Биби и игрите, ver.2.0
След като отдадох по година и нещо на съответните любими игри (Heroes III и Diablo II), се поуспокоих и се пренасочих към куестовете. Е, Хироуса и Диаблото никога не са били изтривани от харда, защото периодично си ги поцъквам по мъничко. Но, към куестовете.
Първият, на който си пробвах силите, май се казваше Nightlong. Почти нищо не помня вече от него. Доста труден, не можах да го врътна.
Monkey Island 3 - много любим, преди няколко седмици пак го играх.
Grim Fandango - една идея по-забавен и два пъти по-труден; заради noir-обстановката и акцента на героите така ти влиза под кожата.. Има силното въздействие на филм, т.е. за мен си е много повече от игра.. И все още не съм виждала по-култов персонаж от демона Глотис.
The Longest Journey - куест от ново поколение 
. Нищо общо като дух с Lucas Arts-овите неща, но не по-малко грабващ и прекрасен. Просто си личи колко усилия са хвърлени, всяко нещо е обмислено и изпипано. За мен това е най-добрият и професионално реализиран куест, създаван някога.
Zero Critical - това е най-миниатюрната игра сигурно. Врътва се за ден. Почти нищо не помня от нея.
Сега се сещам че съм играла и други такива, ама с нищо не съм ги запомнила, така че няма да бъдат споменати тук.
Day of the Tentacle - А това ми е най-любимата игра евър. Олигофрения от класа. Лягах и ставах с мисълта за нея, особено когато зациклех на някоя загадка за няколко дни.
Monkey Island 4 - ся пак ще си я дръпна и уикенда се гмурвам. 
Syberia - Ммм.. изиграх я, нищо особено в крайна сметка. А има много, много потенциал. Жалко.
За това в общи линии се сещам. Доста куестове само съм започвала, но са се оказали тъпи, затова няма се занимавам да си спомням имена. Sam&Max много исках да изиграя, но не я намерих.
Последно цъкахме с Пухчо Indigo Prophecy. Отначало много увлича, но доскуча и я изоставихме.
Май е това, в общи линии.
[ЕДИТ]
Sanitarium, естествено! Може би го пропуснах, защото го играх на някое от лан-партитата и още двама души ми даваха акъл. Никой куест не ме е вкарвал в такъв филм..
Сега се сетих и за Quest for Glory III. Тц тц, въобще не бях изчерпателна, ама ще едитвам, няма как.
[ЕДИТ 2]
Явно остарявам. Играх Larry 7 преди два месеца и напълно ми беше изхвръкнало от главата.
март 10th, 2006 at 16:26
нещо си противоречиш
куестаджия, който не е минавал през sanitarium никакъв куестаджия не е и туй то
и то поне няколко пъти
март 10th, 2006 at 16:31
О-М-Г! Знаех си, че нещо голямо ми убягва. 10х
март 11th, 2006 at 0:13
noeza-ta кво ъъъм *ревю*ми беше написал за sanitarium-a x_X … като за ламер де, дето нищо не отбира от игри
ей заради такива неща мога да съжалявам, че спрях някъде около първия Doom - 96 година… ама кво да се прави, бедни студентски времена, тоя компютър трябваше да ни храни, въпреки че яко му изкарвахме силиците нощем в оня мрак
март 14th, 2006 at 16:41
аз санитариума и до ден днешен не съм го играл ;-(
ами атлантисите? schizm-а е зле, него можеш и да го пропуснеш, но black dahlia ще те вкара в такъв филм, пред който санитариума ще ти е като “не се сърди човече” ;-). ко друго, ко друго. midnight nowhere не става за игране много (това май го казах вече някъде, хм). обаче ооо! как може да се пропусне bioforge! бах маа му, бях изветрял тотално докато го играех. бе я да видя кво имам по дисковете аз…
а на глотис няма равен, вярно е. грим фандангото си остава играта, на която съм ревал с глас като никога, феноменално творение.
ама къв куестър си като не си цъкала мистовете
март 14th, 2006 at 17:39
Я верно виж ;D
Нямам вече толкова време, то игране ли е да поцъкаш вяло един час след работа.. накъсва се играта, мисълта още блуждае по работни задачи, въобще трудно е да си работещ куестаджия..