>>>
Бях забравила колко е ужасно пътуването до Боровец.
Шофьорът винаги трови пътниците с нещо, наречено Радио “Романтика” - предимно чалга, от оная, най-мазната. И Софи Маринова, виеща като прегазено куче.
Романтика. Самата дума е толкова изпразнена от съдържание, че веднага предизвиква асоциации с вечери на свещи и червени рози. 
1. Розите са безумно клише, както вече отбеляза pro_01.
Аз пък не виждам смисъла в подаряването на цветя. Хубави са, ОК. Смотваш ги във ваза, хвърляш ги след три дни. Има и по-успешни начини някой да ме накара да се почувствам добре от това да ми подаде стрък зеленинка.
2. Вечерите. На свещи.
Не понасям ресторанти.
Не понасям ритуалността около храненето, чревоугодничеството, яденето в продължение на часове.
Дължи се вероятно на бързия ми метаболизъм, който ми е наложил странни хранителни навици (прием на малки порции храна на около два часа).
От само себе си се разбира как протичат груповите хранения по ресторанти - поръчваме, аз си изяждам 1/3 от яденето, в следващите 70 минути се въртя на стола и чакам другите да привършат.
Излизаме, след 20 минути заявявам, че съм гладна. Другите, естествено плюскали като за световно в ресторанта, казват: “Еее, ама нали ей сега от маса ставаме”. Еми ебете се, аз отивам за дюнер. 
Та, за Боровец. Общо взето нямаше много работа, вечерта партито започна добре, музиката ставаше все по-силна, алкохола се лееше, както трябва да се лее.. към 11,00 гостите почнаха да късат синджира, и аз реших, че работата ми е свършена. Оттеглих се в стаята, снабдена с много чипс, по НВО тъкмо почваше някакъв доста глупав трилър с Анджелина Джоли. Питах имдб, ето го. Безумен беше, само края ми хареса. Той най-добре може да се опише с някоя от следните думички: pwn или xqxq. 
След това имах безумното удоволствие най-накрая да гледам Soul Plane.
Въобще не на нивото на How High, но се сгънах от кеф, просто е от моя тип филми, които дори не се стараят да прикрият бутафорността си, точно за да е по-забавно. Това обаче няма как да се обясни на по-елементарните умове, с което и си обяснявам ниската оценка в имдб.
Незнам въобще кой тръгва да гледа такъв филм с друга нагласа, освен да послуша nigga talk и да се хили при всяко know what i’m sayin’, bitch, player, nigga и т.н.
А никой не може да казва bitch като Snoop Dogg, т’ва ви е ясно.
Аааа, не, кучето се казваше Дре.. 
И вече окончателно трябва да заявя:
I 
METHOD MAN!
май 14th, 2006 at 20:56
смисъл в подаряването на цветя намирам най-вече, когато се подаряват живи, разбирай - в саксия, ако са само луковици и тепърва трябва да растат и дават цвят - още по-хубаво
розите си имат чара, според мен, макар и пре-експлоатирани.. хубави цветя са, аромата им същио ми харесва.. но случаите, в които бих подарил роза са изключително редки.. виж, идеята да си отглеждам розов храст ми се струва готина (:
а бавното хапване и удоволствието от добре приготвената храна винаги си ми е било слабост, независимо дали е резултат на мои/кооперативни усилия в домашни условия или е някъде навън.. бързото хапване на крак също си има чара, ама когато е в разумни граници като честота (:
та така.. отивам да си сглобя някаква вариация на тема зелена салата+variables и да си пусна Карибски пирати за втори път (at last!! :D), haev a good nait, y0 =]
май 15th, 2006 at 9:47
И аз обичам понякога да приготвям храна, мисълта ми беше по-скоро за ресторантите и висенето там.
Ама това си е само храна, така или иначе. Трябва да се яде, за да не ни стане лошо след няколко часа.
май 17th, 2006 at 14:14
method и на мен ми е най-любимия образ от wu-tang. ама в how high и redman беше на ниво
май 17th, 2006 at 14:37
О, да ;D
май 18th, 2006 at 18:41
“Дължи се вероятно на бързия ми метаболизъм, който ми е наложил странни хранителни навици (прием на малки порции храна на около два часа). ”
аз пък си мислех че само аз го правя
“Излизаме, след 20 минути заявявам, че съм гладна. Другите, естествено плюскали като за световно в ресторанта, казват: “Еее, ама нали ей сега от маса ставаме”. Еми ебете се, аз отивам за дюнер. ”
а тфа е винаги
даже вече няма смисъл да ги псувам - те си знаят 
а какво е : pwn или xqxq. ???
май 18th, 2006 at 18:59
Дълга история, за pwn може да питаш Уикипедия, xqxq е непреводимо.
май 19th, 2006 at 15:14
Относно романтиката… Хората, които подаряват червени рози и правят вечери на свещи я лишават от съдържание. Защото романтиката е изненада. Романтиката е въображение. Романтиката е чувство. Романтиката е емоция. И е силно индивидуална
Просто не се ограничавайте. И бъдете наблюдателни 
Т’ва само исках да кажа.. Малко неясно, но все пак..
май 19th, 2006 at 15:20
Постоянно се случват прекрасни неща между хората, по-добре е да не им лепваме етикети, това мисля аз..