January

Последните дни съм ето така - ДепешДепешДепешДепешДепеш… Депеш!, редуващо се с настръхване, омекване на краката, блажена усмивка и замечтан поглед. Така сигурно се чувства човек, когато е на път да се осъществи някоя от онези мечти, години наред класифицирани като леко недостижими.

Утре заминавам за Банско, а още никой не ми е казал с кого ще пътувам. Откриването започва с освещаване на хотела, фойерверки и коктейл. За радост, на мен не ми е задължително да присъствам, тъй като ще бъда изморена от разговори с туроператори и журналисти :P.
Късно вечерта е партито за рождения ден на шефката. :boogie:

Мяхахах, who’s the person of the year now? :YEAH:
Кхъм, сега сериозно.. след като видях това при Антония, пуснах пик.
А тук можете да видите как огрявам NY през нощта :).

Както си ръчках из настройките, видях че се пазят някакви статистики за посещаемостта през последните 30 дни.
Рекордът е на 28 ноември - 118.
Декември е протекъл така:
1 - 88
2 - 53
3 - 56
4 - 73
5 - 79
6 - 90
7 - 114
8 - 79
9 - 103
10 - 101.

Сега живея в някакъв блок близо до кино Арена, и виждам как хората от горните етажи изхвърлят боклуци през терасите си. Добре бе, какво ще стане ако оставят торбичката до вратата и на следващо излизане я пуснат в кофите? Ше им паднат ръцете ли, кво ли..
Пред входовете спят помияри, два от които вече пробваха да ме захапят. Сериозно обмислях идеята да пусна обява, че ще плащам по 15 лева на убит помияр. Обичам животните, но тия подивели псета нямат нищо общо с кучета ебати. А, да - в най-близката до вкъщи аптека спи едно мърляво дърто куче, миризливо и дишащо астматично. В аптеката. Вътре. Това ми беше първо и последно влизане, а аптекарят ме изгледа учудено, щом на въпроса какво искам, казах “нищо” и излязох. Бая се чудих дали не трябва да звънна в ХЕИ или нещо такова.
Поне апартаментът си го бива, и след калните локви и дупките се прибирам в нещо, което все повече се превръща в “вкъщи”, доколкото това е възможно за квартира, разбира се.

След ремонт на първия етаж на къщата, където живееше сестра ми, реших аз да се нанеса там. Издържах точно половин година - тъкмо тогава Владо правеше ЛАН-а, и по някое време ни дойде до гуша от стълби, кабели, cableguys, рутери, проксита, оптики и прочее мизерии, та си хванахме куфарите и си наехме апартамент точно до Тримонциум.
Къщата не беше лоша де, на Преслав, точно под Бунарджика. И вече знам как да си пусна кабел сама, дай ми само клещи за кримпене и рг45 :P.
И тъй, на 20 години ми се случи за пръв път да живея в апартамент. Отвратително е. Едва издържах една година там.
След като с моята по-добра половинка решихме, че ще живеем заедно, трябваше да се отлепя от сестра ми. Намерихме идеалното място, последен етаж на къща, който направо си беше като мъничка къща, построена на покрива. Огромна тераса, която всъщност си беше покрив за хората отдолу, уф, сигурно си има архитектурен термин за това, но аз не го знам.
След няколко месеца Цецо беше одобрен в GameLoft, и пак стягане на куфари, този път към София.

След завършването трябваше да мигрирам към град с университет.
Бях доста неориентирана, съучениците се сцепиха от уроци и тия курсове към университетите, а аз само четях учебниците по история и сама си написах темите. И това още без идея какво искам. Хрумна ми, че мога да ида в Пловдив, за да съм близо до сестра ми. Проверих какво предлага ПУ “Паисий Хилендарски”. Нищо не ме грабна, ама реших, че ще оставам в Пловдив, затова и само там кандидатствах.
Тъй като обичах историята, се изсилих натам - първо желание ми беше Етнология, и мога само да съм благодарна, че не ме приеха това :). Следваха Политология и Социология, и добре че се издъних на изпита по история с четворка, та не стигна за тях. За щастие резервния вариант (изпит по БЕЛ) спаси деня - 5,60 хяхя :Д. И така най-случайно се оказах в най-кандидатстваната и “елитна” специалност след Правото - Макроикономика.
Значи, местене за постоянно в Пловдив. Първата ми квартира беше зад Градската градина, до Иван Вазов. Това е една такава улица с много големи и красиви къщи, повечето защитени от Юнеско. Живеех в именно такава, една баба - реститутка имаше няколко, и ги беше пуснала на студенти. Страхотно местенце, с много високи тавани, изрисувани. Все едно се връщаш сто години назад. Това е едно от най-приятните места за живеене в Пловдив, поне според мен. Останах там повече от година.

След развода на родителите ми, майка ми трябваше да се изнесе с нас на квартира.
Въобще не исках да става така. И не трябваше.
Втората къща също беше голяма, с много места за игра по двора. Имаше две тераси, на които редовно подреждах магазини, ресторанти и какво ли не.
После тръгнах на училище, майка ми отряза косата (беше до кръста) и игрите драстично намаляха. Веднага след развода не общувах с баба и дядо, не ходех в къщата.. Уф. Родителите са тъпи, особено като се развеждат.
Имаше и полянка в тая къща, но не я обичах особено.
После трябваше да стоим при леля ми в Германия за едно лято. Като се върнахме почнах втори клас и се преместихме в друго жилище, вече без двор. Беше отвратително. Малко по-късно почина дядо ми, и година след него - баща ми. Аз бях на 9. Със сестра ми започнахме да оставаме често при баба в родната къща, докато накрая и не заживяхме отново там. Майка ми най-накрая събра пари за собствено жилище, но след като го купи, напусна България.
Повторното живеене в тази къща обаче вече не носеше същото усещане. После пък и пубертет, лол.Сестра ми стана студентка в Пловдив, и останах с баба ми, леля и чичо.
И така до дипломирането.

Искам да се получи максимално описание на външните места, но.. нещата определено ще кривнат в твърде личното, за да е пълно описанието. Oh well..

Първата къща, в която съм живяла, е собственоръчно построена от дядо и баба. Те се преместили в началото на 50-те от едно селце край Свищов, в родния ми град. Строили я няколко години, защото е много голяма. Когато си мисля за дома, мисля за тази къща. Много я обичам, и сърцето ми се къса, че нямам хилядите левове, нужни за ремонт. Поне за момента. Там живях до шестата си година. Не си спомням много неща - предимно как се уча да си връзвам обувките и изхвърчам на улицата да играя. По двата тротоара, по продължение на цялата улица, имаше черници (вече ги няма). Колко дрехи съм съсипала от мятане по тях и ядене на плодовете им, хех. Странно, чак сега ми просветва, че все пак съм имала щастливо детство, до въпросната шеста година. Както и да е.
Пред нас имаше една стара круша, идеална за катерене. От тия, зимните круши, дето не стават за ядене. Аз ги ядях, естествено.
Винаги е имало животинки в тая къща - поне едно куче и 2-3 котки. Няколко пъти таралежи и костенурки. Идеално е. Децата трябва да имат достъп до животни.
На улицата не живееха деца на моята възраст, но имаше доста на сестра ми, така че все се мотаех край тях. Баси, тогава това ми е било разбирането за пълно щастие - да играеш по цял ден. Странно нещо са децата
Къщата.. като си мисля за нея обаче, се сещам именно за двора и улицата. Целия двор е с лозов масив, огромен. Отпред има много цветя, маса и столове. Обаче тогава беше по-хубав.

The moment I wake up
Before I put on my makeup
I say a little prayer for you
While combing my hair, now,
And wondering what dress to wear, now,
I say a little prayer for you

I run for the bus, dear,
While riding I think of us, dear,
I say a little prayer for you.
At work I just take time
And all through my coffee break-time,
I say a little prayer for you.

1. DEPECHE MODE, тук.. ето какво ще осмисля дните ми до 21 юни
Просто трябва да се доберем до билети.
Когато си умирам от скука докато вървя/чакам/в градския транспорт съм, така се отнасям в мечти за концерти, че после действителността ме цапва доста неприятно.
2. Обмислям за Нова година с Пух да отскочим до Боровец, особено след като ми съобщиха, че ползвам 50% намаление в хотелите ни. Споменавала ли съм колко се гордея с политиката за персонал във фирмата? Едно 80% от персонала ни (май около 3 хиляди души, ако броим Фортуна БГ и Транскапитал) са много млади хора, на които е дадена възможност да се докажат, назначени без много опит. И повечето наистина се оказват много кадърни и лоялни. Hooray за умните работодатели! :П
3. Навръщане от работа видях магазин на Rouhomania на Граф Игнатиев, някакъв мъничък, не бях го фиксирала по-рано. Имам доста дрешки от варненския им магазин, много цветни и готенки, ама зимните им не са нищо особено.
4. Не мога да си харесам шапка и още движа със старата ми мравчена Rucanor .