January

Такаа.. вече два пъти от мързел и нямане на време пропускам да напиша нещо за конкурса на списание Едно.
Този път искам да участвам. Темата е РАБОТНОТО ВРЕМЕ.

Плийз отделете пет минутки, за да помогнете на едно биби да осъществи детската си мечта да е писател или поне автор в печатна медиа.

Това може да стане като отговорите кратко и ясно на следните ми въпроси (аз ще отговарям в скоби, за да дам пример):

1. Какво работите? (Асистент маркетинг и продажби)

2. От колко време сте на сегашната си работа? (9 месеца)

3. Колко време след постъпването започнахте да своеволничите /да се самоотлъчвате за 15-20 минути, да искате разрешение да дойдете по-късно на работа без основателна причина, да си чатите и браузвате спокойно/? (аз своеволнича в много разумни граници, от 3 месеца след постъпването)

4. Какво е работното ви време и реално колко от него работите? (8 работни часа, реално работя около 5)

5. Какво правите през работното време, неуплътнено служебно?
(Интернет - чета форум, чета блогове, блогвам, чета новини или нещо, което ме вълнува в момента; понякога и чат, но той не е препоръчителен, защото говоря много по телефона и съответно лагвам, и съответно не може да се проведе нормален разговор;
Не-Интернет - зяпам тавана, ям/пия нещо, чета книга).

Може отговори тук, а който се стеснява, на e-mail bganchevaATgmailDOTcom

Благодаря предварително.

I’ll make you proud. {}

Принципно съм си тук, скъсвам се от бачкане, май и юни са си традиционно месеците за семинари. Юли и август са отпускарски, тогава ще си взема малко въздух, евентуално.
От десет клиента само един ми вгорчава живота. Можеше да е и по-зле.

—————————————————————————

Ще взема да се откажа от гледане на Формула 1, писна ми от двигателите на Мерцедес. В неделя ми се дощя да ритна нещо като отпадна Кими.

—————————————————————————

Ето ти и любимата ми английска шегичка:

- Чарлз, нещо ми убива в обувката! Виж какво е!
- Камъче, сър Джон.
- И какво прави това камъче в обувката ми?
- Убива ви, сър Джон.

Малко преди да тръгнем към зъболекарницата, бях връхлетяна от отвратителен panic attack. :/
От страх чак не можех да разсъждавам трезво, щом ми хрумна, че сега точно не ме боли, така че мога и да не ходя.

Това се дължи на предишното ми вадене на мъдрец - с продължителност два часа, и ако си представите как зъболекарката ме влачи по пода с клещите, няма да сте далеч от истината.

Само че таксито дойде, така че ми се наложи да се кача пребледняла и трепереща.
Колата беше чистичка, шофьорът не пушеше и не излъчваше странна миризма, по радиото тръгна една от любимите ми песнички (Stand by Me, ма не варианта на Pennywise, а оригинала на Ben E. King), та след около две минути вече дишах спокойно и даже си припявах.

Hooray for the good music!

Едни Eurythmics и една Enya по-късно пристигнахме.

Зъболекарката ми излезе и ме прехвърли на колегата си. Пича ми сложи упойка и след около 20 минути зъбът беше изваден без травми, без хвърчащи парченца кост, абе.. neatly done.

Hooray и за добрите зъболекари.

REJOICE! :lol::lol:

It’s Friiiiiday, baby!

Радвай се, защото:

1. Ще се наспиш
2. Можеш да си изключиш телефона (или поне звъненето)
3. Можеш да поизлезеш
4. Можеш да си останеш вкъщи
5. Няма да виждаш колегите си, чиито физиономии гледаш по цял ден
6. Шефовете да вървят по дяволите и те
7. След като се наспиш, може да направиш нещо чудесно, като например:
~ да сготвиш нещо, докато си отворил всички прозорци и си пуснал вдъхновяваща музика
~ да се разходиш до най-близкия парк
~ да си купиш куче и да идеш с него в парка
~ да хапнеш сладолед и да идеш на кино
8. Може и да останеш цял ден в леглото с хубава книга/списания/дистанционното в ръка.

Иначе аз утре от 12:00 ще имам удоволствието да седна на зъболекарския стол, защото ще ми вадят още един шибан мъдрец!

Ама вие не ме мислете, а се забавлявайте.

Приятен уикенд, пиленца!

Текстът по -долу съдържа твърде много спойлъри.

*
*
*
*
*
*
*
*
*

Добро начало (да кажем 7/10),
наперен Джош Хартнет,
лигава Луси Лу,
винаги култов Брус Уилис,
известно напрежение през първите 20 минути, докато се опитваш да разбереш какво точно става..

Към средата на филма обаче те озарява гадното просветление (тук слизаме на 5/10, просто много посредствена става работата)..
ясно ти е, че Слевин и Смит са партия, и -очевидно- истинската мишена са Равина и Негъра..
остава ти само да потиснеш гадното предчувствие, че нашия млад убиец е син на балъка от началото и това е просто поредния филм за Отмъстителя (”You killed my father/master/wife/dog/whatever”). Скука, особено разясняващите монолози накрая.

Убиването на Луси беше добро решение, но неее.. накрая трябваше любовта да възтържествува, че и да покажем как на професионален убиец му се размеква сърцето пред всепобеждаващата сила на любовта.

Или нещо подобно.

Бе гледай, ама накрая ще се почувстваш ограбен.
Финална оценка 3/10.

Точно в 18.10 едно нещастно биби плетеше крака към вкъщи, когато..

..на светофара до него застана Виктор Крум (познат още като Станислав Яневски). Сега, който не е гледал последната част на Хари Потър, да не се изказва компетентно точно тук, плийз.
Такаа.. започнах да го оглеждам, за да се уверя, че е той (щото беше без униформата за куидич).
Ми той си беше. Застанах по близо до него и за пръв път се зарадвах на мудните софийски светофари.
Когато светна зелено, тръгнахме едновременно и ръцете ни се докоснаха!

:lol::lol:

Повървяхме “заедно” още около 50 метра и после ми се прииска да се смея и тичам, сякаш съм хлапенце.
Не му казах нищо, а и той не ме забеляза, нищо че се бях лепнала като сянка за него.

Бе детска ми работа. ;D

П.П. Напълно сериозно го говоря това, обожавам филмите за Хари Потър. И как няма ебати, кой не иска да учи в училище за магьосници!

Приятен и емоционален уикенд на всички, наминаващи оттука.

Всяка пролет решавам, че ще тичам, “само още малко да се постопли”.
Всяка пролет твърде много ме домързява или пък съм изморена, затова минавам на идеята упражнения вкъщи.

И така, вчера започнах. Винаги е едно и също - коремни преси, “обратни” преси, лицеви опори, аеробни упражнения.
Не си налагам бройка, спирам когато мускулите почнат да треперят и пищят. След около месец се забелязва минимален резултат. Тогава обикновено спирам.

А сега не мога да си повдигна ръцете от мускулната треска.

I think you are really fit
You’re fit
But my gosh!
don’t you know it

След като десета поредна сутрин слънцето едва не ме ослепи докато чаках на светофара (тоя срещу Шератон, за да бъда съвсем конкретна), решително тръгнах по оптики в обедната почивка.
По принцип се старая преди още да тръгна да пазарувам, да си определя колко пари бих дала за нещото.
Значи, излизам от офиса, в главата ми вече се върти нещо като 100 лв.
Докато стигна до първата оптика, мислено си отпускам още 50 лв. ако моделът си заслужава.

Влизам. Моделите, които ми харесват, започват от 300 лв. Тези, които не ми харесват, от 600. kthxlolbye.
Обиколих по-известните оптики. Започва да ме гложди мисълта, че май все пак ще се наложи да броя маса пари за очила, при положение че имам известни съмнения за произхода им.

Сега, аз ли съм с провинциално мислене, или наистина е абсурд да дадеш 400 лева за слънчеви очила, чиято изработка е на стойност около 40 лева?

Да ползвам старите си Calvin Klein и това лято не е вариант, защото фешън полицията вече ще ме арестува за грубо накърняване на естетическото чувство.

Откъде нормалните хора си купуват очила в София е големият въпрос тук.

Бях забравила колко е ужасно пътуването до Боровец.
Шофьорът винаги трови пътниците с нещо, наречено Радио “Романтика” - предимно чалга, от оная, най-мазната. И Софи Маринова, виеща като прегазено куче.

Романтика. Самата дума е толкова изпразнена от съдържание, че веднага предизвиква асоциации с вечери на свещи и червени рози.

1. Розите са безумно клише, както вече отбеляза pro_01.
Аз пък не виждам смисъла в подаряването на цветя. Хубави са, ОК. Смотваш ги във ваза, хвърляш ги след три дни. Има и по-успешни начини някой да ме накара да се почувствам добре от това да ми подаде стрък зеленинка.

2. Вечерите. На свещи.
Не понасям ресторанти.
Не понасям ритуалността около храненето, чревоугодничеството, яденето в продължение на часове.
Дължи се вероятно на бързия ми метаболизъм, който ми е наложил странни хранителни навици (прием на малки порции храна на около два часа).

От само себе си се разбира как протичат груповите хранения по ресторанти - поръчваме, аз си изяждам 1/3 от яденето, в следващите 70 минути се въртя на стола и чакам другите да привършат.
Излизаме, след 20 минути заявявам, че съм гладна. Другите, естествено плюскали като за световно в ресторанта, казват: “Еее, ама нали ей сега от маса ставаме”. Еми ебете се, аз отивам за дюнер.

Та, за Боровец. Общо взето нямаше много работа, вечерта партито започна добре, музиката ставаше все по-силна, алкохола се лееше, както трябва да се лее.. към 11,00 гостите почнаха да късат синджира, и аз реших, че работата ми е свършена. Оттеглих се в стаята, снабдена с много чипс, по НВО тъкмо почваше някакъв доста глупав трилър с Анджелина Джоли. Питах имдб, ето го. Безумен беше, само края ми хареса. Той най-добре може да се опише с някоя от следните думички: pwn или xqxq.

След това имах безумното удоволствие най-накрая да гледам Soul Plane.

Въобще не на нивото на How High, но се сгънах от кеф, просто е от моя тип филми, които дори не се стараят да прикрият бутафорността си, точно за да е по-забавно. Това обаче няма как да се обясни на по-елементарните умове, с което и си обяснявам ниската оценка в имдб.
Незнам въобще кой тръгва да гледа такъв филм с друга нагласа, освен да послуша nigga talk и да се хили при всяко know what i’m sayin’, bitch, player, nigga и т.н.
А никой не може да казва bitch като Snoop Dogg, т’ва ви е ясно.

Аааа, не, кучето се казваше Дре..

И вече окончателно трябва да заявя:

I METHOD MAN!

След малко се качвам на Боровец.
Не ми се ходи особено.

Айде, до утре.

Слушайте Gorillaz и бъдете добрички.