January

Всяко излизане от София така прояснява ума и пълни с впечатления, че чак ми прималява. За ден виждам и запомням много повече неща, отколкото за месец в града. Все едно като излезеш на пътя скъсваш някаква мрежа, спират да те мъчат мисли за работа, отговорности, и уж неотложни неща.
Бележка: Прави го поне веднъж месечно.
Така, ми да почвам подред:

Имало си причина на 22-годишни пишлемета да не се дава отговорна работа. Вчера беше най-инфарктният, както и най-успешният ден в работата ми. На няколко пъти ми се искаше да умра / напусна / откажа се завинаги от този бизнес (в този ред). Въобще не е лесно да измъкнеш неустойка по устна договорка от адвокати. Е, направих го. Не ми се мисли какво щеше да стане, ако не бях, щото принципно беше моя грешка, че няма нищо подписано. Както и да е, по този параграф работата беше свършена, поуката - извадена.

За пред шефовете вече бях преизпълнила очакванията, но остана висящ въпроса с имиджа ни и бъдещо сътрудничество с този клиент. След огромните перипетии и кофти разменени реплики, трябваше да гладя перушина до днес следобед.
Повече от успешно, както се оказа - уредих им невъзможни неща - озвучителна техника в 20:00h в Боровец и други от този род, за които не бяхме поемали ангажимент, но аз се втурнах да спасявам името на фирмата.
Дали съм успяла ще разбера със сигурност след известно време, като им пратя договор за Корпоративни клиенти. Ако го подпишат, значи не тегнат мрачни чувства между нас.

Естествено не може без жертви - за да се изпълняват допълнителните заявки на клиента, трябва някой в хотела да поработи повече. Тъй като създадох доста работа на целия персонал в хотела, ме гледаха с недоброжелателно око. Пък и тъпата самоковска логика сигурно работи така - “Аха, пращат ни човек от София, за малоумни ли ни имат тук, че да не можем да се оправим с един семинар?” Много е тежко да даваш нареждания на някой 10-15 години по-възрастен, просто такъв поглед ти хвърля, че…
Във всички български курорти е така - персонала си изпълнява задълженията на границата на абсолютния минимум. Никаква мотивация да останат доволни клиентите, никаква грижа за бизнеса. И не е от заплатите. В повечето хотели дори средното управленско ниво е с четирицифрени доходи, ама са свикнали да дремят, затова има толкова празни хотели.

Стига толкова за работата.

Като дете на Дунавската равнина винаги много ме е удивявала, възхищавала и плашела екстремната география (планини и морета). Рила изглежда много враждебна през зимата. Сега обаче пред хотелите няма и грам сняг, топло е, и по пистите карат по къс ръкав. Много е красиво, обаче пътя така ти разклаща нервите.. на метър и половина от теб е някаква почти отвесна урва, шосето е в дупки и кръпки, половината мантинела липсва. Сега като се връщах още не бяха пипнали катастрофиралия тир, който видях и на отиване.

Пропуснах затъмнението, но не е съществено, мен и без това ми беше черно пред очите въпросния следобед.

Забелязали ли сте обаче колко по-правилни хора ражда морето и планината? Най-приятните хора, които познавам, са варненци. А глупав планинец никога не съм виждала. По селски темерутест и прост, да. Но глупав не. И с един такъв по-философски поглед върху живота. Ама то народа го е казал, цитирам по памет: “Планината ражда хора, полето - тикви”.

Стига толкова за природата.

Случвало ли ви се е да минавате покрай нещо всеки ден, и да не го забелязвате? Аз съм си така - не опознавам София като минавам отнякъде. Забелязвам нещата в детайл само когато съм в задръстване и така или иначе нямам избор.
Знаехте ли, че фигурите над входа на Министерски съвет са двама гледащи изпод вежди, облечени в селски дрехи, мъж (държащ чук) и жена (държаща сърп)? Аз не.

This entry was posted on четвъртък, март 30th, 2006 at 17:05 and is filed under Общи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.