Един ден
*Да опиша подробно един мой ден (Из “Моите 100 идеи”)
Почивните са доста еднообразни, командировките и някои претоварени дни са пък твърде разнообразни.
Затова вземаме един мой средностатистически работен ден (в случая днешния) и го поставяме под лупа:
някой слуша Бари Уайт в съседния офис.. 
8:30 Първо иззвъняване на часовника, спирам го веднага и се обръщам с пуфтене.
8:40 Второ иззвъняване - този път го оставям да звъни, докато се разсъня.
8:50 Последно иззвъняване, този път ставам.
8:50 - 9:12 Зъби, обличане, косата на опашка, тоник и крем на лицето, спирала на миглите щото днес имам среща, чорапите, палтото, ключовете. При всяко минаване край леглото подхвърлям на Пухчо, че е време да става.
9:12 Излизане от къщи.
9:30 Отключване на офиса, пускане на чистачките.
9:45 Пиене на кафе, лични занимания из нета.
10:10 Звънене и разговори с клиенти.
11:00 Предлагам нови летни цени за всички семинари през лятото. Шефката одобрява, доволна съм - с единни цени се работи много по-лесно.
11:30 Лични занимания из нета.
12:30 Излизане за ядене (обикновено сандвич с риба тон и ябълка, днес обаче МакЧикън, картофи и кола, понякога просто трябва да се ядат боклуци ;D)
13:00 Лични занимания из нета.
14:00 Среща със CIELA, доуточняваме Конгреса на юристите.
16:30 Кафе и сандвич, приключване на дневните задачи, лични занимания из нета.
18:00 Заключване на офиса, тръгване към къщи.
18:20 Приготвяне или поръчване на вечеря, домашно щастливо мотаене.
19:30 Пухчо се прибира, бърза вечеря, кратка схватка кой ще седне на компютъра, той побеждава.
20:30 Мотаене / четене / телефонни разговори / подреждане (евентуално) и други обичайни неща.
Естествено в 80% от случаите въобще не се получава така, но важна е същината. А тя е, че няма нищо по-хубаво от вечер вкъщи и някой да те гушка когато ти е малко смотано. 
П.П. Не съм била на голямо парти повече от два месеца, баси домошарчето съм станала откакто се.. кх, “задомих”. 
март 23rd, 2006 at 20:45
“Лични занимания из нета.” - често срещан “task” … :>
март 23rd, 2006 at 22:18
Хаха, да, все повече ми харесва това, което работиш. Появиха ли се помощничките?
Ако някога пак бачкам в офис искам подобна длъжност
март 24th, 2006 at 9:42
Е, не ми е всеки ден песен, особено последните 4 месеца като вършех работата на двама души, но сега вече спира зимния туризъм, а има време за морето, така че ми се полага малко въздух. ;D
април 16th, 2006 at 7:26
Hi!
Shteshe mi se da ti napisha personal message, no ne namerih kude, zatova go pisha tuk. Zashto to4no tuk li? Zashtoto tova beshe edin ot purvite ili moje bi purviq post, koito pro4etoh v tvoq blog. O.K., golqma rabota. Naistina e golqma rabota, zashtoto toi spomogna za tova da polu4a greshno purvo vpe4atlenie za tvoqta osoba (tova do kolko mojesh da opoznaesh edin 4ovek ot blog-a mu e drug vupros, koito nqma da raziskvam sega). Pro4etoh go tova neshto, sled koeto vidqh kompaktnoto info za teb, koeto puk me shokira oshte pove4e “female, 22, married”. “Mnogo e zle tva momi4e”, rekoh si.
Da, ama ne!!!
2-3 sedmici sled tova popadnah pak na tvoq blog - nqkak si pro_01 me “preprati” (nevedomi sa putishtata gospodne:))), za4etoh se, razlistih nasam-natam i gledai da vidish ti obrat - “be tova e mnogo interesno devoi4e”. Daaam, mnogo rqdko mi se slu4va da pravq greshni i preburzani ocenki za horata, na koito popadam ili koito popadat na men, no spored men predimno ednoposo4nata komunikativna puteka na blogging-a predpolaga falove ot podoben tip. E, radvam se, 4e moq go popravih!
Respekt, produljavai v sushtiq duh i vsi4ko nai-!!! ot men.
април 16th, 2006 at 11:39
Здравей
Понякога забравям, че доста хора наминават оттук, а аз най-често пиша за приятелите ми (от форуми и други блогове), които общо взето са ми свикнали. Не съм се замисляла с какво впечатление остават хората, попадащи за пръв път тук.
Както и да е, много благодаря, че не остана анонимен, и че си ми дал “втори шанс”
Поздрави.