбън лятото - нагорещения асфалт, фонтаните, хора, стараещи се да изглеждат едновременно и делово облечени, и достатъчно разголени, хора, мотаещи се и пиещи фрапета и айряни, хора, върнали се от море със светли отпечатъци от бански по кожата..

Затова обичам да ходя по-късно на море, първо е предвкусването на удоволствието и лениво наслаждаване на слънцето и града.

А София е много по-хубава, отколкото си представях.

Убийствено
ме мързи,
само си търся повод
да се измъкна от офиса,
обичам да се разхождам по жегите.
Почти
няма работа,
предимно дремя и
си чета книжка
в работно време.

След малко
отивам
да надникна
как върви разпродажбата
в MNG.

Очертава се перфектно лято.

hilarious! :lol:

*Да, едва сега го гледахме.

Е доста забавно сериалче за IT отдела в голяма компания - двама нърдс, разположени в мазето, една шефка на отдела и шантав шеф на компанията.

+
Английският акцент
Усет към детайла (като тениската с надпис RTFM например :lol:)
Силно изкривено и преувеличено представяне на нещата, обаче по оня английски начин, дето казва: “Не ни дреме, ние лично го намираме за забавно - това е английски хумор. Не е за всеки”

-
Поомръзва, въобще не е разгърнат потенциала на темата

Любима реплика: “Excuse me, are you from the Past?”

Някаква постконцертна меланхолия ме гнети..

~~~

Покрай концерта обаче популацията тук се удвои, което си е приятно. (:

~~~

А един приятел ми каза, че вчера съм звучала така: хехе

Знам, че го чакате

Думата е само една, когато се случва нещо толкова прекрасно и желано и мечтано: Е-У-ФО-РИ-Я!

Честно казано всичко ми е като насън от минутата, в която влязох на стадиона и видях тълпите..
Още ме болят очи, крака, леко ми е замаяно, а спомените изплуват постепенно, откъслечни картини и звуци, и.. щастие.

Във форума се оформи разборче, всеки си спомня различни неща, даже и снимки има. Ето: цък!

Не мога да създам единен текст, обобщаващ концерта.
Всичко ми е каша от звуци, прожектори, Дейв, тълпи, море от вдигнати ръце, пищене.. И умиране от щастие.

I’m waiting for the night to fall
I know that it will save us all
When everything’s dark
Keeps us from the stark reality
I’m waiting for the night to fall
When everything is bearable
And there in the still
All that you feel
Is tranquility

OMYGOSH DEPECHE!

Още дори не мога да осъзная на какво ТОЧНО ще станем свидетели утре..

ОлелеОлелеОлеле!

Те ще излязат на сцената за нас, *шумно поемане на въздух*, Депеш Мод, ЕБАТИ!

В България.

За нас.

Нереално, а? (: