January

Останах сама в офиса, шефката е в Тайланд за 10 дни, и на моите крехки плещи лежи целият Отдел Маркетинг и продажби на 5 хотела. Отговарям на 2 стационарни и 2 мобилни телефона, както и водя кореспонденцията на 3 служебни мейла. Честно казано, е лудница. И това не е най-лошото.
Най-лошото е, че десетки туроператори ми звънят просто ей така, да питат колко куб.м е басейна в Банско, кога ще са готови цените за Сл.бряг, дали пък нямаме малко стаички за тях за 17 февруари в Боровец, етц етц. И аз проверявам и отговарям. Накрая на деня шефката като ме пита: “Биби, какво става днес в офиса?” и аз: “Ми, нищо особено, обичайните неща”. И тя сигурно си представя как се въртя със стола из офиса (на колелца е), ям от служебния шоколад и пия от служебния сок.
Ей това е, днес “Не ме занимавай с дреболии, отговаряй им там каквото прецениш”, след два дена “Ама защо не си ми казала това?!”
И после как да не съм стресирана, гх..

Утре ще скокна до Пловдив.
Да кажем, 12.00 съм там, минавам през ПУ да видя дати, не че ще се явявам…
До есента трябва някак да взема Теория на риска I и II, Финанси, Макроикономика II и Математическо моделиране. Или поне три от тях, за да запиша 4-ти курс.
А можех да завършвам тая пролет, пфу, тъпи даскали..
После в сестра ми (28, детска учителка, 5 обици и 3 татуировки :Д), където ще видя миличкия Уфчо. Уфо е не особено чистокръвна руска синя котка. И има най-меката козина на света, for real. Аз обичам кучета де, но той е твърде хубав. Миналата година беше много болен, щеше да умре заради камъни в бъбреците, ама го оперираха и се оправи. Е, наложи се да се раздели с някои атрибути, ама пък така стана още по дебел и мачкаем.
Нямам никаква идея защо пиша това ентри, май само за да се похваля каква яка котка има сестра ми.

Видяно при AquilaX:

Your Personality Profile

You are happy, driven, and status conscious. You want everyone to know how successful you are. Very logical, you see life as a game of strategy. A bit of a loner, you prefer to depend on yourself. You always keep your cool and your composure. You are a born leader and business person.

Аааргх…
Ей това е, пълна съсипия. С това темпо на стрес и изнервяне, и ниския ми праг на търпимост към олигофрении и несправедливо отношение, като нищо ще си докарам нервен/сърдечен разрив преди 30-тата година.

I. Стрес, несвързан с работа - предизвикан от желанието на някой да си говори (бъбри) с мен, когато на мен не ми е до това. Понякога съм изморена и раздразнителна като оса, но вместо кротко да го обясня, се разтрепервам от яд и натъртвам на рандом френд да не ме занимава. После пък ме стресира чувството за вина. :/

II. Стрес в работата - мда. Нормалното състояние в работата. Повечето си го докарвам сама, естествено, поради същността ми да приемам критиките лично. Особено тези, за които е виновен някой друг, или просто са извън периметъра ми. Ама шефовете ми не са от тия, на които да седнеш да обясняваш, че нямаш сто ръце.
А пък въобще не ми се напуска. Харесва ми работата, даже повече отколкото трябва. Значи решението е елиминиране на част от стреса и прихващане от неебателността на мъжете. Идеи?

Ще си имаме нови чудеса на света. Напоследък по-голяма глупост не бях чувала. Седемте от Древността са просто нещо като наследство, половината даже са само слух.
Докато това е толкова маркетингово, пресметнато, продуцирано на гърба на световната история, че чак да му се доповръща на човек.
И пак замаскирано като убер-световната инициатива, как всички сме едно голямо семейство и ЗАЕДНО ще изберем НАШИТЕ чудеса. Съвземете се бе, досега само гейовете се съединиха като хората (One world, one love parade :lol:). Даже Live8 няма да нахрани Африка.

Ей ги новите кандидати за слава и пари:
01 Acropolis, Athens, Greece
02 Alhambra, Granada, Spain
03 Angkor, Cambodia
04 Chichen Itza, Yucatan, Mexico
05 Christ Redeemer, Rio de Janeiro, Brazil
06 Colosseum, Rome, Italy
07 Easter Island Statues, Chile
08 Eiffel Tower, Paris, France
09 Great Wall, China
10 Hagia Sophia, Istanbul, Turkey
11 Kyomizu Temple, Kyoto, Japan
12 Kremlin, Moscow, Russia
13 Machu Picchu, Peru
14 Neuschwanstein Castle, Fussen, Germany
15 Petra, Jordan
16 Pyramids of Giza, Egypt
17 Statue of Liberty, New York, USA
18 Stonehenge, Amesbury, United Kingdom
19 Sydney Opera House, Australia
20 Taj Mahal, Agra, India
21 Timbuktu, Mali

Ще се гласува през цялата година, а на 1 януари 2007 на глобално телевизионно живо предаване ще се обявят новите 7 чудеса на света.
Продуценти – Ендемол.
На печелившите – честито.

*Из “Моите 100 идеи”

Не че преди не се е случвало, ама е факт, че с годините позанемарих четенето.
И тъй, вчерашния ден беше белязан от третата книжка за WarCraft - Последният пазител.

Всъщност единствената, която съм чела от поредицата. Като стана дума, и от поредиците за Diablo и StarCraft прочетох само по една. За Diablo беше много зле, StarCraft - “Войната на Либърти” ми хареса, пък и е от същия автор.
Супер несериозно четиво, главно за фенове на играта, които искат да влязат по-навътре в историята. Цялата книга е за оня пич - профета от анимацията, дето се превръща в гарван. Казвам това, щото е абсолютно изключено да не си я гледал.

Hooray! Happy New Year!

Както и бях споменала, прекарахме съботата в гледане на филми и поръчване на храна (да, домързя ни да си сготвим).
Започнахме в ранния следобед с The Brothers Grimm - чудесно филмче и още по-чудесна Моника Белучи. Нищо че на места му накуцваше логиката на събитията, беше си двучасово забавление.
Вечерта продължихме с Corpse Bride. Speechless. Наистина. Добре, че не правя филми. След такъв един бих избухнала в сълзи и изяла дипломата си от НАТФИЗ.

След филма се случи Новата година.
След словото на президента, намислянето на желание, целувките и фойерверките, хапнахме още пица и си пуснахме друго филмче - Monster-in-Law. Някаква празноглава комедия, ама какво да се прави, падам си по Дженифър Лопес :blush:. А дъртата Джейн Фонда си е класа :P.

Днес победихме мързела и се метнахме към Арена за Harry Potter and the Goblet of Fire. Трябва да призная, че обичам филмите за ХП и училището по магия. За разлика от книгите, които са помия. Всеки филм е по-добър от предишния, но този си имаше още един бонус за топлото посрещане :D. Няма как да останеш равнодушен при веенето на знамето и надписите BULGARIA в началото на финала по куидич, обявяването “Theeee Bulgariaaaans”. А при първата поява на Виктор Крум в залата прозвучаха аплодисменти и одобрителни викове. И няма кво да си кривим душата, наш’то момче си беше най-хубавото. Йей!