January

И тая година не почувствах 8 март като мой празник.
Първо обяснение (елементарно): По душа още съм хлапето със скъсани маратонки (баси, много оръфано дете бях, постоянно нещо късах и лекьосвах).
Второ обяснение: Последните години не виждам смисъл в никой празник, с изключение на Коледа, Великден и Цветница. Забравих даже мартеници да си купя тази година. Рождените дни винаги са ми се стрували потискащи, защото всеки очаква да реагираш по един начин и да се наместиш в представата му за празнично и приповдигнато настроение. Новите години стават, но само ако си на голямо парти и познаваш едва половината присъстващи.
Ден на влюбените, Ден на жените, Ден на труда, Ден на детето.. ок, веселете се, само не ме забърквайте и мен. Ей на, днес на работа ме чакаше подарък - комплект козметика. И пак не ми се промени деня..
Сигурно изглеждам бая крив характер, ама не е точно така. Нещо ми се струва, че станаха твърде много Дните на едиквоси, в които всички партньори ми изяждат по една допълнителна минутка в честитене, а половината колеги сън не са спали да мислят как да се свърши минимално работа през този тъй празничен ден.
И да, една минутка е от значение, когато провеждам над 60 разговора дневно. Разбирам колежките да ми честитят - ОК, ама хора дето очите им не съм виждала.. еми ебати. Това се нарича излишно фамилиарничене, и аз не съм му фенка, особено когато са намесени делови отношения.

Между другото да се похваля - получавам Конгресния туризъм, отначало ще има известен тестов период, де. Нямам идея за името на длъжността ми, нито пък дали ще ми поръчат служебни визитки.
Засега работя по семинарите на АЕЦ Козлодуй, Canon, Hewlett-Packard и XV-тия конгрес на юристите, ама съм голяма работа, а?

This entry was posted on сряда, март 8th, 2006 at 16:50 and is filed under Без категория. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.