Нерви
Аааргх…
Ей това е, пълна съсипия. С това темпо на стрес и изнервяне, и ниския ми праг на търпимост към олигофрении и несправедливо отношение, като нищо ще си докарам нервен/сърдечен разрив преди 30-тата година.
I. Стрес, несвързан с работа - предизвикан от желанието на някой да си говори (бъбри) с мен, когато на мен не ми е до това. Понякога съм изморена и раздразнителна като оса, но вместо кротко да го обясня, се разтрепервам от яд и натъртвам на рандом френд да не ме занимава. После пък ме стресира чувството за вина. :/
II. Стрес в работата - мда. Нормалното състояние в работата. Повечето си го докарвам сама, естествено, поради същността ми да приемам критиките лично. Особено тези, за които е виновен някой друг, или просто са извън периметъра ми. Ама шефовете ми не са от тия, на които да седнеш да обясняваш, че нямаш сто ръце.
А пък въобще не ми се напуска. Харесва ми работата, даже повече отколкото трябва. Значи решението е елиминиране на част от стреса и прихващане от неебателността на мъжете. Идеи?
януари 5th, 2006 at 1:53
az imam ideq, ama nqma da ti haresa.
януари 5th, 2006 at 7:56
Абе неебателността на мъжете - няма такъв филм. Аз какъв съм сдух в това отношение…, то си е до човека. И на мен ми бърка в здравето, ама си има и положителни страни. Като например фактът, че вероятно можеш да изпиташ истинско удоволствие от работата по някога, такова каквото много малко хора могат да изпитат защото са дебелокожи скапаняци.
Но иначе съвет - хвани се да спортуваш нещо сериозно, това винаги помага, я гледай Ying каква е бойна винаги ;P
януари 5th, 2006 at 9:39
True, Ying can beat the crap out of us any time
Нио, ако нямаш какво да казваш, не коментирай
edit: Абе това със спорта.. незнам, ама в 18.00 като излизам от работа, последното до което ми е, е фитнес. Единственото, което ми се нрави, е плуване или баскетбол. Ама за второто трябват хора и място.
януари 5th, 2006 at 9:58
За първото от второто не трябват хора, само място. Аз също мразя фитнес и редовно се псувам за това, ма какво да направя като не ми харесва. Плуването обаче е велико нещо, единствено ме дразни сега зимата, защото аз лично лесно настивам. Това че след 18 си като парцал всъщност трябва да ти е стимул, а не да те отказва. Аз откак спрях активно да спортувам станах истински парцал, преди като се натоварвах постоянно (работа+спорт) си бях 100 пъти по-добре.
За това напролет - скинхед, плуване и бягане в парка. Вече си купих маратонки и екип и тва е. А сега февруари едни ски като направим с колегите за 1-а седмица и може една година и без болести да изкарам пичка му лелина начи.
Така че това е - трябва сама да се юркаш, иначе не става.
януари 5th, 2006 at 13:08
Почти 80% от стреса си го правим самите ние. А това как реагираме на околната среда зависи от нас т.е можем да се контролираме, нали?
Лек и спорен ден!
януари 5th, 2006 at 13:29
shraik е дал най-добрия съвет :))
При високоинтензивно натоварване се повишава нивото на ендорфини (т.нар. “хормони на щастието”) в тялото.
От wikipedia казват: “Workouts that are most likely to produce endorphins include running, swimming, cross-country skiing, bicycling, aerobics, or playing a sport such as basketball, soccer, or even football.”
Тичането е най-добро, според мен
Или боксова круша за вкъщи
Shraik, относно настинките, да ти разкажа едно мое наблюдение:
Често пътувам с маршрутки. В тях температурата е около 20 градуса, понеже шофьорите обичат да им е топло и надуват парното.
През зимата навън е около и под 0, повечето хора се навличат с палта, шалове и шапки, за да не им е студено. Както са си навлечени се качват в маршрутката. Температурата на околната среда съответно се покачва с 20 градуса.
Какво правят те в отговор? Нищо. Седят си омотани с палтата, шаловете и шапките. Обикновено пътуват по 30+ минути, т.е. достатъчно време, за да се нагодят към топличкото.
Като слязат от маршрутката, температурата спада с 20 градуса. Рязко. Има ли какво да ги опази от ударното преохлаждане на тялото? Ако си носят второ палто в чантата - да. Ама никой не си носи.
Поуката: през зимата, като влизаш някъде на топло, сваляй си връхните дрехи. Като излизаш на студено си ги обличай пак. Мисля, че ще настиваш по-рядко
януари 5th, 2006 at 13:46
shraik - edin savet i ot men - kato te **** v borisovata zimata, posle si vdigai gashtite na pribirane. garantirano shte nastivash po-malko
януари 5th, 2006 at 14:02
защо ли има частица сарказъм в думите ти
януари 6th, 2006 at 17:28
стреса се лекува най-добре с добро студено питие вечер и голяма усмивка