January

След като отдадох по година и нещо на съответните любими игри (Heroes III и Diablo II), се поуспокоих и се пренасочих към куестовете. Е, Хироуса и Диаблото никога не са били изтривани от харда, защото периодично си ги поцъквам по мъничко. Но, към куестовете.

Първият, на който си пробвах силите, май се казваше Nightlong. Почти нищо не помня вече от него. Доста труден, не можах да го врътна.

Monkey Island 3 - много любим, преди няколко седмици пак го играх.

Grim Fandango - една идея по-забавен и два пъти по-труден; заради noir-обстановката и акцента на героите така ти влиза под кожата.. Има силното въздействие на филм, т.е. за мен си е много повече от игра.. И все още не съм виждала по-култов персонаж от демона Глотис.

The Longest Journey - куест от ново поколение . Нищо общо като дух с Lucas Arts-овите неща, но не по-малко грабващ и прекрасен. Просто си личи колко усилия са хвърлени, всяко нещо е обмислено и изпипано. За мен това е най-добрият и професионално реализиран куест, създаван някога.

Zero Critical - това е най-миниатюрната игра сигурно. Врътва се за ден. Почти нищо не помня от нея.
Сега се сещам че съм играла и други такива, ама с нищо не съм ги запомнила, така че няма да бъдат споменати тук.

Day of the Tentacle - А това ми е най-любимата игра евър. Олигофрения от класа. Лягах и ставах с мисълта за нея, особено когато зациклех на някоя загадка за няколко дни.

Monkey Island 4 - ся пак ще си я дръпна и уикенда се гмурвам.

Syberia - Ммм.. изиграх я, нищо особено в крайна сметка. А има много, много потенциал. Жалко.

За това в общи линии се сещам. Доста куестове само съм започвала, но са се оказали тъпи, затова няма се занимавам да си спомням имена. Sam&Max много исках да изиграя, но не я намерих.

Последно цъкахме с Пухчо Indigo Prophecy. Отначало много увлича, но доскуча и я изоставихме.

Май е това, в общи линии.

[ЕДИТ]

Sanitarium, естествено! Може би го пропуснах, защото го играх на някое от лан-партитата и още двама души ми даваха акъл. Никой куест не ме е вкарвал в такъв филм..

Сега се сетих и за Quest for Glory III. Тц тц, въобще не бях изчерпателна, ама ще едитвам, няма как.

[ЕДИТ 2]
Явно остарявам. Играх Larry 7 преди два месеца и напълно ми беше изхвръкнало от главата.

В тия години нашето най-любимо четиво беше Gamers’ Workshop.
Тогава времената бяха други, Freeman (главния редактор) не държеше да е политически коректен, нито пък особено обективен. И затова всички го обичахме, четяхме на глас изключителните му подбъзиквания с другото списание Master Games и цвилехме от кеф. Особено една статия, където ги разобличи в пълно невежество по отношение на Starcraft и Hellfire - култ!
В ония години не съм и помисляла, че няколко години по-късно ще се запозная с голяма част от екипа на списанието.

Не че съм голямо геймърче, но в едно ентри преди месец споменах, че си преигравам Monkey Island 3, и хората носталгично започнаха да изреждат добрите стари куестове. Та сега ще си направя кратка геймърска справка.

Първото нещо, което разцъках, беше Diablo. Точно кога беше не помня, може би 7-8 клас. Та доста се бях зарибила, ама златен герой само с Rogue имах. Бях първата в класа, която откри бъга за удвояването (сещате се, с изхвърлянето на колбичка от колана). Като го разправих на момчетата почнаха да ме бъзикат дали не съм открила и някви други бъгове, за летене и т.н. Тъпаци. Отидохме до кварталното клубче (8 компютъра :lol:), седнах, демонстрирах с една уникална броня от куест (Crest of Valour или нещо подобно). Почти ме взеха насериозно.

По-нататък вече ме вземаха да цъкаме Blood 1 и по-късно Starcraft.

Най-любимата ми игра обаче винаги е била Heroes III. Като бях 10-ти клас излезе Armageddon’s Blade. КРАЙ! Оттогава просто отивах на училище, изкарвах първите три часа и с един съученик се изсулвахме да играем. Така мина цяла една година - запомнила съм я само с безкрайните следобеди цъкане, пиене на кафе и кола, ядене на чипс и вафли. Славни времена! *въздъх*
После се оказа, че “Спрайт има да ми каже нещо” за въпросния приятел..

Лятото след това излезе DIABLO II. Някъде началото на юни беше.
Бяхме подготвени. Един съученик имаше голяма бабина къща, вързахме си компютрите, сложихме един хладилник, и се почна. Уникално лято! Селските къщи са много яко място за прекарване на ваканция. Бабчето ни правеше салати, таратор, пържеше ни картофи. Вечер като намалееше жегата, играехме федербал.

Току-що ми пратиха този виц:

Каква е разликата между адвокат и лук?
- Когато режеш лук, плачеш.

rэs може да се чувства поздравен

Сега ми хрумна сценката с Guybrush и адвокатите:

Guybrush: “Why don’t sharks eat lawyers?”
Lawyer 1: “Who says sharks don’t eat lawyers?”
Lawyer 2: “Sharks eat lawyers all the time.”
Lawyer 3: “Once they’ve signed all the appropriate corpus delecti waivers”

Guybrush: “What do you call a galleon full of lawyers at the bottom of the ocean?”
Lawyer 1: “A terrible tragedy?”
Lawyer 2: “A horrible waste?”
Lawyer 3: “A potential negligence litigation goldmine?”
Guybrush: “A good start!”

:lol::lol:

Уикенда ще си изиграя пак Monkey Island 4.

Q: What’s black and tan and looks great on lawyer?
A: a Rottweiler

… за куизчета.

(коя книга)
You’re Siddhartha!
by Hermann Hesse
You simply don’t know what to believe, but you’re willing to try anything once. Western values, Eastern values, hedonism and minimalism, you’ve spent some time in every camp. But you still don’t have any idea what camp you belong in. This makes you an individualist of the highest order, but also really lonely. It’s time to chill out under a tree. And realize that at least you believe in ferries.

(коя страна)
You’re Ireland!
Mystical and rain-soaked, you remain mysterious to many people, and this makes you intriguing. You also like a good night at the pub, though many are just as worried that you will blow up the pub as drink your beverage of choice. You’re good with words, remarkably lucky, and know and enjoy at least fifteen ways of eating a potato. You really don’t like snakes.

(кой щат)
You’re Maine!
Wild and untamed, you have a vibrant and independent spirit. Most of your time is spent contemplating yet another way to market lobster to the rest of the world. This makes you feel at sea from time to time, or even unable to see the forest for the trees. Everyone thinks your hometown is a much more famous town on the other side of the world, but you vaguely enjoy the confusion and the secrecy that results from this. After all, every town everywhere has a street you like to think is named in your honor.

И тая година не почувствах 8 март като мой празник.
Първо обяснение (елементарно): По душа още съм хлапето със скъсани маратонки (баси, много оръфано дете бях, постоянно нещо късах и лекьосвах).
Второ обяснение: Последните години не виждам смисъл в никой празник, с изключение на Коледа, Великден и Цветница. Забравих даже мартеници да си купя тази година. Рождените дни винаги са ми се стрували потискащи, защото всеки очаква да реагираш по един начин и да се наместиш в представата му за празнично и приповдигнато настроение. Новите години стават, но само ако си на голямо парти и познаваш едва половината присъстващи.
Ден на влюбените, Ден на жените, Ден на труда, Ден на детето.. ок, веселете се, само не ме забърквайте и мен. Ей на, днес на работа ме чакаше подарък - комплект козметика. И пак не ми се промени деня..
Сигурно изглеждам бая крив характер, ама не е точно така. Нещо ми се струва, че станаха твърде много Дните на едиквоси, в които всички партньори ми изяждат по една допълнителна минутка в честитене, а половината колеги сън не са спали да мислят как да се свърши минимално работа през този тъй празничен ден.
И да, една минутка е от значение, когато провеждам над 60 разговора дневно. Разбирам колежките да ми честитят - ОК, ама хора дето очите им не съм виждала.. еми ебати. Това се нарича излишно фамилиарничене, и аз не съм му фенка, особено когато са намесени делови отношения.

Между другото да се похваля - получавам Конгресния туризъм, отначало ще има известен тестов период, де. Нямам идея за името на длъжността ми, нито пък дали ще ми поръчат служебни визитки.
Засега работя по семинарите на АЕЦ Козлодуй, Canon, Hewlett-Packard и XV-тия конгрес на юристите, ама съм голяма работа, а?

…Oh, Lillian
Look what you’ve done
You’ve stripped my heart
Ripped it apart
In the name of fun…

…Oh, Lillian
I should have run
I should have known
Each dress you own
Is a loaded gun…

106 дни до концерта.

“Eighty percent of success is showing up.”
- Woody Allen

Всякакви гийки стъф - тук.
И за десерт най-доброто флашче по случая, създавано някога - ЦЪК!

Тъпча се с понички, купих си книжка, цял следобед си играх с това, бях поздравена с “you and me baby ain’t nothin but mammals so lets do it like they do on the discovery channel”:lol:, видях страхотна реклама на Vodafone, oзвучена с Bohemian like you на Dandy Warhols, а почивните дни се простират до обозримия хоризонт!

bibbie: как беше фризьорски салон, бързо?
tim: coal mine