А аз си мислех, че ще е лесно..
Останах сама в офиса, шефката е в Тайланд за 10 дни, и на моите крехки плещи лежи целият Отдел Маркетинг и продажби на 5 хотела. Отговарям на 2 стационарни и 2 мобилни телефона, както и водя кореспонденцията на 3 служебни мейла. Честно казано, е лудница. И това не е най-лошото.
Най-лошото е, че десетки туроператори ми звънят просто ей така, да питат колко куб.м е басейна в Банско, кога ще са готови цените за Сл.бряг, дали пък нямаме малко стаички за тях за 17 февруари в Боровец, етц етц. И аз проверявам и отговарям. Накрая на деня шефката като ме пита: “Биби, какво става днес в офиса?” и аз: “Ми, нищо особено, обичайните неща”. И тя сигурно си представя как се въртя със стола из офиса (на колелца е), ям от служебния шоколад и пия от служебния сок. 
Ей това е, днес “Не ме занимавай с дреболии, отговаряй им там каквото прецениш”, след два дена “Ама защо не си ми казала това?!”
И после как да не съм стресирана, гх.. 
януари 10th, 2006 at 1:23
Понякога е хубаво да си кажеш точно това, което е било.
Защото оставя впечатления… в личен план… което също е ценно.
Или поучително? връзката се губи между редовете.
Жените, мисля, знаят как да си казват “нещата” на място.
януари 10th, 2006 at 20:35
Аз както винаги с практичните съвети
Води дневник: кой кога за какво е пропищял. Много драфт дневник, ама да го има. Та като те пита шефката “Какво ново?”, ти й кажи “Нищо важно, но ако те интересува — ей в този файл (или на този лист) съм намяткала всички inquiries за деня, заповядай, ако ти е интересно…”. Демек ако тя не знае за нещо — сама ще си е виновна, че не го е прочела. И няма да може да мрънка, че я занимаваш с дреболии, защото пак от нея ще зависи какво ще прочете и какво не. Не съм ли Макиавели, а 
януари 11th, 2006 at 0:04
Гениален при това
януари 11th, 2006 at 10:00
Благодаря, явно това е решението и смятам да го приложа :))