January

Ето какво ми оправи деня:

Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.

***

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април:
- Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин?
- Не знам. - на свой ред се пошегувал Мюлер.

***

Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- “Заключено е!” - помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.

***

Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца.
“Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?” - помисли си Мюлер.
“Не е твоя работа, гадино!” - помисли си Щирлиц.

***

Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори:
- При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин…
Влиза Щирлиц.
- Хайл Хитлер!
- Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…

***

Група гестаповци с автомати нахлуват в жилищна кооперация, хукват по стълбите, спират на втория етаж и започват да блъскат по вратата:
- Отворете! Гестапо!
Отвътре се чуват прокрадващи се стъпки към вратата и един глас предпазливо запитва:
- Кого търсите?
- Щирлиц, тук ли живее?
- Тук не живее никакъв Щирлиц - се чува иззад затворената врата.
Гестаповците, разочаровани с тропот се изнасят надолу към улицата и всичко утихва…
Така вече втори месец Щирлиц умело избягваше Гестапо…

***

Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото.
Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане.
“Аха, кълвач” - мисли Щирлиц.
“Хехехе, ти си кълвач!” - мисли си Мюлер.

***

Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта.
Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: “Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС - аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц.”
След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно:
- Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.

:lol:

Малко спам и от мен.
Не е особено естетически издържано, щото е писано на латиница, ама на английски още по-тъпо щеше да седи.

Take my Quiz on QuizYourFriends.com!

Пак сме си вкъщи и е хубаво
Петък още в ранния следобед се метнахме към Боровец. След задължителното кафе при мениджърите се качих при Пухчо, който тъкмо си доглеждаше серия на Джоуи. След 10 минути вече бяхме в Спортния център, но най-вече за плуване и сауна, която не ми се отразява твърде добре с това ниско кръвно. Претеглих се, качила съм 1кг от Коледа насам. След това вечеря и мотаене за наглеждане на персонала. Това му е лошото да съм в наш хотел - уж на почивка, ама като съм им под носа що да не свърша и още нещо..
Съботата си беше чист мързел, Пух щеше да се качва да кара ски, но се отказа, то вече беше 12 като слязохме, тъкмо време за обяд. После пак плуване, пак малко работа..

Добре беше, с изключение на няколко неща: нечуваната жега в хотела (много мразя да ми е горещо, нагрява ми се мозъка) и ранобудните скиори, подвикващи по коридорите още в ранни зори.
Като се прибирахме София ми се стори супер оживена след пущинаците и огромните борове, някакво “Оо, цивилизация”
Полезно и приятно изживяване, но един уикенд стига. ;D

Снощи бях решила да си легна така културно, преди полунощ, за да наваксам със съня.
Тъкмо се унасях, а Цецо рисуваше в съседната стая, когато нещо почна да пука под прозореца. След няколко секунди Цецо влетява, за да ми каже, че точно под прозореца ни има пожар.
Мятаме се да погледнем, и ебати - шибан голям огън! Прозореца гледа към междублоково пространство, където имаше паркирана каравана, в която съм виждала да живеят хора, незнам дали цигани или българи, но това едва ли е от значение. Гледах невярващо около 10 секунди, докато се усетя, че сме единствените, които виждат това. Обадих се в Пожарната, трябваха им 7-8 минути за да дойдат. Тая каравана изгоря пред очите ми за около две минути, а огъня почти стигаше прозорците ни..
Не ми се мисли дали вътре е имало хора
След пожарникарите полиция започна огледа и снимките, после дойдоха и някакви микробуси на патологията, абе стояха до към 2,00am
Легнах си, ама как да спиш, като си представяш как изгарят живи хора под прозореца ти.. :/
Ебати… ако довечера не влезе в новините, значи е била празна, а това малко ще ми поуспокои съвестта. Не че щеше да се промени нещо, ако бяхме се обадили 30 секунди по-рано, ама..
Ужасно беше.

Вчера само за 20 минутки вървене в студа се случиха няколко неща - панталоните ми залепнаха за мен и се втвърдиха, от което (омг) получих мускулна треска; започнах да кашлям от студения въздух; кожата на ръцете ми почна да се люспи от сухота и премръзналост. Никакви такива повече - таксита до края на седмицата. По-евтино излиза от лекарства.
Сутрешната песничка в колата: Kelis - Trick me :YEAH:

Тая седмица едва ли ще остане време за търсене на нов нет-доставчик за вкъщи, но това ще е първата задача за понеделник.
Споменах ли, че имам билети за Депеш? :D

Нещо бях позанемарила тук, и сега ми е малко гузно. Почти усещам, че трябва да давам обяснения. ;D
Първо, още нямам нет вкъщи. Ужасно е. Ако до сряда е така, сменяме доставчика. Потроших нерви и значителна сметка на мобилния, които така и ще си останат висящи. Най-дразнещото е, че тъкмо си бяхме внесли таксата. Сега ако се откажем, тия пари няма да ни ги върнат. Не че тия 35 лева ще ми решат съдбовно живота, но за мен е равносилно да ги хвърля през прозореца. А аз имам по-висока оценка за труда и парите си.
Толкова за вкъщи. Прекарахме доста мързелив уикенд, един вид се утрепахме от лежане.

Нови неща около работата - много е, но с ярка тенденция към нормализиране, след като новата управителка в Боровец посвикна, и вече не й върша работата. Търсим си нов офис, дано намерим нещо добро, после пък ние ще си избираме мебели и техника, hooray!
Ще се вземе и още една асистентка, което е добре.

Тази седмица изтича изпитателния срок на договора ми, поради което и получих като награда уикенд за мен и Пухчо в един от хотелите ни. Май този петък ще е, имаме нужда от въздух, басейн и сауна.

Преди 20 минути се снабдих с билети (2бр.) за DEPECHE MODE.
От около 25 минути съм най-усмихнатия и щастлив човек днес в София.
Обичам всичко и всички, а на излизане от билетния център ми се щеше да захвърча. Птички, дъга и сърчица из въздуха, такива неща..
Сутринта преди работа минах оттам, защото както нееднократно съм споменавала, офиса ми е до НДК. Имаше огромна опашка. Подейства ми много фрустриращо, но се наредих. Непила кафе, с изстиваща поничка в пликче (за съживителната сила на кафето и Dunkin’ Donuts сутрин ще разкажа друг път). Стоях си там отчаяно, знаех, че няма да издържа няколкото часа, обаче ми беше тъпо и не знаех какво да правя. Домъкнаха се журналисти, щракаха и питаха дали ни е студено и други очевидни неща.
Тръгнах си, а в офиса пих кафе със сълзи на очи. Бати лапето съм понякога, честно.
В обедната почивка видях, че опашката се е стопила до 1/4 от сутрешната.
Излязох отново към 15,30 и нямаше никой, влязох и купих :ДДДДД

П.П. Ще болдна, това е важно ентри. :lol::lol:

Само кофти работи се случват тия дни, ще ги подредя низходящо:
1. От седмица нямам нет вкъщи, за което не съм виновна аз, а както ми обяснява и доставчика ми, и той не е, просто админа работи от 10.00 до 17.00, когато няма никой вкъщи. Това беше обяснението - tough luck!
2. От миналата сряда съм на по 2-3 аулина дневно, което снижава яснотата на мислене с едно 30-40%. Раната, останала от мъдреца, е един път. Зъболекарката и колегата й още се чудят как от “такова момиченце излязоха такива корени и зъб”. Ето как.
3. След като се разбра, че мога да върша повече работа, ще върша повече работа.
Това не е голяма беда, но трябва да се помни доста, и то все важни работи.
4. Нещо ми е тъпо и скучно, цъкам по малко Хироус (тройката), и стигнах 11-то ниво на ЗУМА.
5. Очаквам скоро да поизчезна в командировка, но може и да ми се размине.

Из “Моите 100 идеи”

Прескачаме българските градове и села, защото са безумно много, поради две причини:
1) училищни екскурзии
2) участие в училищния баскетболен отбор, и поради това често ходене на състезания.
Значи, минаваме към чужбина:
Потсдам и Берлин, Германия - живот едно лято там;
Прекосяване с кола на Сърбия и Черна гора, Румъния, Унгария, Чехия и Словакия, и престой в някои от столиците;
Атина, Гърция.
Ей това е.

Впечатления:
Германия е голяма и студена, не ме кефи. Берлин бива.
Сърбия – беше отдавна, веднага след войната, някакво празно, но пък доста чисто.
Румъния – проспах минаването от там.
Унгария – май не съм виждала град с по-красива архитектура от Будапеща. Една по-топла, по-умна и по-красива Германия.
Чехия – там пък е пълно с някакви малки кокетни села, с бели къщички и невъзможно пъстри и красиви градини. Много уютно.
Толкова си спомням, беше отдавна.

Гърция – Северна Гърция е зле – лоши пътища и кал, бедни къщи. Като България.
От едно място на юг (забравих кое), се влиза в по-добрата Гърция – пътната маркировка на ЕС, пълно осветление на магистралите, гъзарски вили.
Атина е хубав град поради много причини – няма високи сгради, има много църкви, много неща за гледане - Акропола естествено, Агората, Ликавитос и други старини. Площада пред Парламента с милионите гълъби и туристи, май Синтагма се казваше, а униформата на почетния караул е един път – бели впити чорапогащи, къса черна поличка, и чехли с извити носове и гигантски червени помпони на тях.

Гръцкия звучи много яко, та веднага се заех да слушам и възпроизвеждам думички.
Намерихме един сиамски котарак, който прибрахме, и се чудехме как да го кръстим, аз през целия ден чувах “Сигноми” (ударение на “о”) и ми звучеше супер за име. Кръстихме го така, а после разбрах, че означава “Извинете”, но беше късно, котаракът Извинете си харесваше името.
Научих доста думички, като че ли е лесен за учене, но само говоримо. Писмено е ужас, въпреки че се научих да разчитам някои работи, защото в Атина няма надписи на английски.

Още нещо дразнещо – навсякъде се веят гръцки знамена. НАВСЯКЪДЕ. ОК, разбрахме, че се гордеете с произхода си. Сега се успокойте, дишайте, и спрете да наричате чужденците “негърци”.
Младите гърци са доста готини, момчетата са по-хубави от момичетата, които пък са с красиви лица, но с форма на амфори. По-старите са доста консервативни, само гледат със стиснати устни наоколо.
В Пирея наред със стотиците яхти видях и една, на която пишеше Онасис.
Има доста за разказване, но ме домързява.
Пак ми се пътува.

… I’m goin’ home.

Днес ще скипна 2 часа от работното време, щото вече не се трае.
Снощи бях на зъболекар за счупения ми мъдрец. Вади го 80 минути по часовник. Боли доста, но се поддържам с аулини. Още няколко дни няма да мога да говоря нормално, както и да ям нещо по-различно от кисело мляко и пудинг.
Справих се добре с продажбата на останалите стаички за този уикенд в Боровец, така че с чиста съвест ще се прибера и ще си доиграя картата на Хироуса.